Манджиста

Манджиста (Rubia cordifolia, Indian madder) представлява катерещо се или пълзящо тревисто многогодишно растение, поддържащо се върху други растения с помощта на кукички, цъфтящ вид от семейството на кафето - Rubiaceae. Освен заради лечебната си стойност, това растение се използва и като натурален хранителен оцветител и като натурална боя за коса. Индийската билка е била икономически важен източник на червен пигмент в много региони на Азия, Европа и Африка. Тя се е култивирала широко от древността до средата на XIX век, заради червения пигмент, който се получава от корените й. Корените на растението съдържат органично съединение, наречено ализарин, което придава червеният цвят на текстилната боя.

Манджиста се използва както вътрешно, така и външно. Корените на манджиста се използват с лечебна цел. Външно билката е силно препоръчителна при кожни заболявания, придружаващи се от отоци. Раните и язвите, обработени с нея се изсушават, добре се почистват и заздравяват бързо. Манджиста е горчиво, антисептично, стиптично, болкоуспокояващо, депуративно и хипотензивно средство. Растението се използва и срещу кървава дизентерия, възпаления и нарушения на пикочно-половите органи. Освен това е пигмент, стимулатор и тоник.

Манджиста е растение, чиито всички части притежават лечебни свойства. Отчетените фитохимикали и
фармакологичните изследвания подкрепят традиционната му употреба и го определят като източник на няколко клинично важни лекарствени ресурса. Експерименталните изследвания потвърждават, че билката е профилактично средство, което предлага голям потенциал за инхибиране на канцерогенния процес.

Устройство на манджиста

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Билката може да нарасне до 1,5 м височина. Стъблата й са дървесни в основата и зелени по протежение, разклонени, с дълги междуребрия. Корените на билката могат да бъдат с дължина над 1 м, дебелина до 12 мм, дървесни, дълги, цилиндрични, гъвкави, с тънка червена, ръждивокафява до червенокафява кора. Вечнозелените й листа са дълги 5-10 см и широки 2-3 см, със сърцевидна форма и остри върхове. Разположени са звездообразно около стъблото, като в един листен възел наброяват от 4 до 7 листа.

Растението разполага с малки кукички, които му позволяват да има катерлив растеж и да се залавя за околните субстрати. Има малки цветчета с големина от 3 до 5 мм в диаметър, с пет бледожълти до зеленикавожълти венчелистчета, събрани в гъсти съцветия, които се появяват от юни до август месец. Те са последвани от малки, кръгли (4-8 мм в диаметър), лилави, червени до черни плодове. Съдържат 1-2 семена.

Разпространение на манджиста

Билката се среща в цяла Индия, "изкачвайки" се до надморска височина от 3750 м от северозападна Хималая на изток. Райони, в които е разпространена манджиста: Африка - от Судан до Сомалия, на юг до Ангола, Мозамбик, Северна Африка; Азия - Афганистан, Индия, Китай, Монголия, Япония, Виетнам, Индонезия, Филипини. Среща се също в Западните Гати, Шри Ланка, Корея, Русия, Далечен Изток и Югоизточна Азия.

Вирее по горски ръбове и прочиствания, в храстова растителност и гори, по-рядко в пасища или открити, скалисти райони, на възвишения от морското равнище до 2600 метра. Предпочита глинести почви с постоянно ниво на влага за своето развитие.

Използваема част на манджиста

Растението се събира главно от дивата природа за използване като багрилно такова, храна и лекарство. Преди откриването на синтетични оцветители, манджистата се ползва широко като растение за получаване на багрила в Азия и се изнася в неизвестно количество в други райони на земното кълбо. В днешно време за тази цел се употребява много по-малко, но все още се използва за боядисване на висококачествен традиционен текстил в Индия. Растението може да се прилага като декоративно.

Употребяват се корените на билката, събиращи се през есента от растения, които са на поне 3 години. Обелват се и след това се сушат. Съхраняват се за по нататъшна употреба. Билката е храна за някои водиве пеперуди, молци и колибри.

Химичен състав на манджиста

Манджиста съдържа следните вещества:

• квинони - хинини, главно антрахинон; гликозиди; иридоиди; 6-метоксигенипозидна киселина; малоистин, гаранцин и ализарин; рубипразин A, B и C; арборан; тритерпиноиди, като рубиарбонол А, В, С, D, Е и F; бициклични хексапептиди; съединения с антитуморна активност;
• атраквинони - пурпурин и малоистин; ксантопурпурин; дихидромолугин, молугин, рубилактон; антрахинони; олеанолова ацетат; бета-ситостерол и скополетол; десет мастни киселини; 2 нафтахинона;
• хинони - гликозиди, включително рубиадин, 1-хидрокси, 2-метокси антрахинон, 3-диметокси 2 карбокси антрахинон, рубипрасин А, В, С, руиарбони, аборан тритрипеноиди, мангистин, ализарин, гаранцин, молугин, фулугин.

Корените на манджиста съдържат антрахинон, наречен пурпурин (1,2,4-трихидроксиантрахинон), който придава червения си цвят като текстилно багрило. Използван е и като оцветител за боя. Молугинът е активно съединение на Rubia cordifolia, което се използва като традиционно китайско лекарство за лечение на различни възпалителни заболявания, включително артрит и метрит.

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Манджиста основно е известна със своите антрахинонови и нафтохидрохинонови фитохимични съединения. Основните фитоконституенти на Rubia cordifolia са рубиадин, рубикордон A, рубиасини A и C, рубиатриол (тритерпеноид), 6-метоксигенипозидна киселина, иридоиден гликозид и две пентациклични тритерпеноида - рубикуманова киселина и рубифолиева киселина, молугин, фуромолугин, дехидро-алфа-лапкон, всички те изолирани от хлороформна фракция. Четири естера на нафтоена киселина също са извлечени от корените на Rubia cordifolia.

От корените на билката са изолирани пигментни вещества. Основните хромофори, присъстващи в Rubia cordifolia, са ализарин, пурпурин, псевдопурпурин, ксантопурпурин, мунджистин, рубиадин. От различни автори се съобщава, че корените съдържат много голям диапазон от жълти до червени вещества - пигменти, най-вече антрахинони в свободни или гликозидни състояния. Други, освен горе споменатите са: луцидин, нордаманантал, физион, 1-хидрокси-2- метил-антрахинон, 1-хидрокси-2-метокси-антрахинон, 1,4-дихидрокси-2-метил-антрахинон, 1,4-дихидрокси-6-метил-антрахинон, 1,4-дихидрокси-2-метил-5- метокси-антрахинон, 1,5-дихидрокси-2-метил-антрахинон, 1-ацетокси-6-хидрокси-2-метил-антрахинон, 1,3-диметокси-2-карбоксиантрахинон, 1,3,6-трихидрокси-2- метилантрахинон.

Нови антрахинони, а именно 1-хидрокси-2,7-диметил антрахинон, 2-хидрокси-6-метил антрахинон, 2,6-дихидрокси антрахинон, 1-хидрокси 2-метил антрахинон, норманнакантал, физикон, 1,4-дихидрокси 6-метил -антрахинон, 1,4-дихидрокси 2-метил антрахинон, 1,5-дихидрокси 2-метил антрахинон, 3-пренил метокси 1,4-нафтохинон, 1-хидрокси 2-метокси антрахинон, 1,4-дихидрокси 2-метил 5 -метокси антрахинон или 1,4-дихидрокси 2-метил 8-метокси антрахинон, 1,3-диметокси 2-карбокси антрахинон и рубиадин, са изолирани отново от корените на Rubia cordifolia. Три комбинирани антраценови производни, рубиазини A - C, са изолирани от корени и стъбла на билката.

В по-късни етапи е установено, че тритерпените, изолирани от манджиста, показват антиконвулсивно и поведенческо действие. Тези ефекти са изследвани върху конвулсии, предизвикани при плъхове и мишки.

От корените на Rubia cordifolia са изолирани два нови антрахинона, наречени кордифолиол и кордифодиол. Нов антрахинон, Rubiacordone A бива изолиран заедно с известния антрахинон 1-ацетокси-6-хидрокси-2 -метилантрахинон-3-О- [алфа-L-рамнопиранозил- (1-2) -бета-D глюкопира нозид], от изсушените корени на растението. Те показват значителна антимикробна активност срещу грам-положителни бактерии.

Пурпуринът е основният антрахинон, присъстващ в Rubia cordifolia. Има антигенотоксично действие. Откритият в билката ализарин притежава значителна модулираща роля срещу генотоксичността на мутагените. Хепатопротективните ефекти на билката се дължат на рубиадин, основна съставка, изолирана от Rubia cordifolia.

Един от компонентите в Rubia cordifolia L., антрахиноновият прекурсор 1,4-дихидрокси-2-нафтоена киселина (DHNA), притежава подобни апоптотични ефекти върху кератиноцитите като дитранол, но причинява по-малко дразнене, следователно DHNA представлява обещаващ алтернативен агент за лечение на псориазис.

Два антитуморни циклични съставни хексапептиди, наречени RA-V & RA-VII, са изолирани от R.cordifolia и R. akane. Нов антитуморен бицикличен хексапептиден димер, RA-димер A и нов антитуморен бицикличен хексапептид RA-XVII , са извлечени от корените на Rubia cordifolia. Нов цикличен пептид, цикло- (d-аланил-1-глутаминил-N, 0-диметил-1-тирозил - 1-аланил-N-метил-1-тирозил-N-метил- 1-тирозил), е изолиран от корените на Rubia cordifolia. Циклопептидите от типа Rubiaceae (RAs), циклични хексапептиди от растения Rubia, са показали потенциална противотуморна активност in vitro и in vivo.

Лечебни свойства и приложение на манджиста

Изображение: SAplants, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Rubia cordifolia е икономически важен източник на червен пигмент в много региони на Азия, Европа и Африка. Тя се култивира широко от древността до средата на XIX век. Корените на манджиста са източник на лекарство, използвано в Аюрведа, известно като Манджиста (или Мандиста или Манджища), а търговският продукт като Манджит. В традиционната тибетска медицина се използва за лечение на заболявания на кръвта и отстраняване на излишната топлина от тялото.

Коренът на това растение се прилага вътрешно за лечение на анормални маточни кръвоизливи, вътрешни и външни кръвоизливи, бронхити, ревматизми, камъни в пикочен и жлъчен мехур, като диуретик, при дизентерия и др. Корените се използват и за понижаване на кръвното налягане. Те са сладко-горчиви и се ползват като противовъзпалителни, хемостатични, антипиретични, аналгетици, антихелментици, подобряващи гласа, тена и лекуващи духа, възпалителни заболявания на матката, на влагалището, на учите, ушите и кръвта. Включват се и в лечението на левкодермия, язви, уринарни изпускания, жълтеница и хемороиди.

Свойства на манджиста

• противовъзпалително;
• невропротективно;
• антибактериално;
• хепатопротективно;
• антидиабетно;
• радиопротективно;
• антипролиферативно;
• антинефротоксично;
• защитен ефект срещу уролитиаза;
• антиоксидантно;
• антиулцерогенно;
• антиадипогенно;
• анти HIV активност;
• ранозаздравяващо;
• противотуморно;
• имуномодулиращо;
• анти-акне действие;
• противоартритно;
• противомикробно;
• антиконвулсантно;
• антистрес и ноотропен ефект;
• противовирусно;
• диуретично;
• гастропротективно;
• анти-тромбоцитен активиращ ефект;
• болкоуспокояващо
• антиалергично;
• анксиолитично;
• инхибиращо действие върху производството на азотен оксид - инхибирането на NO е ключова стъпка при феномена на възпалението;
• ефект върху двигателната координация;
• удължава на съня, предизвикан от пентобарбитон - мишки, лекувани орално с тритерпени, изолирани от екстрактът от петролен етер от R. cordifolia, значително удължават съня си, предизвикан от пентобарбитон;
• ефект върху кататония, предизвикана от баклофен - алкохолен екстракт от R. cordifolia потенциран баклофена.

Корените й притежават следните свойства: противооточни, противокашлични, стягащи, диуретични, стимулиращи менструалният поток, отхрачващи, хипотензивни, стиптични, тонизиращи и ранозаздравяващи. Те имат антибактериално действие, като инхибират растежа на Staphylococcus aureus, S. epidermidis, Pneumococci и др. Приемат се вътрешно за лечение на необичайно маточно кървене, вътрешен и външен кръвоизлив, бронхит, ревматизъм, камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката, дизентерия и др.

Листата са антисептични, стягащи и ранозаздравяващи агенти. Използват се като антидот при отравяне и за лечение на рани в устата и чревни проблеми като диария. Превръзката на раната се прави чрез разтриване на листата между дланите на ръцете и превръщането й в топка, която след това се прилага върху нараненото място, за да се спре кървенето. Листата се изгарят, а пепелта се прилага външно за лечение на мастит и сърбеж на кожата.

Билката се използва широко в традиционната медицина. Традиционни приложения на манджиста в различни билкови системи на медицината:

1. Унани система на медицината

Манджиста е предписвана при парализа, жълтеница, аменорея, запушвания на пикочните пътища, кожни нарушения в много разновидности, менструални нарушения (прекомерно или болезнено кървене), бъбречни камъни, уринарни нарушения и с цел детоксикация на кръвта.

             2. Китайска медицинска система

В тази медицина корените са прилагани в помощ на менструалния поток, с цел насърчаване на кръвообращението, насърчаване на уринирането, за спиране на кървава кашлица или повръщане на кръв, както и кървене от носа. Растението е полезно и за лечение на липсваща менструация поради застой на кръв, студена влажна топлина, наранявания от удари и при жълтеница и отоци.

             3. Етноветеринарно използване

R. cordifolia се използва при лечението на чернодробно затлъстяване, дизентерия, личинки, рани и чревни паразитози при животните.

             4. Тибетска медицина

Стъблата се използват в тибетската медицина, като се счита, че имат горчив вкус и охлаждаща сила. Температуропонижаващи, те се използват за лечение на кръвни заболявания, треска, засягаща бъбреците и червата.

              5. Аюрведичната система на медицината

Ayurvedic materia medica споменава Манджиста като детоксикираща билка, премахваща токсини от кръвта. Това е високо ценено растение в Аюрведичната система на медицината. Манджиста се смята за тонизиращо, антитусивно и полезно при хронични ниски трески. Прахообразно изсушени корени и плодове се приемат вътрешно за лечение на кожни заболявания и разстройство на далака. Използва се за лечение на големи изгаряния, язви и фрактури на костите, менструално разстройство, кожно заболяване, ухапване от змия, херпесен вирус, очно заболяване, хемороиди.

Манджиста е важна съставка на много аюрведични състави и препарати. Билковата добавка е използвана като пречиствател на кръвта, имуномодулатор, да насърчава здравето на кожата и тена на кожата.

В етноботаническите твърдения корените на Rubia cordifolia са споменати за лечение на жълтеница от племена от Западен Бенгал и Утаранчал. Стъблото на Manjistha се описва като лек срещу ухапване от змия и ужилване от скорпион. Той е ефективен и при нелечима язва на диабетно стъпало. Манджиста има охлаждащ ефект в организма и поради това традиционно се използва при хронична пирексия и пуберперативна треска. Това е популярно средство за облекчаване на топлина и сърбеж при екзема, псориазис, херпес, краста и също така за успешно лечение на витилиго, когато се прилага с мед. Литературата описва полезните ефекти на Rubia cordifolia при лечение на редица заболявания, включително Болест на Алцхаймер, диабет, рак, акне, възпаления, алергия, ентероколит, бактериална и вирусна инфекция. Едни от важните и отчетени свойства на билката са имуномодулаторна, аналгетична, диуретична, гастропротективна, хепатопротективна и нефропротективна. Rubia cordifolia проявява мощна антиоксидантна активност срещу оловен нитрат и токсичност, предизвикана от радиация. Тя е оценена за нейната лечебна активност при рани. Листата на това растение също се изследват in vitro за антивирусна активност и за почистване на свободни радикали. Освен заради лекарствената си стойност, Manjistha се използва и като натурален хранителен оцветител и натурално багрило. Екстрактът от коренът й е изследван относно неговите красиви оранжевочервени до червеникави нюанси при нанасяне върху вълнената прежда.

Според древния аюрведичен текст, Бхава Пракаш, манджиста е в състояние да се свърже с токсини (свободни радикали), които причиняват възпаление, кожни заболявания, язви и други проблеми в организма. Манджиста на санскрит също се нарича Джинги (вибрационна енергия), което помага за възстановяване на интелигентността на тъканите. Балансира охлаждането и топлината на тялото. Топлината позволява на билката да проникне в клетъчното ниво на тъканите, а охлаждането помага за усвояването на токсините и неутрализирането им.

Ползи за организма от употребата на манджиста

1. Установена е антибактериална активност на етанолов екстракт от Rubia cordifolia спрямо предизвикана инфекция с E.coli. Резултатите показват, че растението може да бъде потенциален кандидат като алтернативно антибактериално средство за борба с устойчиви на лекарства причинители.

2. Метанолов екстракт от Rubia cordifolia показва мелиоративен ефект при N-нитрозодиетиламин-индуциран хепатоцелуларен карцином при плъхове. Митохондриалните ензими и ензимите на дихателната верига, които намаляват при плъховете, третирани с Nnitrosodiethylamin, значително се увеличават при плъховете, третирани с Rubia cordifolia. Нивата на хидроксилни радикали и липидна пероксидация също намаляват. Хистологичният анализ на черния дроб потвърждава предотвратяването на патологични промени, причинени от Nnitrosodiethylamine, което предполага, че Rubia cordifolia може да бъде разработена като ефективно химиотерапевтично средство.

3. Псориазисът е кожно заболяване, характеризиращо се с хиперпролиферация и аберантна диференциация на епидермалните кератиноцити. Етилацетатната (ЕА) фракция на корен от манджиста инхибира растежа на клетките и насърчава терминалната диференциация в култивирани човешки кератиноцити, което силно подсказва антипсориатичната му активност.

4. Метаноловият екстракт от Rubia cordifolia предизвиква типична апоптоза в клетъчната линия на HEp-2 (човешки ларингеален карцином) чрез повишаване на генерирането на реактивни кислородни видове. Инхибирането на клетъчната пролиферация и освобождаването на лактат дехидрогеназа се увеличава във времето и дозата. Апоптотичен ефект на екстракт от Rubia cordifolia (30 мг / мл) върху HEp-2 клетки, е потвърден чрез флуоресцентна и трансмисионна електронна микроскопия въз основа на морфологични и ултраструктурни промени.

5. Ализарин, естествен хидроксиантрахинон, получен от корен на Rubia cordifolia, е оценен като остеотропно лекарство за лечение на костни тумори поради високия си афинитет към костите. Противотуморната активност на ализарина е изследвана върху човешки клетъчни линии, представителни за костни метастази от рак на простатата, рак на гърдата и за три клетъчни линии на остеосаркома при хора. Alizarin индуцира дозозависимо инхибиране на клетъчния растеж във времето в остеосаркома и клетъчни линии на рак на гърдата, докато в клетъчната линия на простатата се оказва, че е цитотоксичен само при по-висока концентрация. Проучванията установяват, че ализаринът действа чрез инхибиране на ERK (верига от протеини в клетката, която създава сигнал от рецептор на повърхността на клетката до ДНК в ядрото на същата) фосфорилиране и спиране на клетъчния цикъл в S phase (фазата на клетъчния цикъл, в която ДНК се репликира).

Как манджиста се грижи за здравето на сърцето?

Изображение: SAplants, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Ролята на Rubia cordifolia в поддържането на здравето на сърцето се доказва от традиционните и отчетени дейности, които показват, че тя действа като мощен пречиствател на кръвта, антиоксидант, диуретик, блокер на калциевите канали, притежава антитромбоцитни, антидиабетни, противовъзпалителни, антистрес, имуномодулаторни и други полезни свойства. Билката, заради своя антиоксидантен ефект, противовъзпалителни свойства и мощни такива пречистващи кръвта, може да играе важна роля за детоксикацията на индуцирани от исхемия свободни радикали. Диуретичната активност на Rubia cordifolia може да бъде алтернативна терапия при управлението на застойна сърдечна недостатъчност за бързо мобилизиране на оточна течност. Антистресовите, диуретичните и вазодилататиращите свойства на Manjistha могат да играят важна роля в управлението на хипертонията. Тя инхибира тромбоцитната агрегация, индуцирана от PAF (тромбоцитен активиращ фактор), потенцира терапевтична роля при коронарна болест на артерията. Антихипергликемичните и антихиперлипидемичните ефекти на билката насочват нейната лекарствена роля при диабетна кардиомиопатия и диабетна макроваскуларна болест. Rubia cordifolia проявява спазмолитична активност, подобна на тази на верапамила, което предполага наличието на блокери на калциевите канали като съставки в това растение и следователно показва възможността за лечение на аритмии в резултат на претоварване с калций в състояние на исхемия.

"Възраждане на тялото" (Body Revival) представлява индийски билков състав - суспензия от Aegle marmelos, Acorus calamus, Rubia cordifolia, Saussurea lappa, Blumea lacera, Rumex vasicarius, Curcumas melo, Symplocos racemosa и мед. Изследване показа, че Body Revival потенцира кардиозащита при исхемия на миокарда и агрегация на тромбоцитите.

Манджиста - растение с множество действия, които са от съществено значение за поддържане на здравето на сърцето, може да се превърне в нов подход в управлението на сърдечните заболявания. Следователно има нужда от още изследователска работа за изолиране на сърдечните биомаркери от този растителен вид.

Употреба на манджиста в африкански страни

Rubia cordifolia се използва широко в традиционната африканска медицина. В Танзания пепелта от изгорели стъбла и листа се използва като растителна сол за омекотяване на зеленчуците при готвене. В Уганда и Танзания листата се използват като антидот и за лечение на рани в устата и чревни проблеми като диария - за тази цел, под формата на напитка, приготвена от натрошени и сварени листа, се предлага на пациентите. Корените имат стягащи и антидизентерийни свойства. В Южна Африка коренът се използва за лечение на импотентност и като афродизиак. В Танзания и Кения се прави превръзка на раната („кирара“), като се търкат листата между дланите на ръцете в топка, която след това се прилага върху поразеното място, за да се спре кървенето и като антисептик. Коренна отвара се използва като подхранващо средство при стомашни проблеми. В Руанда кореновата отвара се използва за лечение на жени, които губят тегло по време на бременност („ифумби“), чувстват се замаяни, имат усещане за изтръпване и проблеми с бъбреците. В Конго листата се изгарят, а пепелта се използва за лечение на възпаление на млечните жлези (мастит) при говеда, а също и за лечение на сърбяща кожа при хора. В Бурунди отвара от листа се прилага на новородени телета с хеморагична диария, както и за лечение на външни паразити като бълхи, кърлежи и акари при животни. В Етиопия листата се използват за лечение на малария, сърбеж и спиране на кървенето, а корените за лечение на амебна дизентерия, рак и кашлица. Листата се ядат в Индонезия като гарнитура с ориз, като там се консумират и пресни плодове.

Кулинарна употреба на манджиста

Варени, листата на билката могат да се използват като част от салата или добавени към ориз. Плодовете й могат да се консумират сурови.

Пепелта от изгорели стъбла и листа се използва като растителна сол за омекотяване на зеленчуците при готвене.

Други приложения на манджиста

От стъблата и корена на билката се получава червено багрило. Използва се за боядисване на вълнени, копринени, ленени и памучни тъкани, както и за изработка на кошнички. За да се боядиса парче плат, той трябва да къкри в отвара от корена и понякога с добавена към нея долната част на стъблото, като преди това е бил подложен на обработка със стипца и с мастни и танинови вещества. Багрилото, получено от този вид, е подобно, но по-ниско от багрилото, получено от Rubia tinctoria. Билката придава червен цвят на кърмата и урината.

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Rubia cordifolia е била и все още се използва широко като багрилно растение в Азия. В Африка изглежда е по-малко важна като багрило. Употребата й е документирана само в Южна Африка, където корените се използват за боядисване на вълна, и в Етиопия, където служат за боядисване на кошове от вълна за хляб в различни нюанси на червено, розово, лилаво или бордо. Корените са важна съставка в рецептите за червени мастила, които могат да съдържат и други червени багрилни растения като корените на Impatiens tinctoria и кората на Osyris quadripartita.

Сокът от натрошените плодове се бутилира и се използва като зелено до синкаво мастило. Доклади от азиатски страни (особено Северна Индия, Бутан, Непал, Тибет, Китай и Япония) показват, че червено багрило, извлечено от стъблата и корените, отдавна се използва за боядисване на коприна, лен, памучни тъкани (синт) и вълна (одеяла и килими). Присъстващите червени оцветители, макар и малко по-различни по химичен състав, дават цветове, доста сходни по нюанси и устойчивост на тези, произведени от Rubia tinctorum, европейското растение манджиста. Няколко синтетични багрила до голяма степен заменят индийската билка като източник на червено багрило за промишлено производство в Азия, но все още се използва за багрене на висококачествен традиционен текстил.

Растението традиционно се отглежда в живи огради в северозападните Хималаи, за ограничаване движението на добитъка.

Изглежда, че Rubia cordifolia не е много култивирана, но е била и все още се събира най-вече от дивата природа. Понастоящем производството и търговията с багрилото, извлечено от нея, е почти ограничено до Северна Индия и околните страни. В миналото, започвайки в края на 18 век, корените й са били изнасяни в Обединеното кралство. В наши дни билката се изнася прахообразна за боядисване, напр. до Европа, Северна Америка и Япония в малки количества, които е трудно да бъдат определени. В Африка Rubia cordifolia се търгува само от време на време на местните пазари за употреба в традиционната медицина.

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons