Свещица, Нощна свещ, Вечерна роза, Върболика, Нахткерце, Вечерна иглика, Папулка, Лапулка

Свещица, Нощна свещ, Вечерна роза, Върболика, Нахткерце, Вечерна иглика, Папулка, Лапулка (Oenothera biennis, Evening primrose) представлява диво, тревисто растение, което лесно се отглежда и у дома. Принадлежи към семейство Върболикови (Върбовки - Onagraceae). Има яркожълти цветове, които се отварят след настъпването на нощта и умират, преди изгрев-слънце. На следващия ден разцъфват нови. Растението е известно още с имената: Нощна свещ, Вечерна роза, Върболика, Нахткерце, Вечерна иглика, Папулка, Лапулка.

Свещицата се нарича и Вечерна звезда и Слънчева капка. Тя е известна също като буренясала вечерна иглика, немски рампион, свинска плевел, лекарството на Кинг за всичко и като растението за треска (fever-plant).

Устройство на свещица

Вечерната иглика достига на височина от 30 до 150 сантиметра. Листата й са ланцетовидни, от 5 до 20 см дълги и от 1 до 2,5 см широки, разположени по стъблото в стегната розетка през първата година от развитието на свещицата и спираловидно през втората такава. Растежът на стъблата обичайно е изправен, по-рядко леко наклонен, в зависимост от общата височина на растението.

Цветовете на растението са жълти, с големина 2,5-5 см в диаметър, с четири двуделни венчелистчета. Структурата на цвета има невидим с невъоръжено око, ярък така наречен "поленов водач". Той е виден под ултравиолетова светлина, а без нея само за опрашителите на цветовете - молци, пеперуди, пчели. Растението цъфти от края на пролетта до края на лятото. Цветовете са хермафродити, разположени на висок шип. Те се отварят видимо бързо вечер и формират интересен спектакъл, откъдето идва и едно от имената й - "вечерна иглика".

Плодът на свещицата е капсула 2-4 cм дълга и 4-6 мм широка, съдържаща много семена, дълги 2,1 мм. При отваряне капсулата се разделя на четири части, при което от нея изпадат семенцата. Те узряват в периода август - октомври.

Изображение: Christian Ferrer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Cbaile19, CC0, via Wikimedia Commons

Разпространение на свещица

Родното място на свещицата обхваща територии в Източна и Централна Северна Америка, от Нюфаундленд на запад до Алберта, на югоизток до Флорида и на югозапад до Тексас. Широко натурализиран е в умерените и субтропични райони. Растението не е претенциозно към почвените условия на отглеждане, а единствено към това да е на слънце. Има експлоатационен период от две години.

Използваема част на свещица

Употребяемите части от растението са следните

• корени;
• листа;
• цветове;
• семенни кутийки;
• млади издънки;
• полученото масло от растението.

Химичен състав на свещица

Билката съдържа следните вещества

• масло;
• есенциални полиненаситени, мастни киселини (гама-линоленова киселина (GLA);
• цис-линолова киселина (СLA) и др.),
• витамин Е и Витамин В6;
• Omega 6 и Витамин F.

Лечебни свойства и приложение на свещица

Вечерна роза в медицината

Изображение: wikimedia.org

Маслото от семената на вечерната иглика се използва за намаляване на болките и стреса при предменструален синдром. Полезно е и за кожата на лицето. Също така, лапи от растението се прилагат при синини и с цел стимулиране зарастването на рани.

Листата на свещица са годни за консумация и по традиция са били използвани като листни зеленчуци.

Вечерната иглика понякога се използва за лечение на екзема. Нейното масло може да помогне за рехидратиране на кожата и облекчаване на симптомите на заболяването.

Доказано е, че маслото от вечерна роза леко намалява кръвното налягане, може да увеличи времето за съсирване на кръвта (използвайте с повишено внимание, ако приемате варфарин или аспирин). Не трябва да се използва от епилептици, тъй като намалява прага на гърчовете. Безопасността му не е била изследвана при бременни или кърмещи жени.

Свойства на маслото от вечерна роза

• поддържа хормоналния баланс;
• засилва имунната система;
• подобрява суха и лющеща се кожа, като спомага за нейната хидратация;
• положително въздействие при различни противовъзпалителни процеси, особено по време и след вирусни заболявания, алергии и различни екземи;
• при терапията на невродермити;
• облекчава на симптомите, свързани с менструалния цикъл (болка в гърдите, главоболие, раздразнителност и др.);
• повлиява менопаузата, при жената;
• ограничава риска от появата на рак на гърдата и маточната шийка;
• при профилактика на злокачествени заболявания на женските полови органи;
• помага и при свръхактивността на щитовидната жлеза;
• като добавка при терапията на множествена склероза;
• забавя процеса на стареене;
• при невропатии, особено при диабетици;
• повлиява болката при артрит.

Кората и листата на растението имат стягащо и седативно действие . Те са се оказали полезни при лечение на стомашно-чревни нарушения от функционален произход, магарешка кашлица и астма. Сироп, направен от цветята е ефективно лечение също за магарешка кашлица. Кората на свещицата, отделена от стъблото по време на цъфтежа й, се суши за по-нататъшна употреба. Листата й също се събират в този момент и се сушат.

Изображение: Clemens Stockner, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Маслото от вечерна иглика се е превърнало в добре позната хранителна добавка през 1980-те години. Изследвания показват, че е потенциално много ценен продукт, прилаган при лечението на множествена склероза, пременструално напрежение, хиперактивност и др. Също така се приема вътрешно при лечение на екзема, акне, чупливи нокти, ревматоиден артрит и свързаните с алкохола чернодробни увреждания. Редовната консумация на масло помага за намаляване нивата на холестерола в кръвта и понижаване на кръвното налягане. Семената са добър източник на гама-линоленова киселина (ненаситена мастна киселина), която подпомага производството на хормоноподобни вещества. Този процес обикновено се блокира в тялото, което води до заболявания, които засягат мускулите на матката, нервната система и метаболизма.

Вечерната роза в козметиката се използва като съставна единица на различни кремове и лосиони. Маслото от нея често се комбинира с витамин Е. Жълтата течност се получава от цвета на растението. Фино смлян прах, приготвен от цветните стъбла, се използва в козметични маски за лицето, като действа противозачервяващо.

Вечерна роза в кулинарията

Корените се консумират варени. Те са месести, сладки, сочни, здравословни и питателни, с пиперлив вкус, приличащ на растението козя брада или пащърнак. Младите издънки, могат да се консумират сурови или варени. Те са лепкави, също с пиперлив вкус. Използват се умерено, като според някои източници не трябва да се употребяват с хранителна цел. Цветята са сладки на вкус. Добавят се към салати или като гарнитура.

Младите семенни кутийки се варят или приготвят на пара. Семената им съдържат 28% масло. То е ядливо и е много добър източник на гама-линоленова киселина, която не се среща в много растителни източници, а има множество важни функции в тялото като есенциална мастна киселина. Семенатаса много малки и трудни за прибиране като реколта - това трябва да се извършва на ръка. Общите добиви са ниски, което прави производството на масло от тях много скъпо.

Освен под гореспоменатите форми на употреба, от корените на свещицата се прави и чай, който се използва при лечението на затлъстяване и болки в червата.

Заглавно изображение: Udo Schröter, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons