Жаблек, Конски ребра, Плюскач, Диво салкъмче, Плюшкар

Жаблек (Galega officinalis, Goats rue) представлява многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. Основното му свойство е да понижава нивото на кръвната захар, поради което се използва за лечение на диабет. В миналото се е смятало, че повишава количеството на млякото при селскостопанските животни. Растението може да се срещне и под следните имена: Конски ребра, Ребрика, Плюскач, Диво салкъмче, Плюшкар.

В миналото билката е била лек за чума, треска и инфекциозни заболявания. Днес все още се използва в съвременното билколечение, заради ефекта й в насърчаването на потока на млякото при кърмещите майки и за положителния й ефект върху храносмилателната система. Терапевтични области на действие на билката са централна нервна система, болка, метаболитен синдром, урология, стомашно-чревни и сърдечно-съдови заболявания.

Изследвания потвърждават полезността на билката при диабет, наднормено тегло, за инхибиране на тромбоцитната агрегация. Също така е показана нейната употреба в миналото при чума, като бани за крака и ускоряване зарастването на раните след пластична хирургия. В настоящи изследвания е определена и антибактериалната активност на билката.

Устройство на жаблек

Изображение: Epibase, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Има гладко, високо и голо стъбло, с размери от 80 до 120 см. В процеса на растеж придобиват частично лилав цвят. Листата са сложни, последователно разположени на стъблата, нечифтоперести, състоящи се от малки листовки с обратно яйцевидна или ланцетовидна форма. Двойките малки листенца са от 3 до 9, като върха на листото завършва с единично малко листенце.

Цветовете са синкавовиолетови, бели, светло сини, светло лилави, лилаво-бели или синьо-бели. Образуват гроздовидни съцветия, които са разположени в пазвите на листата и са с дължина от 5 до 25 см. Венчето е дълго от 10 до 15 мм, а чашката има форма на звънче, с пет щитовидни зъбци. Приличат на пеперуди. Цъфти през юни и юли месец. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от насекоми. Плодът е линейно цилиндричен боб, дълъг от 2 до 5 см, съдържащ семена, които зреят през август месец. При узряване се разпуква по дължина.

Разпространение на жаблек

Родина на растението е Близкият изток. Натурализирано е в Европа и Западна Азия. Вирее по влажни сенчести места - близо до канали и реки. Може да се развива и без сянка. Расте и в България, като се открива по същите места, при надморска височина до 1300 метра.

Растението е широко култивирано като фуражна култура, декоративна, пчелна растителност и като зелена тор. Широко разпространено е в умерените региони на света. Жаблекът е многогодишна билка, която цъфти през летните месеци на тревни съобщества, по влажни зони и речни брегове и е класифицирана като инвазивна трева в много части на Северна Америка. Също така е открита в страни от Южна Америка, Северна Африка, Пакистан, Турция и Нова Зеландия.

През 1891 г. Университетът в Юта, САЩ, експериментално въвежда билката като фуражна култура. Днес тя вече не се отглежда със селскостопански цели, а е със статут на вредител. Така бива включена във Федералния списък за борба с плевелите. Била е събирана в Колорадо, Кънектикът и Ню Йорк преди 30-те години на миналия век, както и в Мейн и Пенсилвания през 60-те години на същия, но популациите изглежда са изчезнали.

Във Финландия жаблекът се използва за градинска декорация. Рядко се среща свободното му разпространение.

Изображение: Notafly2, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на жаблек

Използват се стръкове от дивото салкъмче. По време на цъфтеж се събират връхни цветоносни клонки. Употребяват се и нейните семена.

Химичен състав на жаблек

Плюскачето съдържа следните вещества

• гликозиди, флавоноиди и сапонини;
• етерично масло;
• танини;
• аскорбинова киселина;
• багрило;
• алкалоиди (галегин);
• смола и др.

В билката са установени още: хидроксигалегин, няколко гуанидинови производни, като 4-хидроксигалегинови флавони, флавонови гликозиди, кемпферол и кверцетин, хром, кемпферол, лектини.

Лечебни свойства и приложение на жаблек

Дивото салкъмче се използва като билков тоник, в лечебните практики на средновековната Европа, за лечение на чума, паразити и ухапвания от змии.

Свойства на жаблека

• понижава съдържанието на захар в кръвта - хипогликемично;
• има потогонно и диуретично действие;
• увеличава млякото при кърмачките - лактогонно;
• спомага за регенерация на клетките на панкреаса и подобрява функцията му.

Изображение: freepik.com

Листата и цъфтящите й върхове притежават диафоретични, диуретични, лактогонни и хипогликемични свойства. Противостареeщо, противодиабетно, антибиотична активност, диуретично, тонизиращо, пречистващо кръвта, лактогонно, хепатопротективно и тонизиращо дейността на черния дроб, антиоксидантно, потогонно, хипогликемично, противопаразитно, противосъсирващо, афродизиак, стимулиращо храносмилането.

Жаблекът намира приложение при

• леки форми на захарна болест;
• очни заболявания;
• с цел увеличаване на кърмата;
• с цел облекчаване на уринирането;
• ревматизъм;
• проблеми с пикочния мехур;
• треска;
• тежка кашлица и др.

Растението съдържа галегин, алкалоид, който силно намалява нивата на кръвната захар, което го прави полезно при лечение на диабет. Също така се използва при лечение на треска. Конските ребра се приемат вътрешно за лечение на недостатъчна лактация, захарен диабет, панкреатит и проблеми с храносмилането, особено хроничен запек, причинен от липсата на храносмилателни ензими.

Жаблекът е лекарство още за рак на панкреаса, процеса на стареене, слабост, болки в кръста, болезнени бъбреци, анемия, храносмилателни проблеми, импотентност, бъбречна недостатъчност, припадъци, нарушена менструация, липса на изпотяване, заболявания на черния дроб, ухапване от змия, напълняване, чревни паразити, висока температура, недохранване, чума, туберкулоза.

Алкохолните екстракти от билката са тествани върху Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии, поради твърдението че растението ускорява излекуването на кожата след операцията. 60% етанолов екстракт проявява значително инхибиране на растежа както на Грам-положителни, така и на Грам-отрицателни бактерии. Етанолният (95%) екстракт инхибира растежа на Streptococcus faecalis и Yersinia enterocolitica. Водният алкохолен (60%) екстракт има най-висока инхибиторна активност върху Enterobacter aerogenes, Staphylococcus aureus, Strept.faecalis, Bacillus subtilis, Serratia marcescens и Y.enterocolitica. Екстракт от студена вода от билката не е проявил никаква активност срещу бактериите.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Връзка на билката с метформина

Жаблекът е в основата на клас антидиабетни лекарства, който включва фенформин и буформин.

G. officinalis съдържа фитохимикалите, галегин и гуанидин, и двете от които намаляват кръвната захар, но за които е открито, че причиняват неблагоприятни ефекти при проучвания при хора. Изследването на галегина и свързаните с него молекули през първата половина на 20-и век води до развитие на перорални антидиабетни лекарства. Изследванията на други съединения, свързани с гуанидин, включително бигуанидина, довеждат до откриването на метформина, използван през 21-и век за лечение на диабет чрез намаляване на производството на глюкоза в черния дроб и увеличаване на инсулиновата чувствителност на телесните тъкани.

Бигуанидите се използват при лечението на захарен диабет тип 2 от 50-те години на миналия век. Получен от Galega officinalis, фенформаминът е първоначалният бигуанид, който е на разположение за клинична употреба. Той бил изваден от пазара през 70-те години на миналия век, след като развитието на много случаи на лактатна ацидоза са били свързани с употребата му. Етиологията на лактатната ацидоза е свързана с нарушеното хидроксилиране на фенформин в подгрупа от индивиди. Обратно, индивидите, приемащи метформин, имат много малък риск от развитие на това усложнение. С течение на времето метформина се е доказал като безопасен и остава единственият бигуанид, одобрен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата към Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ.

Понижаващият кръвната захар ефект на жаблека не е добре документиран. Необходимо е допълнително проучване относно потенциалното използване на древното билково лекарство. Не се препоръчва употребата му като основен терапевтичен агент при лечение при тежък диабет. Терапевтичното третиране на захарен диабет с нея обаче не може да бъде оправдано поради несигурната ефективност на билката, тежестта на заболяването и наличните терапевтични алтернативи.

Начин на употреба

• извлек - една супена лъжица билка се залива с 300 мл. вряща вода. Оставя се да изстине и се прецежда. Изпива се за един ден - на три пъти, половин час, преди хранене.

Дозирането и приемът на билката, под каквато и да е форма, трябва да се следят от лекар или специалист, занимаващ се с билколечение.

Жаблекът, за лечебни цели, може да се използва съвместно с друга билка - люцерна. В комбинация с други билки той се употребява за стимулиране на надбъбречната жлеза и панкреаса, за защита на черния дроб, за проблеми с храносмилането и за провокиране потока на кърмата. Някои хора използват билкови комбинации, които включват плюскача като тоник и за "пречистване на кръвта".

Други употреби на жаблека

Изображение: Buendia22, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата му могат да се използват за консумация, приготвени варени като спанак. С тази тяхна употреба трябва да се внимава, защото могат да се окажат токсични. Билката се използва като заместител на сирището при пресичането на растителни млека.

Жаблекът е бързо растящо растение, което прави добра зелена тор, обогатява почвата с органична материя и също така фиксира атмосферния азот. Използва се и в козметиката за ръце и крака.

Внимание!

Дивото салкъмче може да повлияе на предписаните лекарства за диабет, абсорбцията на желязо и антикоагуланти. Те могат да си взаимодействат при едновременно приложение и да променят ефектите си. Това може да причини главоболие и/или мускулна слабост.

Лечението на диабет със жаблек, трябва да се извършва само под лекарски контрол. Поради това че билката намаля нивата на кръвната захар, може в даден момент да се наложи корекция на дозата на приеманите антидиабетни медикаменти.

Безопасността на прием на билката по време на бременност или кърмене е неизвестна.

Има риск от проява на алергична реакция към жаблека. До момента не са установени странични ефекти от приема й. Прекалената паша на селскостопанските животни с нея довежда до остро отравяне.

Две седмици преди насрочена операция трябва да се спре употребата й, защото може да повлияе нивата на кръвната захар, може да забави кръвосъсирването и да увеличи риска от кървене (да наруши правилното кръвообращение).

Заглавно изображение: Franz Xaver, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons