Таману

Таману (Calophyllum inophyllum) представлява вечнозелено растение, което е представител на семейство Calophyllaceae. Поради важността си като източник на дървен материал за традиционното корабостроене на големи кораби, той е бил разпространен в праисторическите времена от миграциите на австронезийските народи на островите Океания и Мадагаскар, заедно с други членове на рода Calophyllum. От тогава е натурализиран в региони на източноафриканското крайбрежие. Също така е източник на културно важно масло от таману.

Таману цъфти два пъти годишно с ароматни бели цветя, които по-късно дават клъстери от сферични плодови ядки с жълта кожа и от това лепкавото масло се пресова студено, за да се получи зеленикаво жълто масло, подобно на зехтина. Необходими са 100 килограма ядки Tamanu, количеството, което едно дърво произвежда годишно, за да се получат само 5 килограма студено пресовано масло, което поставя в перспектива донякъде високата цена на това грандиозно ядково масло.

Многофункционално растение, то се добива от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство и източник на материали. Маслото от семената му се търгува в международен мащаб като масло от таману или масло от фораха, но засегнатите количества не са известни. Дървото е засадено в схеми за повторно залесяване; да осигури подслон от вятъра; а също и като декоративно и крайпътно дърво, където се оценява с вкусно ухаещите си бели цветя, които напомнят на портокалов цвят.

Устройство на таману

Calophyllum inophyllum е нискоразклонено и бавнорастящо дърво с широка и неправилна корона. Обикновено достига 8 до 25-30 м височина. Кората му е тъмна и силно напукана. Листата са зелени, овални, а цветовете са малки и бели. Цветът е широк 25 мм и се среща в гроздовидни или метличести съцветия, състоящи се от 4 до 15 цвята. Цъфтежът може да се случи целогодишно, но обикновено се наблюдават два различни периода на цъфтеж, в края на пролетта и в края на есента. Плодовете са овални, представляващи кръгла, зелена кутийка с размери от 2 до 4 см в диаметър, съдържаща едно голямо семе. Когато узрее, той става набръчкан, а цветът му варира от жълт до кафеникаво-червен.

Разпространение на таману

За родина на таману се смята Африка в: Коморските острови; Кения; Мадагаскар; Мавриций; Мозамбик; Сейшелски острови; Танзания (включително остров Пемба на архипелага Занзибар); южна, югоизточна и източна Азия в: Бангладеш Камбоджа; Китай (на Хайнан); южна Индия; Андамански и Никобарски острови Индонезия; Япония (острови Рюкю); Малайзия; Мианмар; Папуа-Нова Гвинея; Филипините; Шри Ланка; Тайван; Тайланд; Виетнам; северозападната, югозападната и южната централна част на Тихия океан в: островите Кук; Фиджи; Френска Полинезия (Маркизи и обществени острови); Гуам; Маршаловите острови; Микронезия; Северните Мариански острови; Палау; и Самоа; и в Австралия в: Северна територия и Куинсланд.

Сега таману се отглежда широко във всички тропически региони на света. Поради декоративните си листа, ароматни цветя и разпространяваща се корона, той е най-известен като декоративно растение.
Това дърво често расте в крайбрежните райони, както и в близките равнинни гори. Въпреки това се отглежда успешно и във вътрешни райони на умерена надморска височина. Понася различни видове почви, крайбрежен пясък, глина или дори деградирала почва.

Химичен състав на таману

В химичния състав на таману влизат редица минерали, витамини и аминокиселини. Изолирани са още ксантони и 4-фенил кумарин. От растението са изолирани няколко тритерпени, флавоноидни гликозиди, неофлавоноиди, пираноментофлавони и други биоактивни съединения. Два типа изомерни бензодипиранонови производни са изолирани от листата.

Семената дават гъсто, тъмно зелено масло за медицинска употреба или за козметичн цели. Ядките се сушат преди напукване, след което натовареното с масло ядро се отстранява и допълнително се суши. Първият неофлавон, изолиран от естествени източници, е калофилолид от семена на C. inophyllum.

Маслото е синкаво-жълто до тъмно зелено вискозно, известно като масло от домба, или масло от петна или дило масло. Има неприятен вкус или мирис, тъй като съдържа смолист материал, който лесно може да бъде отстранен чрез рафиниране. Концентрацията на смолисти вещества в маслото варира от 10 до 30%. Основните съединения на маслото от семена са олеинова, линолова, стеаринова и палмитинова киселина. Други компоненти включват калофилолид, фриделин, инофилуми В и Р, терпенови есенции, бензоена и оксибензоена киселини, фосфо-амино липиди, глицериди, наситени мастни киселини и 4-фенилкумарини

Лечебни свойства и приложение на таману

Таману се използва традиционно като алтернативен метод за лечение на различни заболявания и състояния в Африка, Азия, Полинезия и Тихоокеанския регион. Всички части на растението (кора, листа, семена) са били прилагани като антисептици, стягащи, отхрачващи, диуретични средства. Маслото от семената и корена на таману се използва за лечение на септични рани. В народната медицина на тихоокеанските острови, маслото се прилага локално за лечение на различни заболявания като порязвания, ожулвания, изгаряния, ухапвания и ужилвания от насекоми, ожулвания, белези от акне и акне, псориазис, диабетни рани, слънчеви изгаряния, суха кожа, мехури, екзема, херпесни рани. Масления продукт от таману също се прилага локално в областта на шията с цел облекчаване симптомите на възпаления на горни дихателни пътища. Таману е високо ценено и в източната медицина заради аналгетичните си и болкоуспокояващи свойства и се използва за облекчаване на болките при невралгия, ревматизъм и ишиас.

Свойства на таману

• антисептично;
• противовъзпалително;
• хидратиращо;
• омекотяващо;
• аналгетично.

Заболявания и състояния, при които се прилага таману

• кожни възпаления;
• акне;
• псориазис;
• диабетни рани;
• суха кожа;
• белези;
• херпес симплекс.

Други употреби на таману

Таману е забележителен със способността си да расте до огромни размери в пясъчни или скалисти плажове на островни и крайбрежни местообитания, както и с навика си да изпраща извити големи стволове над водата, където семената му се разпръскват по течението. Поради тези си характеристики е от особено значение за традиционното корабостроене на по-големите австронезийски аутригерни кораби и е пренасян с тях към Океания и Мадагаскар.

Различни части от билката са били неразделна част от производството на канута за разширяване сред различни австронезийски народи. Големите извити крайници обикновено бяха издълбани в кануто, което образуваше кила на австронезийските кораби. Щраковете, които са прикрепени към кила чрез уникалната австронезийска техника за „шиене“ с комбинация от дюбели и привързани уши вместо пирони, могат да бъдат направени и от мастур, но по-често се прави от друг „по-мек“ дървен материал видове като Artocarpus. Други парчета се превръщат в мачти, изплуващи плавателни съдове и разклонители. По-малки извити крайници също могат да бъдат издълбани в ребрата на лодката.

В много части на Полинезия горичките от таману се считат за свещени и обиталище на духове. От дървото се изработват религиозни фигури. Те също често се споменават в песнопенията и фолклора на Полинезия.

В Австралия дърветата от този вид са под специална защита. Наложена е глоба от 10 британски лири за всяко лице, което отсече или нарани това или какаово дърво, или друго дърво, което дава ядливи плодове. Тази клауза, разбира се, е в интерес на аборигените.

Маслото от таману, извлечено от плодовите ядки, е било важно в полинезийската култура. Маслата, както и лапите, направени от листа и цветя, също се използват често за традиционната медицина. Листата съдържат съединения, които са отровни за рибите и могат да се използват като рибна отрова. Сокът от дървото е отровен и се използва за направата на отровни стрели в Самоа. Зрелият плод е достатъчно отровен, за да се използва като примамка за плъхове.

Биогориво от таману

Метиловите естери на мастните киселини, получени от масло от семена на C. inophyllum, отговарят на основните изисквания за биодизел в Съединените щати и Европейския съюз. Средният добив на масло е 11,7 кг масло / дърво или 4680 кг масло / хектар. В северозападните крайбрежни райони на остров Лусон във Филипините маслото се използва за нощни лампи. Тази широко разпространена употреба започва да намалява, когато се появява керосина, а по-късно и електричеството. По време на Втората световна война се използва и като гориво за генериране на електричество за осигуряване на енергия за радиостанции.

Масло от таману

Маслото от таману се пресова от ядки от Calophyllum inophyllum (обикновено) или Calophyllum tacamahaca (ati), тропически дървета, принадлежащи към семейство Calophyllaceae. Ядките дават 70-75% от зеленикаво-жълтото негодно за консумация масло. Маслото произхожда от Полинезия, където продължава да играе важна културна роля. Търговската употреба на маслото от таману е предимно за грижа за кожата. Маслото има както лечебна стойност, така и използване като гориво. Calophyllum inophyllum oil (CIO) е богато на антиоксиданти и съдържа UV абсорбиращи свойства, които могат да се използват за лечение на кожата в областта на дерматологията. Установено е, че маслото от таману има цитотоксични, заздравяващи рани и антибактериални свойства.

В Южна Индия маслото от семената на растението се използва специално за лечение на кожни заболявания. Прилага се и локално в случаи на ревматизъм. Маслото може да е било полезно при хидроизолация на плат и се използва като лак. Някога екстракт от плодовете е бил използван за направата на кафява боя за оцветяване на плат. Маслото може да се използва и за направата на сапун.

На повечето острови в Южно море таману се използва като аналгетично лекарство (местните го използват при ишиас и ревматизъм) и за лечение на язви и лоши рани.

Маслото, извлечено от семената, традиционно се използва локално за лечение на широк спектър от кожни наранявания от изгаряния, белези и инфектирани рани до кожни заболявания като дерматоза, уртикария и екзема. CIO е потвърдено като безопасно локално решение. Проучванията показват, че ускорява зарастването на кератиноцитни рани.

Богатото, тропическо масло от таману е чудесно заздравяващо за кожата и прави страхотно горещо масло за коса. Маслото от таману успокоява и омекотява кожата, докато действа за намаляване на миризмата на краката и тялото. Маслото от таману е традиционното масло, използвано от полинезийските жени за насърчаване на здрава, чиста кожа без дефекти. Маслените процедури с лице с таману могат да помогнат за изчистване на белезите от акне и избледняване на акне при тези, които имат сух, напукан тип кожа на лицето, но е малко прекалено тежък за тези с чувствителна кожа на лицето. Хавайското масло от ядки Tamanu хидратира сухата кожа и има противовъзпалителни свойства, които намаляват подуването на обриви, ухапвания от насекоми и слънчеви изгаряния. Маслото от таману също притежава значителни антимикробни, антибактериални и противогъбични качества. Тези лечебни свойства го правят ефективен при краста, трихофития и крак при спортисти и сърбеж. Използва се и при бебета за предотвратяване на обриви от пелени и кожни изригвания. Богатият, орехов аромат прави маслото приятно за използване и дори помага за премахване на миризмите на тялото и краката. Tamanu достига пълния си лечебен потенциал, когато се прилага при сериозни кожни заболявания като псориазис, екзема и диабетни рани.

Маслото от таману е широко използвано в народната медицина на тихоокеанския остров за лечение на други заболявания, освен използването му в грижата за кожата. Местните жители на Фиджи използват масло от Таману за болки в ставите, причинени от артрит и подагра. Маслото се използва и за облекчаване на нервна болка от ишиас или херпес зостер.

Методи за подготовка и дозировка: Маслото от таману има наситен, дълбок аромат със смел зелен цвят. Можете да използвате маслото самостоятелно или разредено с подходящо носително масло.

Плододаване на таману

Плододаването се извършва два пъти в годината през май и ноември. Плодът (сферичната гайка) е кръгла, зелена костилка, достигаща от 2 до 4 см в диаметър и имаща едно голямо семе. Когато узреят, плодът е набръчкан и цветът му варира от жълт до кафеникаво-червен. Теглото на малките плодове е 9 до 16,0 г, когато са пресни. След изсушаване теглото се намалява до около 4 г. Зрелите и паднали плодове се събират от дъното на дървото, чрез биене на крайниците с дълга ръчна пръчка или ръчно набиране чрез изкачване по дървото.

Ядрената част в целия сух плод съставлява 43-52% от теглото му. Ядрото е с диаметър 1,5 см, затворено в мека и твърда козина. Ядрото съдържа 55-73% масло и 25% влага в прясно състояние.

Маслото, получено от семето, е годно за консумация след рафиниране

Доказано е, че кумарините, изолирани от листата и семената, са инхибитори на ХИВ тип 1. Те също могат да бъдат ценни като химиопрофилактични средства за рак. Екстрактите от семена показват значителна молусцицидна активност; хидроксикиселината калофилна киселина се изолира като активно съединение. Етерният екстракт от листата показва писцицидна активност

Маслото има цикатризиращи свойства, обяснявайки традиционната и модерна употреба при широк спектър от кожни проблеми. Маслото също така проявява противовъзпалително, противогъбично, антибактериално и инсектицидно действие. Той стимулира фагоцитозата на клетките от ретикуло-ендотелната система и има защитна активност върху съдовата система. Клиничните тестове показват, че маслото може да намали старите белези. Рафинираното масло, което е бледожълто, има силно намалени лечебни свойства.

Кората е стягаща и съдържа 11 - 19% танини и според сведенията е антисептик и дезинфектант. Олеорезинът от кората, който съдържа бензоена киселина, показва цикатризиращи свойства.

Коренната отвара традиционно се използва за лечение на язви, циреи, орхит.

Сокът се втрива върху кожата при лечение на ревматизъм и псориазис. Той и начуканата кора се прилагат външно върху рани, язви и за лечение на фтизис, орхит и белодробни заболявания, а също така се използват вътрешно като пургатив, след раждане и за лечение на гонорея.

Смолата се използва за лечение на рани и ухапвания от насекоми.

Настойка от листа се използва за лечение на възпалени очи, хемороиди и дизентерия. Нагрятите листа се прилагат като лапа при порязвания, рани, язви, циреи и кожен обрив. Листата се използват при инхалации за лечение на мигрена и световъртеж.

Маслото от семена се прилага външно като аналгетик срещу ревматизъм и ишиас и като лекарство срещу отоци, язви, краста, трихофития, циреи и сърбеж

Цветята се използват като тоник за сърцето

Използване на на таману в агролесовъдство

Засадени в жив плет и като вятър
Понякога дървото се използва в схеми за повторно залесяване

Кората съдържа около 15% танин

Зрелите и изсушени семена съдържат 50 - 60%, от време на време до 73%, синкаво жълто до тъмно зелено вискозно масло с неприятен вкус. Маслото може да съдържа до 30% смолисти материали. Използва се за осветяване, докато пречистеното масло може да се използва при производството на сапун и като носител на масло, овлажнител на кожата и масло за коса в козметиката
За извличане на масло от семена семената се обелват. Първоначално ядките съдържат малко видимо масло, но след около месец ядките стават шоколадовокафяви и стават лепкави с масло. Те се нарязват, изсушават, начукват и след това се варят. Маслото се обезмаслява от върха на врящата вода. Семената могат също да бъдат смачкани до каша и след това маслото се отцежда. Индустриално маслото се извлича чрез студена експресия и не се рафинира, за да запази всички лечебни свойства
Плодът се натрошава, за да се получи масло, което се използва за ароматизиране на кокосово масло и се нанася върху косата, за да стане дълга и черна.

Лепливият сок (латекс?) Се използва за уплътняване на канута

Старите, изгнили плодове се нанасят на шиш на кокосови средни жилки и след това се изгарят като традиционна форма на осветление

Зрелият плод се изгаря като средство против комари

Сърцевината е розово до червеникавокафява; той е ясно очертан от 5 - 10 см широка лента от бледо бяло дърво. Зърното е блокирано, спираловидно или вълнообразно; текстурата е умерено груба и неравна. Дървесината е средно тежка до умерено тежка; умерено твърд; умерено издръжлив, дори под вода, като е устойчив на сухи дървени сондажи и умерено устойчив на гъбички и термити. Сезонът е малко бавен, с висок риск от изкривяване и лек риск от проверка; след като изсъхне, той е стабилен в експлоатация. Дървесината често е доста трудна за рязане, а нарязаните повърхности са склонни да бъдат вълнени; не е лесно да се рендосва поради спираловидно или блокирано зърно; препоръчва се пълнене, за да се получи добър завършек; заковаването и завинтването са добри, но се изисква предварително пробиване; лепенето е правилно за вътрешна употреба. Не се препоръчва използването на този дървен материал за дължини над 3 метра, тъй като често е огънат. По време на разпространението си дървесината се използва за изграждане на канута и малки лодки, мачти, килове, колена и блокове с ролки. Дървесината се използва също за строителство, дърводелство, подови настилки, стълби, мебели и работа в шкафове, главини на колела, съдове и музикални инструмент.