Смирна

Смирна (Commiphora myrrha) представлява малко дърво, дървовиден храст, който принадлежи към семейство Bursaraceae. Това е едно от основните дървета, използвани при производството на смирна смола, добита от изсушен сок от дърветата. На арабски се нарича „мър“, което означава "горчив". Това е смолата на смирна. Нейното масло се нарича олеорезин. Етеричното масло от смирна се използва от древността за вдъхновяване на молитва и медитация и за укрепване / съживяване на духа.

Твърда, полупрозрачна жълтеникава смола се получава от рани по стъблото. Има ароматен вкус и мирис, но може да бъде и остра и горчива. Запалима е, но гори слабо. Използва се в парфюмерията и като тамян по време на религиозни церемонии. Първоначално е била употребявана и при балсамиране. Смирна е често срещана съставка на прах за зъби и се използва с боракс в тинктура, с други съставки, за изплакване на устата. Тя също се прилага като тинктура във ветеринарната практика за зарастване на рани.

Устройство на смирна

Изображение: Franz Eugen Köhler, Köhler's Medizinal-Pflanzen, Public domain, via Wikimedia Commons

Билката израства на височина до около 4 метра и е много бодлива. Външната й кора е сребриста, белезникава или синкавосива, обелена на големи или малки хартиени люспи от по-зелената подкора. Клоните приличат на гръбначен стълб и имат възли. Листата й са оскъдни, малки, овални и неравни. Te са трилистни, сивозелени или бледоцветни, много променливи по форма и размер, с дръжка дължина 1-10 мм. Могат да се намерят няколко странични листчета, понякога много малки, както къси, така и дълги и къси на издънките. Листата могат да бъдат елипсовидни, лопатовидни или ланцетни, атенюирани, клиновидни, заоблени или отсечени в основата, заоблени или остри на върха, 6-44 мм дълги, широки 3-20 мм, с 3-4 доста слаби основни вени, ръб цял или 6-зъбен от всяка страна. Цветята са с дължина 3-4 мм, често жлезисти, бледокафяви или жълто-червени, приосновни и тясно овални. Плодовете са 1-2 на съединени дръжки, яйцевидни, сплескани и клюновидни с дължина 2-4 мм. Семената са гладки с нежни подутини.

Разпространение на смирна

Смирна е характерна растителност за Етиопия и Сомалия, както и за Арабския полуостров. Дървото е местно за Арабския полуостров (Саудитска Арабия, Оман, Йемен) и Африка (Джибути, Етиопия, Сомалия, Североизточна Кения). Расте на надморска височина между 250 и 1300 м, със средногодишни валежи от около 23 до 30 см. Най-добре се справя на плитка почва, предимно в райони с варовик. Обикновено смирна не се култивира, по-голямата част от нея се добива от дивата природа. Това е важен вид, предпазващ почвата в райони, склонни към вятърна ерозия. Не може да расте на сянка. Предпочита суха или влажна почва и може да толерира суша. Устойчив е на суша и замръзване. Размножава се чрез семена или резници.

Използваема част на смирна

При нараняване кората на билката се отделя ексудат, който бива оставен да изсъхне. Събран бече като твърдо вещество, представлява смолата смирна. Ексудатът е слабо ароматизиран, вискозен, а смолата твърда, полупрозрачна и жълтеникава. Смолата има ароматен вкус и мирис - остър и горчив. Тя е запалима, но гори слабо. Продуктите й са високо ценени в Азия.

Етеричното масло от смирна е наситено кехлибарено на цвят с топъл, пикантен, горчив и опушен аромат. Днес маслото от смирна все още се счита за полезно за медитация и ароматерапевтите препоръчват естественото антисептично етерично масло при проблеми с кожата и устата.

Химичен състав на смирна

Commiphora myrrha е главният източник на смола смирна днес. Смирна е включена във формулировките на редица съвременни парфюми и се използва от много билкари като стягащо средство за лигавиците на устата и гърлото.

Изложена на въздух, смолата изсъхва, втвърдява се и се оцветява в червеникаво-кафяво. Смирна е частично разтворима в етанол (∼ 30% алкохол) и също така е частично разтворима във вода и в етер. От древността смирната е служила като съставна част на тамян. Маслото от смирна е ценна съставка в парфюмите (балсамова, тежка миризма).

Плътното, бледожълто масло съдържа: α-пинен 1, дипентен [= (±) -лимонен], лимонен 2, куминалдехид 3, канелен алдехид 4, евгенол 5, m-крезол 6, хераболен (вероятно трицикличен сескитерпен), кадинен, сескитерпен, бицикличен сескитерпен, трицикличен сесквитерпен, мравчена киселина, оцетна киселина, мирролова киселина и палмитинова киселина.

Изолирани основни вещества от билката

• летливи масла;
• смола;
• пепел;
• сол;
• сулфати;
• ацетати и др.

Смолата съдържа полизахариди и протеини, докато летливото масло е съставено от стероиди, стерини и терпени. Характерната миризма на смирна се дължи на фуранозесквитерпени. От библейските времена се използва като лекарство и превръзка на рани и е тясно свързана с ритуалите за здраве и пречистване на жените. Това е първото описано в китайската медицинска литература растение. Използването на смирна медицински е регистриран в Китай през 600 г. сл. н. е. по време на династията Тан. Мирна се използва днес в китайски лекарства за лечение на рани, облекчаване на болезнено подуване и за лечение на менструални болки. Смирна се нарича "мо яо" в Китай. Отдавна се използва в Аюрведична система на медицината.

Някои от вечествата, които са изолирани от смолата от смирна са: изолиналилацетат, 3-epi-lupe-нилацетат, лупеон, 3-епи-а-амирин, а-амирон, ацетил β-еудесмол и сесквитерпеноиден лактон; curzerene, фураноеудезма-1,3-диен, фуранодиен, линдестрен, curzerenone, фуранодиен-6-он, дихидропирокурцеренон, 3-метокси-10-ди-хидрофуранодиен-6-он, 3-метоксифураногуая-9-en-8-one, 2-метокси-4,5-дихидрофуранодиен-6-он и 3-метокси-10-метиленфураногермакра-1-en-6-one, сесквитерпеноиди и фуранозни сесквитерпеноиди, D-галактоза, L-арабиноза, 4-метил D-глюкуронова киселина; смес от две алдобиуронови киселини, идентифицирани като 6-O- (4-O-метил-β-D-глюкуронозил)D-галактоза и 4-O- (4-O-метил-α-D-глюкуронозил)-D-галактоза, сесквитерпен комиферин; два нови фуранозесквитерпеноиди: 2-О-ацетил-8,12-епоксигермакра-1, 4,7,11-тетраен и 2-О-метил-8,12-епоксигер-макра-1, 4,7,11-тетраен; oсновни сесквитерпени - гермакрон, фуранодиен, метоксифуранодиен, 4,5-дихидрофуранодиен-6-он, β-селинен, линдестрен, фураноеудезма-1,3-диен, β-елемен, γ-елемен, δ-елемене, елемол, изофураногермакрен, curzerenone, α-кубебене, β-бурбон, 3-метокси-8,12-епоксигермакра-1,7,10,11-тетраен-6-он, 2-метокси-8,12-епоксигермакра-1, 7,11-триен-6-он, 2R-метил-5S-ацетокси-4R-фураногермакр-1 Z-en-6-он; ароматни сесквитерпени; 2-ацетоксифуранодиен и 2-метоксифуранодиен изолирани от хлороформen екстракт от смляна смирна; курзеренон, фураногермакра-1 Z, 4Z-диен-6-он, rel-3R-мет-окси-4S-фураногермакра-1Е, 10-диен-6-он и rel-2R-метокси-4R-фураногермакр-1 Е-ен-6-он.

Фураноеудезма-1,3-диен и линдестрен притежават aтипична миризма, докато дихидропирокурцеренонът излъчва смолиста миризма. Последното съединение най-добре
представлява миризмата на смирна.

Лечебни свойства и приложение на смирна

Смирна стимулира производството на стомашни сокове, тонизира храносмилателния тракт и се използва за лечение на диария, метеоризъм, диспепсия, загуба на апетит. Стимулира менструалния поток. Използва се също за лечение на генитални инфекции, левкорея, млечница, проблеми с мструацията. Прилага се при хемороиди, артрит. Притежава отхрачваща активност и се използва и при грип, катар, бронхит, астма, възпалено гърло. Стимулира производството на бели кръвни клетки, регенерацията на кожните клетки, подпомага заздравяването на рани. Смирна лекува екзема, рани, бръчки и има много добри успокояващи качества. Използването на смирна осигурява охлаждащ, успокояващ ефект, бори се с апатията и повишава умствената яснота и фокус. Поради своите противогъбични свойства може да се използва за вагинално измиване при млечница и за баня за крака на спортисти.

Свойства на смирна

• антисептично;
• детоксикиращо;
• антимикробно;
• стимулиращо;
• ароматизиращо;
• стягащо;
• засилва периферното кръвообращение;
• затопля и стимулира организма;
• пълноценен хормонален регулатор;
• противогъбично и др.

Смирната може да се използва за фумигация и перорална употреба. Прилагана е като стягащо, антисептично, антипаразитно, антитусивно, стимулиращо менструалния поток и антиспазматично средство. Тя обикновено се включва в смеси, използвани за лечение на паразити, рани и сепсис.

Смолата смирна облекчава спазми, възпаление и храносмилателен дискомфорт. Ако се приема вътрешно, тя лекува диспепсия, бронхиални и ушни инфекции, тонзилит, фарингит, треска, гингивит, менструални и циркулаторни проблеми. Растението се използва външно за рани, циреи и язви в устата и се добавя към перорални препарати.

Сомалия и Етиопия са най-големите производители на смола и етерично масло от смирна. Северна Сомалия е най-големият източник в света на тамян и смирна. Китай е най-големият пазар за двата сомалийски продукта. Употребата им там е главно в традиционни лекарства.

Състояния и заболявания, при които се прилага смирна смола

• при спазми и мускулни контракции;
• повлиява добре кожни инфекции и рани;
• оказва контрол върху менструалния цикъл;
• облекчава кашлицата и способства за доброто действие на дихателната система;
• билката особено добре повлиява бронхит;
• астма и секреция от носа;
• облекчава стомашните болки;
• при колики и лошо храносмилане;
• при възпаление на венците.

Смолата е особено свързана с ритуалите за здраве и пречистване на жените.

Смирна се използва външно за лечение на язви в устата, рани и циреи и често се добавя към перорални препарати. Това е едно от най-ефективните билкови лекарства за лечение на болки в гърлото, язви в устата и гингивит. Леката стипчивост го прави полезно средство за лечение на акне, циреи и леки възпалителни кожни проблеми.

Изображение: Itineranttrader, Public domain, via Wikimedia Commons

Масло от смирна

Смолата дава етерично масло, което се използва за лечение на проблеми с кожата и устата. Тя се събира от нарязани клони и се суши до твърдо вещество, което може да се дестилира за масло, да се смила на прах за таблетки или да се разтвори в тинктури. Етеричното масло е наситено кехлибарено на цвят с топъл, пикантен, горчив и опушен аромат. Маслото от смирна се счита за полезно за медитация и ароматерапевтите препоръчват естественото антисептично етерично масло за проблеми с кожата и устата.

Смирна в кулинарията

Ароматната, подобна на балсам смола се използва за ароматизиране на напитки, хлебни изделия, сладкиши, десерти, дъвки и др.

Интересно за смирна

Смолата от смирна е едно от най-старите регистрирани лекарства, широко използвано в древен Египет. От древността тя се ползва като парфюм, тамян и в медицината. От смирната се добива мирово масло, което има терапевтично приложение. През 5 век пр.н.е. Херодот отбелязва, че смирната била използвана от египтяните за балсамиране. Египетските жени изгаряли смирна, за да изчистят домовете си от бълхи. В Древен Египет са използвали благовонната смес кифа, чиито състав включвал вино, мед и смоли, сред които смирна. Наречена „мо яо“ в Китай, смирната била използвана за лекуване на рани поне от времето на династията Танг.

Според предание Адонис е роден при кръвосмешението на кипърския цар Кинирас с дъщеря му Смирна (Мира), заради което била наказана да се превърне в смирна (миртово дърво).

Смирната се споменава многократно в Стария завет на Библията като рядък парфюм с упойващи качества. Смирната е един от трите дара на тримата влъхви, представени на детето Христос, според Евангелието на Матей. Според Евангелието на Марк, на Иисус е било предложено вино и смирна, преди разпятието.

Смирна е една от съставките ползвана при кадилния олтар (ketoret) - посветения тамян използван в Първия и Втория храм в Ерусалим, както е описано в Библията.

От кората  и на различни други членове на рода Commiphora също се отделя смола.

Казва се, че гръцките войници не влизат в битка без лапа от смирна, която да лекува раните им.

Внимание!

Тази билка е противопоказана по време на бременност поради своята стимулираща менструалния поток активност. Препоръчително е смирна да се разрежда преди употреба и да се прилага в умерени дози. Наблюдавани са алергични реакции.

Заглавно изображение: https://www.aromaweb.eu/product/organic-myrrh-essential-oil-commiphora-myrrha-10ml/