Сапаново дърво, Самфен

Сапаново дърво, Самфен (Caesalpinia sappan) представлява малко трънливо дърво от семейство Бобови (Fabaceae). Видът е незастрашен от изчезване.

Устройство на сапаново дърво

Изображение: Vijayanrajapuram, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката е със сравнително големи листа и жълти цветове. Достига височина 6-10 м, а стволът й е с диаметър до 14 см. Кора на дървото е с ясно изразени хребети и много бодли, сивкавокафява. Младите клонки и пъпките са с кафеникав цвят и покрити с власинки. Характерно за дървото е, че след отсичане дървесината вследствие на въздуха променя цвета си от белезникав в червен.

Листата са прилистни, двуперести, дълги до 50 см, с 8-16 петурни двойки. Имат петна и бодли в основата си. Съцветията са аксиларни или терминални метлици, с дължина 10-40 см. Цветовете са двуполови, широки 2-2,5 см, когато са отворени, жълти. Имат 10 тичинки. Плодът е дехисцентен шушулка, цилиндрично-обратнояйцевидна, 7-9 см дълга и 3-4 см широка, силно сплескана, лъскава и гола с извит връх, жълтеникаво зелена, когато е млада, узрява до червеникавокафява, съдържаща 2-5 семена. Семената са елипсовидни, сплескани, 18-20 мм дълги и 10-12 мм широки, кафяви на цвят.

Разпространение на сапаново дърво

Видът вирее в Китай, Индия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипини и Виетнам, Източните и Западните Азиатски полуострови, Бенгалия.

Големият род Caesalpinia (около 200 вида) е пантропичен - по-голямата част от видовете се срещат в Южна и Централна Америка. В тропическа Африка около 25 вида са местни, натурализирани или култивирани.

Първоначално сапановото дърво расте право, но след като е достигнало височина от около 2,5 м, клоните започват да увисват и се оплитат с клоните на близките дървета, за да образуват гъсталаци, обикновено без подраст. След като дървото бъде отсечено, пънът пониква обилно в рамките на две седмици. Цъфтежът може да настъпи след една година растеж. Той обикновено е в дъждовния сезон, а плододаването около 6 месеца по-късно.

Използваема част на сапаново дърво

Употребяват се семената, сърцевината на дървесината, цялата дървесина, шушулките на растението. Цялото се прилага във флоралната декорация.

Химичен състав на сапаново дърво

Сапановото дърво съдържа дитерпени (фангинин АК (1-11)), брасилин, етерични масла, сапонини, гликозиди, аминокиселини и захари. Сърцевината съдържа и юглон (5-хидрокси-1,4-нафтохинон), който има антимикробна активност. Хомоизофлавоноиди (сапанол, еписапанол, 3'-деоксисаппанол, 3'-О-метилсаппанол, 3'-О-метилеписапапанол и сапанон А) също могат да бъдат намерени в Caesalpinia sappan.

Лечебни свойства и приложение на сапаново дърво

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В медицината сапановото дърво се прилага обикновено под формата на отвара. Използва се още в козметиката и като източник на твърдо гориво. Притежава антибактериални и антикоагулантни свойства. Също така произвежда ценна червеникава боя, наречена бразилин, използвана за боядисване на тъкани, както и за производство на червени бои и мастила. Срезовете сърцевина се използват за приготвяне на билкова питейна вода в различни региони, като Керала, Карнатака и Централна Ява, където тя обикновено се смесва с джинджифил, канела и карамфил. В Индонезия традиционно се консумира като билкова напитка за засилване на имунната система, убиване на бактерии, лечение на диария и тумори.

Лекарствените ползи от Caesalpinia sappan са доказани от няколко проучвания. Тези лекарствените ефекти се дължат на наличието на активните съставки на Caesalpinia sappan като бразилин, бразилейн, 3-деоксисаппанчалкон, сапанчалкон, цезалсапапанини A, G, H и I.

Свойства на сапаново дърво

• адстрингентно;
• хемостатично;
• противовъзпалително;
• aнтиоксидантно;
• гастропротективно;
• антибактериално;
• антивирусно;
• антидиабетно;
• противораково.

Състояния и заболявания, при които се прилага билката

• диария;
• повлиява благоприятно аменорея, дисменорея, болки в гърдите и корема;
• пречиства кръвта;
• тя е една от съставките на местно лекарство ‘лукол’, което се прилага за лечение на неспецифична левкорея;
• сърцевината й се използва в традиционната медицина като лечение за контузия и тромбоза;
• пастата от дървото се прилага за лечение на ревматизъм, кръвоизливи и рани;
• сърцевината дава червена боя, която се използва за козметични цели, тъй като е устойчива на слънчеви лъчи, светлина, топлина и вода;

Изображение: M Joko Apriyo Putro, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Маслото, получено от листата на сапановото дърво, проявява антибактериално и противогъбично действие.

Отварата от дървото показва антибиотична активност срещу Staphylococcus, Salmonella typhi, Shigella flexneri, Shigella dysenteriae и Bacillus subtilis. Установено е, че екстракт от Caesalpinia sappan е мощен агент за инактивиране на човешки сперматозоиди in vitro; около 2,5 мг / мл са необходими за намаляване на подвижността до 50%. Отварата или запарката от сърцевината обикновено се считат за силно стимулиращо менструалния поток и стягащо средство. Използва се също за лечение на рани (също с мазило от мацерирани листа и кора), туберкулоза, диария и дизентерия и се съобщава, че има антиоксидантни, противовъзпалителни, хепатопротективни, цитотоксични, хипогликемични и инхибиторни на ксантиноксидазата. Семената служат като успокоително средство.

Изсушената дървесинна сърцевина се използва като традиционна съставка на храни или напитки и има голямо разнообразие от лечебни свойства. По-висок добив на екстракция от дървесина е постигнат с 95% етанол за 2 часа. Изследването на химическата съставка на дървесината от сапан води до изолиране на различни структурни видове фенолни компоненти, включително един ксантон, един кумарин, три халкона, два флавона, три хомоизофлавоноида и бразилин. Бразилинът е основно активно съединение, открито в сърцевината на билката. Повечето фолклорни приложения на бразилин са валидирани от научни изследвания като антиоксидантна, антибактериална, противовъзпалителна, анти-фотостарееща, вазорелаксантна, хепатопротективна и анти-акне активност. Доказано е, че бразилин има положителен ефект върху имунните функции, плюс хипогликемично действие и повишава метаболизма на глюкозата. Екстрактът от дървесинната сърцевина е безопасен и не предизвиква остра или подостра токсичност както при мъжки, така и при женски плъхове. Бразилинът е безопасното природно съединение, което има потенциал да се развие като лекарствено съединение с приложение в хранително-вкусовата промишленост, козметиката и фармацевтичната индустрия за проверка на клиничното му приложение в съвременната медицина. Получената информация може да осигури важния и потенциален подход за фармацевтичния изследовател да включи знанията за бразилин при формулирането на ново лекарство и да разкрие терапевтични и пропуски, изискващи бъдещи възможности за научни изследвания. Необходими са повече проучвания, за да се оцени потенциалното приложение на бразилин като консервант и оцветител в хранително-вкусовата промишленост.

Други употреби на сапаново дърво

Изображение: David E Mead, CC0, via Wikimedia Commons

Дървесината е малко по-светла на цвят от бразилското дърво и други сродни дървета. Тя е основна търговска стока през 17-ти век, когато е изнесена от страните от Югоизточна Азия (особено Тайланд) на борда на кораби.

Няколко капки дървесен екстракт в питейна вода се считат за освежаващи, благодарение на аромата и цвета, които придава. Полученото от дървото багрило понякога се използва за оцветяване на храна.

Дървото често се засажда като жива ограда. Благодарение на лесния си растеж и гъстия си навик на растеж, той се използва за определяне на границите на земята и за защита на насажденията от паша на животни.

Дървесината от Caesalpinia sappan е багрилото за дърво, за което е известно, че се използва в голям международен мащаб през световната история. Стотици тонове са били изнасяни годишно в ислямския и средиземноморския свят и Европа от Средновековието нататък. Тя остава основен източник на червено багрило до края на 19 век. Все още се използва за боядисване на текстил, но само в по-малък мащаб от майстори и художници. Копринените, вълнените, памучните, рогозните и кошничните влакна могат да бъдат боядисани в червено с него и също така се използва понякога за оцветяване на храна. Понякога багрилото се използва в комбинации, например върху синя индигова вана за лилави цветове и с куркума и железен сулфат, за да се получи богат кестен. Багрилото може да се екстрахира и с алкохол и други органични разтворители.

Изображение: Haplochromis at German Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

С червеното багрило получено от дървото могат да се боядисват влакна от коприна, вълна, памук, рогозки и кошници. Дървесината се смила на едър прах, навлажнява се с вода и се оставя да ферментира в продължение на няколко седмици, за да се увеличи оцветяващата сила на багрилото. След това се вари във вода и течността може да се използва веднага или да се изпари и да се съхранява като сух разтворим екстракт за бъдеща употреба. Използваните морилки (напр. Алуминиев ацетат, соли на смола, оксалова киселина) определят крайния цвят на плата, който може да варира от червени до розови, виолетови и кафяви нюанси.

От кората се получава жълто багрило. Плодовете съдържат танин и са били използвани в миналото за приготвяне на черна боя в комбинация с желязна морилка. Семенниците се използват, както тези на няколко други сродни вида, заедно с железен протосулфат, за да се направи мастило или черна боя.

Листата могат да се използват за ускоряване на узряването на плодове като банани и манго. От стъблото се получава смола. Листата съдържат приятно миришещо летливо масло.

Дървесината е правозърнеста с фина до умерено фина текстура, доста тежка, твърда и блестяща. Трудно е да изсъхне и е податлив на изкривяване и рушене, но е умерено лесна за работа и е здрава и устойчива на атака на термити. Използва се в производството на шкафове от Средновековието, особено за декорация и инкрустация. Често се използва за дърворезба. Дървесината също е добър източник на дърва за огрев.

Заглавно изображение: Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons