Трепетликова топола

Трепетликова топола (Populus tremuloides, American aspen, Poplar, Quaking aspen) представлява широколистно дърво, произхождащо от по-хладните райони на Северна Америка, един от няколкото вида, наричани с общото наименование трепетлика. Класифицира се към семейство Salicaceae (Върбови). Трепетликовата топола расте по-бавно в сухите условия на Западна Северна Америка, отколкото в по-влажния изток, а също така живее по-дълго - типична е възрастта от 80 до 100 години, като някои индивиди живеят 200 години; кореновата система може да живее много по-дълго. На изток насажденията се разлагат по-бързо, понякога за 60 години или по-малко, в зависимост от региона. Освен че е популярен източник на дървесина, трепетликата традиционно се използва от местното население за медицински цели, главно за лечение на ревматоиден артрит, цистит, диария и дори обикновена настинка. Покрита е със „слънцезащитен крем“ - има варовит прах, който покрива кората, предпазвайки дърветата от UV лъчи. 

Устройство на трепетликова топола

Дърветата имат високи стволове, до 25 метра, с диаметър 25 сантиметра, с гладка белезникава кора, нашарени от дебели черни хоризонтални белези и изпъкнали черни възли. Блестящите зелени листа, матови отдолу, стават златисти до жълти, рядко червени, през есента. Листата на зрелите дървета са почти кръгли, с диаметър 4-6 см, с малки заоблени зъбци и сплескана дръжка с дължина 3-7 см. Младите дървета и кореновите издънки имат много по-големи (10-20 см дълги), почти триъгълни листа.

Растението е двудомно, с отделни мъжки и женски представители. Цветовете са реси с дължина 4-6 см, образувани в началото на пролетта преди листата. Мъжките реси са дълги от 3,8 до 7,6 см с редове червени тичинки, които узряват отдолу нагоре и са смесени с дълги, копринени власинки. Женските реси са дълги от 3,8 до 6,2 см с червени близалца, които също са смесени с дълги копринени власинки.

Изображение: Cephas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Matt Lavin, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Плодът е висяща нишка от 6-милиметрови капсули с дължина 10 см, всяка от които съдържа около десет малки семена, вградени в памучен пух, който спомага за разпръскването на семената от вятъра, когато узреят в началото на лятото. Дървета на възраст едва 2-3 години могат да започнат да произвеждат семена, но значителен добив започва на 10-годишна възраст. Най-добро производство на семена се получава между 50 и 70 години.

Видът често се размножава чрез корените си, за да образува големи клонови горички, произхождащи от споделена коренова система. Тези корени не са коренища, тъй като новите издънки се развиват от странични пъпки върху родителската коренова система. Цъфти март-юни; плододава май-юли месец.

Разпространение на трепетликова топола

Тополата трепетлика е най-широко разпространеното дърво в Северна Америка, срещано от Канада до централно Мексико. Това е определящият вид за биома на трепетликовите паркове в прерийните провинции на Канада и крайния северозапад на Минесота. Обикновено се среща на 1500-3700 м. Расте в голямо разнообразие от климатични условия - от -30°C до 23°C.

Използваема част на трепетликова топола

Употребяват се цветя, вътрешна кора, сок на билката. Кората и листата на дървото се използват за приготвяне на лекарства.

Химичен състав на трепетликова топола

Кората от трепетлика съдържа вещество, което е било извличано от коренното население на Северна Америка и европейските заселници в западната част на САЩ като заместител на хинина.

Най-важното съединение в трепетликата е салицинът, вид фенолен гликозид с противовъзпалителни и антисептични действия. Салицинът инхибира три молекули, произвеждани от организма в отговор на увреждане на тъканите и инфекция, а именно цитокини, левкотриени и простагландини, всички от които са отговорни за болката, пулсирането или зачервяването, свързани с възпалителни процеси.

Изображение: James St. John, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons; Walter Siegmund, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Фенолните гликозиди и танини в трепетликата са предназначени да защитават дървото, тъй като и двата химикала са токсични за редица патогени, насекоми и животни; тези съединения обаче са отговорни и за стягащите свойства на кората и листата на трепетликата, които традиционно се използват за лечение на диария.

Салицинът се метаболизира от черния дроб в салицилова киселина, активната съставка в аспирина.

Лечебни свойства и приложение на трепетликова топола

Американската трепетлика има дълга история на употреба като билка. Тя е била широко използвана в медицината от много северноамерикански индиански племена, които са я ценели особено заради нейните антисептични и аналгетични качества, използвайки я за лечение на рани, кожни оплаквания и дихателни нарушения. Използва се за същите цели и в съвременното билкарство.

Свойства на трепетликова топола

• алтернативно обезболяващо;
• антимикробно / бактерицидно;
• противовъзпалително;
• антисептично;
• отхрачващо;
• стягащо;
• потогонно;
• диуретично;
• температуропонижаващо;
• неврогенно.

Изображение: Stan Shebs, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Кората съдържа салицилати, от които се получава патентованото лекарство аспирин. То се приема вътрешно за лечение на ревматизъм, артрит, подагра, болки в долната част на гърба, оплаквания при уриниране, храносмилателни и чернодробни нарушения, слабост, анорексия, както и за намаляване на температурата и облекчаване на болката от менструални спазми. Външно кората се използва за лечение на измръзвания, хемороиди, инфектирани рани и навяхвания. Тя се събира от странични клони или от издънки и се суши за по-късна употреба. Запарката от вътрешната кора се счита за лекарство за кашлица и стимулант на апетита, използва се също за лечение на стомашни болки, пикочни заболявания, венерически заболявания, глисти, настинки и треска. От коренът се прави лапа и се прилага върху порязвания и рани. Чай от кореновата кора се използва за лечение на прекомерно менструално кървене. Листните пъпки се използват като мехлем за настинки, кашлица и раздразнени ноздри.

Трепетликата традиционно се използва за лечение на главоболие, както и на артритни и ревматични болки. Стягащите й и антисептични качества я правят полезна за лечение на диария и симптомите на синдром на раздразнените черва (СРЧ).

Допълнителни ползи за здравето от трепетликата включват облекчаване на хронични кожни заболявания, като екзема или акне, лечение на инфекции на пикочните пътища.

Начин на употреба на трепетликова топола

Използва се под формата на лапа, мехлем. При дозиране на билката трябва да се консултирате с лекар или специалист, занимаващ се с билколечение.

• отвара - от един до четири грама кора от трепетлика се варят, за да се получи концентрирана течност, която може да се приема за облекчаване на болки в ставите и треска, както и за спиране на диария. Поради антисептичните и стягащи свойства на трепетликата, този препарат може да се прилага и локално, за лечение на акне, екзема и други кожни заболявания.
• мехлем - кората на билката се влива в пчелен восък или парафин, за да се получи препарат, който може да се прилага върху слънчеви изгаряния, ухапвания от насекоми и повърхностни рани, както и върху кожни участъци, засегнати от акне или екзема. Пъпките на дървото често се добавят към сместа, за да я сгъстят.

Кулинарна употреба на трепетликова топола

Изображение: Stan Shebs, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Вътрешната кора на билката може да консумира сурова или сготвена. Може да се изсуши, смели на прах и да се използва като брашно. Обикновено се смесва с други брашна за приготвяне на хляб и др. и може да се използва и като сгъстител в супи. Най-подходяща за употреба е през пролетта.

Сок от растението може да се добие и да се използва като напитка; като овкусител за диви ягоди. Ресите също биха могли да се приготвят сурови или варени, но са горчиви.

От варенето на ранните пъпки или кората се получава интересен чай, който е по-добър като добавка към билкова чаена смес.

Пепелта е била използвана като сол, а също и като бакпулвер. Белият прах върху кората е бил използван като мая. 

Други употреби на трепетликова топола

Подобно на други тополи, трепетликовите са лошо гориво, тъй като съхнат бавно, гният бързо и не отделят много топлина. Въпреки това те все още се използват широко в къмпингите, защото са евтини и изобилни. Не се прилагат широко като строителен дървен материал. Хората в северноамериканския запад са ги използвали за изграждане на дървени колиби и землянки, въпреки че не са били предпочитаният вид.

Дървесината е мека, лека, слаба, с дребни зърна, по-скоро вълнеста текстура, без мирис или вкус, с ниска запалимост, не е издръжлива, много устойчива на износване. Не е достатъчно здрава за изработката на мебели или прилагане в строителство. Понякога се използва за правене на огради, парапети и врати за хамбари, отлична е за произвеждане на щайги и кутии, купи и клечки за хранене, плочи от дървесни частици и вафлени плоскости, шперплат и стенни панели, и се използва широко за добив на целулоза и целулозни продукти като книги, вестникарска хартия и фина печатарска хартия. Може да се използва за опушване на риба и месо.

Трепетликата осигурява местообитание за голямо разнообразие от диви животни, нуждаещи се от млади гори, включително заек, черна мечка, елен, лос, гривест глухар, горски бекас и редица по-малки птици и животни. Гривестите глухарите използват всички възрастови групи трепетликови насаждения за мътене и за презимуване, а по-старите насаждения и за зимна храна.

Изображение: Zion National Park, Public domain, via Wikimedia Commons

Трепетликовите гори позволяват повече презареждане на вода или подпочвени води и отток, отколкото иглолистните гори. Това се дължи главно на по-ниските сезонни загуби на вода от улавяне и транспирация от трепетликата в сравнение с иглолистните дървета. Изсичането на трепетликовите дървета може да увеличи оттока с до 60 процента през първата година. Впоследствие вододобива постепенно намалява до нивата преди сечта и се стабилизира, когато се достигне максимална листна площ на около 10 до 25 години.

Трепетликовите дървета са естетически привлекателни. Светлата кора и есенните цветове са приятен контраст с тъмните иглолистни дървета. По-специално на Запад, този вид се използва от любители на отдиха през всички сезони на годината.

Трепетликовите насаждения произвеждат изобилие от фураж - до 1100 до 2800 кг/хектар в Скалистите планини годишно, или три до шест пъти повече от типичните иглолистни насаждения. Тези количества са сравними с производството на фураж в някои пасища. Въпреки че видът е търсен за летни пасища за овце и говеда на Запад, използването му за паша на Изток е много по-ограничено.

Дърветата са с ниска запалимост и представляват отлични противопожарни прегради. Силните пожари в короните на иглолистните дървета обикновено падат на земята и понякога дори се потушават, когато достигнат трепетликово насаждение.

Червените стърготини от цели дървета трепетлика могат да се преработват в храна за животни или в биомасови горива. Трепетликата може да се отглежда за такива цели в гъсти насаждения с издънки при биологични ротации от 26 до 30 години.

Дървените продукти от трепетлика включват пулп, дървесни частици, плочи от дървесни частици, дървен материал, греди, фурнир, шперплат, екселсиор, керемиди, декоративни елементи и дървесно брашно. Трепетликата е особено подходяща за сауни и детски площадки, тъй като дървената повърхност не се разцепва.

Бързорастящо дърво, то бързо нахлува в голи площи като изсечени гори и скоро създава гъсти насаждения от млади дървета, като дава издънки. То осигурява отлични условия за установяване на други видове дървета.

Внимание!

Няма достатъчно информация, за да се знае дали трепетликовата топола е безопасна. Кожни реакции, като обриви, могат да възникнат, ако тя влезе в контакт с кожата. Не пийте алкохол, докато я приемате. Алкохолът може да увеличи риска и сериозността на кървене в стомаха и червата.

Не използвайте билката при бременност и кърмене; при диабет, подагра, заболявания на кръвта, чернодробно и бъбречно заболяване, 

Билката може да увеличи ефектите и страничните ефекти на аспирина. Подобно на други тополи и върби, тя съдържа салицин, така че бъдете внимателни, ако сте алергични към аспирин.

Смолата от пъпките може да раздразни чувствителната кожа.

Чаят от кората може да се окаже токсичен.

Заглавно изображение: Famartin, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons