Клитория, Пеперуден грах, Син чай

Клитория, Пеперуден грах, Син чай (Clitoria ternatea, Butterfly Pea tea) представлява многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Бобови (Fabaceae) и произхождащо от индонезийския остров Тернате. В Аюрведа е известна под името апараджита. Понякога се бърка с Convolvulus prostratus (Convolvulus pluricaulis). Цветовете на билката имат ярък син или бял цвят и са с относително големи размери, използващи се като декоративни по целия свят.

Устройство на клитория

Изображение: Eric Chan W.C., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Клиторията произвежда обширна система с дълбоки корени, която позволява на растението да оцелее до 7-8 месеца на суша. Те образуват големи възли за фиксиране на азот. Това е декоративно многогодишно увивно растение, достигащо до 2-3 м височина, растящо в диво състояние, а също и в градини, носещо сини или бели цветове, наподобяващи раковина. Билката има перести сложни листа, които са обратно яйцевидни или елипсовидни с изпъкнали върхове. Най-забележителната й характеристика е оцветяването на цветята й, ярко наситено синьо със светложълти петна, развиващи се по единично. Те са дълги около 4 см и широки 3 см. Някои сортове дават бели и розови цветове. Тичинките са диаделфа - представени са от 10 нишки, като девет са слети, а една е свободно разположена. Към всяка нишка е прикрепен бял прашник, носещ прашец, който се състои от четири дяла. Опрашват се от насекоми. Плодовете са 5-7 см дълги, плоски шушулки със заострени върхове, с шест до десет семена във всяка шушулка.

Разпространение на клитория

Това растение води произходът си от Азия, а е въведено в Африка, Австралия и Америка. Отглежда се като декоративно и като вид за възстановяване на растителността (напр. във въглищни мини в Австралия), като не изисква много грижи, когато се култивира. Като бобово растение, неговите корени образуват симбиотична връзка с почвени бактерии, известни като ризобии, които трансформират атмосферния азот в използваема за растенията форма (процес, наречен фиксиране на азот), следователно се използва и за подобряване на качеството на почвата чрез разлагане на богат на азот растителен материал. Расте добре във влажна, неутрална почва. Не може да расте на сянка.

В Австралия популациите на C. ternatea се срещат в тропически региони на открити места, където слънчевата светлина е в изобилие и има постоянен приток на вода.

Култивира се и се натурализира във влажните тропици на стария и новия свят под 1600 м надморска височина. Разпространена е в Индия, Филипините, други тропически азиатски страни, Южна и Централна Америка, Карибите и Мадагаскар. В Северна и Южна Америка този вид варира от Флорида до Тексас и от Ню Джърси до Кентъки и Арканзас; широко разпространен в Мексико, Бахамските острови, Куба, Доминиканската република, Хаити, Ямайка, Пуерто Рико, островите Търкс и Кайкос, Вирджински и Подветрени острови и в Южна Америка до Парагвай и Аржентина.

Използваема част на клитория

Употребяват се екстракти от различни части на растението с медицински и битови цели.

Химичен състав на клитория

Химическите съединения, изолирани от C. ternatea включват тритерпеноиди, флавонолови гликозиди, антоцианини, флавоноли, кемпферол, кверцетин, делфинидин, стероиди. Цикличните пептиди, известни като клиотиди, са изолирани от термостабилната фракция на екстракта от C. ternatea. Синият цвят на C. ternatea е резултат от различни антоцианини, като най-важните от тях се наричат тернатини - полиацилирани производни на делфинидин 3,3', 5'-триглюкозид, съдържащи се във венчелистчетата на цветовете. В Югоизточна Азия синият цветен пигмент традиционно се използва като оцветител за храна поради високата му стабилност.

Изображение: Vengolis, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Корените на билката образуват възли, които съдържат по-голямо количество растителна субстанция като индолоцетна киселина, кинетин и гиберелинова киселина. Нивото на триптофан, прекурсор на индол оцетната киселина, също е по-високо в нодулите. Кореновите възли съдържат глицин, аланин, валин, левцин, α-аминомаслена киселина, γ-аминомаслена киселина, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, γ-метиленглутаминова киселина, аргинин, орнитин, хистидин и γ-аминомаслена киселина; пентациклични тритерпеноиди, тараксерол и тараксерон.

От семената на клитория се извлича зеленикаво-жълто нелетливо масло, съдържащо палмитинова киселина (19%), стеаринова киселина (10%), олеинова киселина (51-52%), линолова киселина (17%) и линоленова киселина (4%). Определено е, че калорийното съдържание на семената е около 500 ккал/100 гр.

От разтворима в етил ацетат фракция на обезмаслени семена на клитория е изолиран антимикробен флавонолов гликозид 3,5,4′-трихидрокси-7-метоксифлавонол-3-O-β-d-ксилопиранозил-(1,3)-O-β-d-галактопиранозил(1,6)-O-β-d-глюкопиранозид. Семената съдържат протеин с аминокиселинни последователности, подобни на тези на инсулина, но без хистидин, треонин, пролин и цистин; водоразтворима слуз, делфинидин 3,3',5'-триглюкозид, полезен като хранителна боя, освен това три неидентифицирани инхибитора на трипсин. Други вещества, присъстващи в тях са р-хидроксиканелена киселина, флавонол-3-гликозид, етил-α-d-галактопиранозид, аденозин, 3,5,7,4′-тетрахидроксифлавон, 3-рамноглюкозид, полипептид, хексакозанол, β-ситостерол, γ-ситостерол; олигозахариди или флутулен; антимикробен и инсектициден протеин финотин.

Листата на клитория съдържат β-ситостерол, кемпферол-3-моноглюкозид, кемпферол-3-рутинозид, кемпферол-3-неохеспериодозид, кемпферол-3-О-рамнозил-(1,6)-глюкозид, кемпферол-3-О-рамнозил-(1,6)-галактозид и кемпферол-3-О-рамнозил-(1,2)-О-халмнозил-(1,2)-О-[рамнозил-(1,6)]-глюкозид; лактони апараджитин и клиторин; етерично масло, оцветители и клей.

Лечебни свойства и приложение на клитория

Изображение: Manoj Rane, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението Clitoria ternatea, известно като „пеперуден грах“, има богата история на традиционна употреба в аюрведическата медицина, където различни части от него се използват за лечение на здравословни проблеми като лошо храносмилане, запек, артрит, кожни заболявания, болести на черния дроб, чревни проблеми. Освен за медицински цели, цветята на C. ternatea придобиват популярност в световен мащаб като декоративни и традиционно се използват като естествен оцветител за храна.

Свойства на клитория

• диуретични;
• ноотропни - помага за подобряване на когнитивните функции, особено на изпълнителните такива (ментални умения, които ви помагат да вършите нещата - да управлявате времето и да обръщате внимание), паметта и креативността;
• антиастматични;
• противовъзпалителни;
• аналгетични;
• антипиретични;
• антидиабетични;
• антилипидемични;
• антиартритни;
• антиоксидантни;
• заздравяващи рани;
• антихелминтни;
• инсектицидни;
• антистресови, анксиолитични (потиска тревожността), антидепресантни, антиконвулсантни (използван при лечение на епилептични припадъци), успокояващи, седативни.

Изображение: Photo: Joydeep / Wikimedia Commons

Клитория действа противораково, хепатопротективно, като мозъчен стимулант, засилва паметта, полезен при алкохолна абстиненция, слабително; инхибира агрегацията на тромбоцитите; свойства за отпускане на гладката мускулатура на съдовете.

Няколко проучвания съобщават за подобрение в когнитивното представяне, когато екстракти от C. ternatea са били прилагани на експериментални модели. Наскоро екстрактите от листата на C. ternatea показават потенциал за употреба като антидиабетно средство. Плъхове дозирани орално с 400 мг етанолов екстракт от листа на C. ternatea на килограм телесно тегло на ден в продължение на 28 дни, имат значително по-ниски нива на кръвна глюкоза, инсулин, гликозилиран хемоглобин, урея и креатинин в сравнение с диабетната контрола.

Състояния и заболявания при които се прилага клитория

• левкорея - орален прием на клитория на една супена лъжица паста от корен с черен пипер сутрин;
• стоматит;
• хемороиди;
• стерилитет при жените;
• хематемеза;
• безсъние, епилепсия, психоза;
• лошо храносмилане, запек;
• болки в гърлото;
• кожни, очни заболявания;
• туберкулозни жлези; белодробна туберкулоза;
• задушаване, бронхит, астма;
• проказа, левкодермия, елефантиаза, артрит;
• усещане за парене
• асцит, язви, висцеромегалия;
• като лапа за болезнени стави.

Коренът, стъблото и цветовете се препоръчват при ухапвания от змии и ужилване от скорпиони.

Семената и листата на Clitoria ternatea са широко използвани като тоник за мозъка и се смята, че насърчават паметта и интелигентността. Водният екстракт от растението е полезен при болестта на Алцхаймер.

В традиционната китайска медицина на билката се приписват свойства, засягащи женското либидо поради сходния й вид с женския репродуктивен орган. Доказано е, че екстрактът й намалява интензивността на поведението, причинено от серотонин и ацетилхолин при мишки.

Изображение: Vengolis, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Аюрведичното лекарство от клитория се състои от корените и семената й и се използва като „тоник за нервите“ и като слабително средство. Листата и корените й се използват при лечението на редица заболявания, включително болки в тялото, инфекции, урогенитални разстройства, като противоглистно средство и антидот при ужилвания от животни. От двата сорта белоцветният се оказва терапевтично по-активен и следователно предпочитан. Синьоцветният сорт обикновено се използва като заместител на белоцветния.

Корените на клитория имат остър и горчив вкус и им се приписват очистителни, слабителни и диуретични свойства. Коренът се използва при лечението на различни заболявания, като лошо храносмилане, запек, треска, артрит и очни заболявания. Използва се и при аскетизъм, уголемяване на коремните органи, болки в гърлото и кожни заболявания. Те също действат успокояващо и се дават при хроничен бронхит. Прилагат се с мед и гхи като общо тонизиращо средство за деца за подобряване на умствените способности, мускулната сила и тонизиране на тена, както и при епилепсия и лудост. Сокът от корена на белоцветния сорт се издухва в ноздрите като лек за хемикрания. Отварата или прахът от корена се дава при ревматизъм и ушни заболявания.

Смлените на прах семена се смесват с джинджифил и се дават като слабително, но действието е придружено от стягане в долната част на корема. Те се прилагат при колики, воднянка и уголемяване на коремните органи; използват се и при подути стави. Смята се, че семената са слабителни и предизвикващи повръщане.

В Куба отвара от корени самостоятелно или корени и цветя се счита за стимулираща менструалния поток. Тази смес се прави чрез поставяне на шепа почистени и настъргани корени в бутилка вода, като съотношение. Твърди се, че една чаша, приета вечер, насърчава менструацията и предизвиква контракции на матката. По-силна доза от същата течност се използва като вагинален душ. Запарка от цветовете се използва срещу същите проблеми. Комбинирането на шепа цветя и корени в бутилка добро вино прави великолепно лекарство, което се приема по една чаша на ден за лечение на клороза (заболяване на юношите, включващо „обедняване на кръвта“, вероятно анемия) и срещу чернодробни и чревни проблеми.

Билката е с множество употреби в репродуктивната медицина. Предпазва от увреждащото действие на ултравиолетовите лъчи. Грижи се за здравето на кожата и косата. Цветовете й се смесват с вода, като по този начин се добива извлек, който се използва за лечение на очни проблеми.

Кулинарна употреба на клитория

Изображение: Mx. Granger, CC0, via Wikimedia Commons

В Югоизточна Азия цветето се използва като естествен хранителен оцветител на ориз и десерти. В Келантан, в североизточната част на полуостров Малайзия, той е важна съставка в nasi kerabu (малайзииско ястие с ориз), което му придава характерния синкав цвят. В бирманската и тайландската кухня цветята се потапят в масло и се пържат. Използват се и за оцветяване на ястието Nyonya Pulot tartal.

Младите издънки, листа, цветя и нежни шушулки се консумират като зеленчуци в Керала (Индия) и във Филипините. В Малайзия листата се използват за придаване на зелен цвят на храната, а цветята за придаване на ярко син цвят на оризовите сладкиши.

Чаят от пеперуден грах се прави от цветовете му и от изсушена лимонена трева, като променя цвета си в зависимост от това какво се добавя към течността, като лимоновият сок я оцветява в лилаво. В Тайланд и Виетнам този чай от пеперудено синьо грахово зърно обикновено се смесва с мед и лимон, за да се увеличи киселинността и да се превърне напитката с розово-лилав цвят, която обикновено се сервира след вечеря, или за освежаване в хотели и спа центрове. Напитката е типична местна, както е чаят от лайка в други части на света. Тя се среща както в топли, така и в студени варианти.

Напоследък цветята се използват в променящ цвета си джин и абсент. Синьото в бутилката, става розово, когато се смеси с газиран вода, поради промяната в pH. Тъй като органичните оцветители не са трайни, този вид джин се препоръчва да се съхранява на тъмно място, за да се запази ефектът. Това обаче не е разрешена хранителна съставка в ЕС.

Младите шушулки се консумират като зеленчук. Млади листа се варят и използват като зеленчук и за оцветяване на храна.

Тъмносиният пигмент на C. ternatea е особено популярен в Азия, където цветните венчелистчета се използват за оцветяване на чайове, десерти и дрехи. Наситеният син цвят на цветята на C. ternatea е особено търсена алтернатива на синтетичната синя хранителна боя, която става все по-опасна за здравето. Проучванията съобщават, че добавянето на екстракти от C. ternatea към храните повишава съдържанието на полифеноли и антиоксиданти в тях, повишава окислителната стабилност и намалява прогнозирания гликемичен индекс на брашното.

Чаят от клитория може да бъде замразен на кубчета лед и включен в коктейли или чаши за пунш, където ще накара напитката да промени цвета си, докато кубчето лед се разтваря, което води до това, което е етикетирано като „коктейл за настроение“. Когато се смеси с листа от хибискус, чаят ще стане ярко червен. Пеперуденият грах може да се приготви на чай с мед, мента, канела, маракуя и джинджифил.

Други употреби на клитория

Изображение: Hirak Jyoti Medhi, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Многогодишната бобова билка привлича значителен интерес въз основа на нейните селскостопански и медицински приложения, които варират от употреба като фуражна и азотфиксираща култура до приложения в хранителни оцветители и козметика, традиционна медицина и като източник на екологичен инсектицид. Забележителни сред неговия репертоар от химически компоненти са антоцианините, които придават на цветята на C. ternatea техния характерен син цвят, и циклотидите, ултрастабилни макроциклични пептиди, които присъстват във всички тъкани на това растение. Последните са мощни инсектицидни молекули и са замесени като биоактивни агенти в растителен екстракт, използван в търговската мрежа като инсектицид. Вече има множество козметични и хранителни оцветители на пазара и първият инсектицид на основата на C. ternatea също е одобрен и се използва за контрол на насекоми върху култури от памук и макадамия.

Клитория е високохранително фуражно бобово растение, сено и покривна култура, като обикновено се предпочита в животновъдството пред други бобови растения. Clitorea terneta е изключително вкусна и предпочитана от добитъка пред други бобови растения. Показва отличен повторен растеж след косене или паша за кратък период от време и произвежда високи добиви. Може да се отглежда с всички високи треви за ротационна паша, сено или силаж. Тя е широко тествана като такава, особено в субхумидни до полусухи тропици. Пеперудният грах се използва и като покривна култура и зелено торене. Използва се като покривна култура при кокосови орехи в Южна Индия и при каучук в Малайзия. Бързорастящо растение е и осигурява добро почвено покритие. Никога не е бил използван в обширни площи. Дава полезен зелен фураж през цялата година, а също и сух фураж. Подтиска много многогодишни плевели. Повишава плодородието на почвата, като подобрява добивите от следващите култури (царевица, сорго, пшеница).

Пеперудният грах е популярно багрилно растение. Употребява се за боядисване на тъкани, особено в Азия. Листата и цветята му се използват като багрило. Семената и кората са източник на танини. Използва се и се отглежда с декоративни цели заради атрактивните си цветове.

Внимание!

Прием на билката във високи дози води до летаргия.

Изображение: Bibamwen, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Успехът на продуктите (включително ензими, екстракти и пречистени фитохимикали), получени от C. ternatea, ще насърчи повече изследвания върху това растение и ще стимулира по-нататъшни открития, които могат да доведат до второ и трето поколение продукти. Например, досега само малка част от над 70-те циклотиди в това растение са тествани за пестицидна активност и може да има компоненти в този коктейл от циклотиди, които са значително по-мощни като пестициди от това, което е известно в момента. Необходима е допълнителна работа, за да се разберат биотичните и абиотичните фактори, които модулират производството на отделни циклотиди в това растение и да се разберат възможните синергии между различни циклотиди и между циклотиди и нециклотидни компоненти.

Очаква се в бъдеще да има повече проучвания за фармацевтичните приложения на компонентите на C. ternatea. Способността да се събират големи количества растителен материал означава, че едно от ограниченията, срещани при много изследвания и комерсиализация на природни продукти (т.е. липса на изходен материал) не е фактор за C. ternatea. Въпреки че множеството медицински приложения, съобщени досега от различни препарати на C. ternatea, са впечатляващи, се предупреждава, че много от тях са с еднократни проучвания. Твърденията за различните биоактивности на растителните екстракти трябва да бъдат тествани със строг контрол, за да се установи ефикасността на растителните компоненти.

Сериозни медицински състояния като рак, Алцхаймер, деменция, диабет, хипертония или сериозни проблеми с кожата и/или косата, изискват медицинска помощ. Ако сте подложени на медицинско лечение за определено медицинско състояние, трябва да се консултирате с Вашия лекар дали можете да приемате клитория заедно с предписаното лечение.

При бременност и кърмене, консултираният прием на чай от клитория е задължителен.

Заглавно изображение: Marco Schmidt, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons