Таману

Таману (Calophyllum inophyllum) представлява вечнозелено растение, което е представител на семейство Calophyllaceae. Поради важността си като източник на дървен материал за традиционното корабостроене на големи кораби, той е бил разпространен в праисторическите времена от миграциите на австронезийските народи на островите Океания и Мадагаскар, заедно с други членове на рода Calophyllum. От тогава е натурализиран в региони на източноафриканското крайбрежие. Също така е източник на културно важно масло от таману.

Таману цъфти два пъти годишно с ароматни бели цветя, които по-късно дават клъстери от сферични плодови ядки с жълта кожа. От плодовете се получава зеленикаво жълто масло, подобно на зехтина. Необходими са 100 килограма ядки Tamanu, количеството, което едно дърво произвежда годишно, за да се получат само 5 килограма студено пресовано масло - това определя високата му цена.

Таману се определя като многофункционално растение, добивано от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство и източник на суровини за бита и различни производства. Дървото е включвано в схеми за повторно залесяване; за осигуряване на подслон от вятъра; като декоративно и крайпътно дърво, където се цени заради ухаещите си бели цветя, които напомнят на портокалов цвят.

Устройство на таману

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Calophyllum inophyllum е ниско разклонено и бавнорастящо дърво с широка и неправилна корона. Обикновено достига от 8 до 25-30 м височина. Кората му е тъмна и силно напукана. Листата са зелени, овални, а цветовете са малки и бели. Цветът е широк 25 мм и се среща в гроздовидни или метличести съцветия, състоящи се от 4 до 15 цвята. Цъфтежът може да се случи целогодишно, но обикновено се наблюдават два различни периода на цъфтеж, в края на пролетта и в края на есента. Плодовете са овални, представляващи кръгла, зелена кутийка с размери от 2 до 4 см в диаметър, съдържаща едно голямо семе. Когато узрее, той става набръчкан, а цветът му варира от жълт до кафеникаво-червен.

Разпространение на таману

Изображение: Forest and Kim Starr, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

За родина на таману се смята Африка - Коморските острови, Кения, Мадагаскар, Мавриций, Мозамбик, Сейшелски острови, Танзания (включително остров Пемба на архипелага Занзибар); Южна, Югоизточна и Източна Азия - Бангладеш, Камбоджа; Китай (на Хайнан), Южна Индия, Андамански и Никобарски острови, Индонезия, Япония (острови Рюкю), Малайзия, Мианмар, Папуа-Нова Гвинея, Филипините; Шри Ланка, Тайван, Тайланд, Виетнам; северозападната, югозападната и южната централна част на Тихия океан - островите Кук, Фиджи, Френска Полинезия, Гуам, Маршаловите острови, Микронезия, Северните Мариански острови, Палау и Самоа; Австралия - Северна територия и Куинсланд.

Сега таману се отглежда широко във всички тропически региони на света. Поради декоративните си листа, ароматни цветя и разпространяваща се корона, той е най-известен като декоративно растение. Често расте в крайбрежните райони, както и в близките равнинни гори. Въпреки това се отглежда успешно и във вътрешни райони на умерена надморска височина. Понася различни видове почви, крайбрежен пясък, глина и др.

Химичен състав на таману

В химичния състав на таману влизат редица минерали, витамини и аминокиселини, масло. Изолирани са още ксантони и 4-фенил кумарин; няколко тритерпени, флавоноидни гликозиди, неофлавоноиди, пираноментофлавони и други биоактивни съединения. Два типа изомерни бензодипиранонови производни са извлечени от листата на билката.

Семената дават гъсто, тъмно зелено масло за медицинска употреба или за козметичн цели. Ядките се сушат преди напукване, след което натовареното с масло ядро се отстранява и допълнително се суши. Първият неофлавон, изолиран от естествени източници, е калофилолид от семена на C. inophyllum.

Маслото, изолирано от таману, е синкаво-жълто до тъмно зелено вискозно. Има неприятен вкус и мирис, тъй като съдържа смолист материал, който лесно може да бъде отстранен чрез рафиниране. Концентрацията на смолисти вещества в маслото варира от 10 до 30%. Основните съединения в маслото от семена са олеинова, линолова, стеаринова и палмитинова киселини. Други компоненти включват калофилолид, фриделин, инофилуми В и Р, терпенови есенции, бензоена и оксибензоена киселини, фосфо-амино липиди, глицериди, наситени мастни киселини и 4-фенилкумарини.

Лечебни свойства и приложение на таману

Таману се използва традиционно като алтернативен метод за лечение на различни заболявания и състояния в Африка, Азия, Полинезия и Тихоокеанския регион. Всички части на растението (кора, листа, семена) са били прилагани като антисептици, стягащи, отхрачващи, диуретични средства. Маслото от семената и корена на таману се използва за лечение на септични рани. В народната медицина на тихоокеанските острови, маслото се прилага локално за лечение на порязвания, ожулвания, изгаряния, ухапвания и ужилвания от насекоми, белези от акне, псориазис, диабетни рани, слънчеви изгаряния, суха кожа, мехури, екзема, херпесни рани. Масления продукт от таману също се прилага локално в областта на шията с цел облекчаване симптомите на възпаления на горни дихателни пътища. Таману е високо ценено и в източната медицина заради аналгетичните си и болкоуспокояващи свойства и се използва за облекчаване на болките при невралгия, ревматизъм и ишиас.

Изображение: KATHERINE WAGNER-REISS, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Свойства на таману

• антисептично;
• противовъзпалително;
• хидратиращо;
• омекотяващо;
• аналгетично и др.

Заболявания и състояния, при които се прилага таману

• кожни възпаления;
• акне;
• псориазис;
• диабетни рани;
• суха кожа;
• белези;
• херпес симплекс и др.

Други употреби на таману

Таману е забележителен със способността си да расте до огромни размери в пясъчни или скалисти плажове на островни и крайбрежни местообитания, както и с навика си да изпраща извити големи стволове над водата, където семената му се разпръскват по течението. От особено значение е за традиционното корабостроене на по-големите австронезийски аутригерни кораби и е пренасян с тях към Океания и Мадагаскар. Различни части от билката са били неразделна част от производството на канута сред различни австронезийски народи.

В много части на Полинезия горичките от таману се считат за свещени и обиталище на духове. От дървото се изработват религиозни фигури. Те също често се споменават в песнопенията и фолклора на Полинезия.

В Австралия дърветата от този вид са под специална защита. Наложена е глоба от 10 британски лири за всяко лице, което отсече или нарани това или какаово дърво, или друго дърво, което дава ядливи плодове. Тази клауза, разбира се, е в интерес на аборигените.

Маслото от таману, извлечено от плодовите ядки, е било важно в полинезийската култура. Маслата, както и лапите, направени от листа и цветя, също се използват често в традиционната медицина. Листата съдържат съединения, които са отровни за рибите и могат да се използват като рибна отрова. Сокът от дървото е отровен и се употребява за направата на отровни стрели в Самоа. Зрелият плод е достатъчно отровен, за да се използва като примамка за плъхове.

Биогориво от таману

Изображение: Forest and Kim Starr, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Метиловите естери на мастните киселини, получени от масло от семена на C. inophyllum, отговарят на основните изисквания за биодизел в Съединените щати и Европейския съюз. Средният добив на масло е 11,7 кг масло / дърво или 4680 кг масло / хектар. В северозападните крайбрежни райони на остров Лусон във Филипините маслото се използва за нощни лампи. Тази широко разпространена употреба започва да намалява, когато се появява керосина, а по-късно и електричеството. По време на Втората световна война се използва и като гориво за генериране на електричество за осигуряване на енергия за радиостанции.

Масло от таману

Маслото от таману се извлича от ресоване на ядки от Calophyllum inophyllum или Calophyllum tacamahaca, тропически дървета, принадлежащи към семейство Calophyllaceae. Ядките дават 70-75% от зеленикаво-жълто негодно за консумация масло. Има както лечебна стойност, така и горивна. Calophyllum inophyllum oil (CIO) е богато на антиоксиданти и съдържа UV абсорбиращи свойства, които могат да се използват за лечение на дерматологични проблеми. Установено е, че притежава цитотоксични, ранозаздравяващи и антибактериални свойства.

Маслото, извлечено от семената, традиционно се използва локално за лечение на широк спектър от кожни наранявания от изгаряния, белези и инфектирани рани до кожни заболявания като дерматоза, уртикария и екзема. Потвърдено е като безопасно локално решение. Проучванията показват, че ускорява зарастването на кератиноцитни рани.

Изображение: Tatiana Gerus, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Богатото, тропическо масло от таману е страхотно горещо масло за коса. Успокоява и омекотява кожата, съдейства за намаляване на миризмата на краката и тялото. Традиционно се употребява от полинезийските жени за насърчаване на здрава, чиста кожа без дефекти. Маслените процедури за лице могат да помогнат за изчистване на белезите от акне. Хидратира сухата кожа и има противовъзпалителни свойства, които намаляват подуването при обриви, ухапвания от насекоми и слънчеви изгаряния. Маслото от таману също притежава значителни антимикробни, антибактериални и противогъбични качества. Тези лечебни свойства го правят ефективно при краста, трихофития и сърбеж. Използва се и при бебета за предотвратяване на обриви от пелени. Богатият, орехов аромат прави маслото приятно за използване и дори помага за премахване на миризмите на тялото и краката. Достига пълния си лечебен потенциал, когато се прилага при сериозни кожни заболявания като псориазис, екзема и диабетни рани.

Местните жители на Фиджи използват масления продукт за болки в ставите, причинени от артрит и подагра; за облекчаване на нервна болка от ишиас или херпес зостер.

Може да използвате маслото самостоятелно или разредено с подходящо носително масло.

Маслото в Полинезия продължава да играе важна културна роля. Търговската му употреба е предимно за грижа за кожата.

В Южна Индия се прилага специално за лечение на кожни заболявания и ревматизъм. Било е полезно при хидроизолация на платове и се е употребявало като лак. Маслото може да се използва и за направата на сапун. Някога там екстрактът от плодовете е бил използван за направата на кафява боя за оцветяване на плат.

На повечето острови в Южно море таману маслото се използва като аналгетично лекарство (при ишиас и ревматизъм) и за лечение на язви и тежки рани.

Заглавно изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons