Праскова

Праскова (Prunus persica, Peach) представлява малко, ниско овощно дърво. Принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Тя е изключително популярно растение и любим плод на малки и големи. Отглежда се както в частни градини, така и в големи насаждения с търговска цел. В световен мащаб са известни повече от 5000 вида праскови. Прасковеното дърво живее от 8-15 до 15-20 години в зависимост от сорта праскова.

В Китай Богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръка. Плодовете на дървото някога са приемани за вредни и са се използвали само листата му с лечебни цели.

Днес французите наричат прасковата "еликсир на любовта" и "гръдта на Венера". Известна е още и като "слънчевият плод". Необичайните й имена са резултат от красивите й въздействия върху организма - възбуждащо, действие на афродизиак, премахваща стреса, подобряваща съня, тонизираща, създаваща емоционално равновесие и настроение у човека - уникален антидепресант.

Устройство на праскова

Изображение: jjron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Прасковата се развива на височина от 3,5-4 до 10 (понякога) метра и диаметър на ствола около 20 см. Младите клони имат зелено или червеникаво оцветяване на кората, а старите, както и ствола на дървото са червено-кафеви. Листата имат ланцетовидно-копиевидна до продълговато-елипсовидна форма, остър връх и къса дръжка. Дължината им е 7-16 см, а ширината 2-3 см. Оцветяването на листната маса варира от ярко светло зелен до доста по-тъмно зелен цвят. При този вид праскова листата прорастват на групички от по 3-4 на брой.

Дървото цъфти с едри розови цветове, разположени поединично или по двойки, последователно по протежението на клончетата. Големината им е от 2,5 до 3 см в диаметър. Разполагат с 5 венчелистчета. Цъфтежът им е на пролет през месец април.

Плодът е костилков и зрее от юли до август месец. Има уникален аромат, сладък вкус и умерена сочност. Големината му е около 7 см в диаметър, с кора покрита с фини власинки. Цветът му съответно се променя през целия период на растеж и зреене - от зелено, жълто, розово-червено до тъмно розово-червено с пурпурни отенъци. Оцветяването на прасковената обвивка е неравномерно. Месестата част на плода е има жълт цвят.

Костилката е голяма, червено-кафява на цвят, с овална форма и дължина от 1,3 до 2 см. Има ширина повече от 1 см. Гнездото от месестата част на плода, в което се разполага костилката има червено оцветяване. Костилката съдържа една ядлива ядка.

Разпространение на праскова

Прасковеното дърво расте на територията на цялата ни страна. Нейна родина е Североизточен Китай, по-точно района между Таримския басейн и северните склонове на планините Кунлун Шан, където за първи път е опитомена и култивирана. Китай е най-големият производител на праскови в света.

Срещащите се диви форми на прасковата в Хималите са с по-висока хранителна стойност, отколкото култивираните представители на вида.

Специфичният епитет "Persica" - част от латинското й названия, е заслужила поради масовото й отглеждане в Персия, откъдето се е разпространила в Европа.

Изображение: Annatsach, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на праскова

• плодове;
• листа;
• кора;
• етерично масло;
• отделената по ствола на дървото смола.

Химичен състав на праскова

Прасковата съдържа

• голямо количество захари;
• белтъчини;
• минерални соли (микроелементи и макроелементи - калций, фосфор, магнезий, натрий, калий, манган, мед, желязо, титан, молибден, хром, цинк, никел, селен);
• витамини B1, B2, B9, PP, C, E, каротин;
• фолиева киселина;
• етерично масло;
• пектин;
• биотин;
• вода 80-90%;
• ябълчна киселина, винена киселина, лимонена киселина.

При термична обработка в редица кулинарни изкушения, при сушене и консервиране, прасковата запазва повечето полезни вещества в състава си.

Около 110 химически съединения в прасковата допринасят, участват във формирането на нейния аромат.

Изображение: FASTILY, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на праскова

Свойства на прасковата

• диетично и лечебно средство;
• слабо диуретично;
• укрепва имунната система;
• повлиява перисталтиката - пречистват стомашно-чревния тракт;
• укрепва сърдечния мускул;
• успокояващо;
• благоприятно въздействие в/у организма при чернодробни заболявания;
• антиоксидантно;
• детоксикиращо и почистващо организма;
• подобряващо храносмилането, стимулира отделянето на стомашен сок и възпрепятства гнилостните процеси в храносмилателния тракт;
• мощно антиоксидантно;
• забавя стареенето;
• елиминира свободните радикали.

Състояния и заболявания, при които се препоръчва консумацията на праскова и при които е установено благотворното й въздействие

• бъбречни заболявания;
• ревматизъм;
• подагра;
• сърдечни заболявания;
• високо кръвно налягане;
• с цел подобряване функцията на черен дроб, жлъчка, чревен тракт;
• нервно напрежение;
• депресия;
• стрес;
• кожни заболявания - карбункули, циреи, фурункули;
• артрит;
• простуди;
• бронхит;
• анемия;
• с цел стимулиране на имунитета;
• превенция на рак (поради високото си съдържание на витамин C и следователно силни антиоксидантни качества);
• астма;
• грип;

Полезни са и костилките на плода. Те съдържат бадемово масло и витамин B17. Интересно приложение намират екстрактите от кората на дървото и ядката на плода - използвани в миналото при малария.

Изображение: freepik.com

Начин на употреба

• сок - пресен сок от праскова в доза 250 милилитра се препоръчва при хипертония, приет на гладно, 15-20 минути преди храненето. Сокът подобрява и състояния на болен стомах и малокръвие.
• отвара от листа на праскова - със свойте слабителни свойства действа при запек и газове в червата. Външно, локално се препоръчва при псориазис, херпес зостер и екзема (при нея горещи бани с отварата).
• рецепти при нервен стомах:

1. 3 ядки от праскова се счукват, смесват се с равна супена лъжица мед. Сместа се приема на два пъти за деня на гладно;
2. 20 счукани ядки, 2 супени лъжици семе от коприва, 400 грама мед. Всички съставни единици се смесват добре. От получената смес се приема по 1 супена лъжица сутрин на гладно. Съдържащото се нишесте в прасковата се усвоява лесно, което подобрява и стимулира храносмилателните процеси.

• лекарство при дихателни проблеми - 500 милилитра ябълков оцет, 500 милилитра вода, 150 грама счукани ядки и кора. Показаните съставки се смесват, оставят се на топло място в продължение на 5 дни. Всеки ден съдът, в който е разположена сместа се разклаща. След като минат 5 дни получената смес се подлага на варене докато стигне количество от 500 милилитра. Към тях се добавят 250 милилитра бренди. Течността се затваря в стъклена бутилка. Приема се в количество най-много по 2 супени лъжици на ден. Благотворното действие на екстракта се дължи на отхрачващите му свойства и свалянето на висока температура. Може да се използва и като капки при болки в ушите.
• лапа при гнойни кожни възпаления - 8 листа от праскова, 70 милилитра вода, необелени резенчета картоф (няколко на брой). Всичко се смила и се налага на поразеното място под формата на лапа.
• лапа от пресни листа на праскова - лапа от смачкани зелени листа и сладко кондензирано мляко, облекчава състоянието на лезиите при херпес зостер и псориазис.

Плодове и цветове на растението се препоръчват при уролитиаза, а при възпаление на пикочния мехур отвара от листата. Отново отвара или пресен сок от листа се препоръчват при артрит и ревматизъм.

Изображение: by Fir0002, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; fir0002 flagstaffotos [at] gmail.com Canon 20D + Sigma 150mm f/2.8, GFDL 1.2, via Wikimedia Commons

Прасковата в козметиката

Прасковата влияе изключително благотворно на кожата - регенерира я, поддържа тена й, освежава я, изглажда бръчките. Тя е съставна единица на кремове, шампоани, почистващи козметични продукти, балсами и много други. Освен това е и част от парфюмерийната индустрия. По-малко намира употреба в ароматерапията.

Масло получено от семената се използва като заместител на бадемово масло в различни козметични продукти, предимно кремове.

Прасковата в кулинарията

Разбира се най-добрият начин да бъде приет прасковеният плод е пресен, необработен. На всички са ни познати десетки начини на обработка и консервиране на прасковата. Сякаш кулинарните изкушения с нея нямат край - от питиета, сладкиши, сладоледи, до консумация на плода в изсушено състояние.

Като храна цветовете се използват сурови или варени, прибавени към салати или като гарнитура. От тях някои народи варят чай или биват дестилирани, а получената бяла течност използвана за овкусяване.

При суровата консумация на ядки от праскова трябва да се внимава, поради съдържанието им на циановодородна киселина, въпреки че то е ниско.

Аромат на праскова носят и някои видове вина като Saint-Amour Beaujolais. Той е и един от компонентите на аромата на Sancerre blanc. Интересно е, че миризмата на синтетичното химическо оръжие циклозарин (cyclosarin), наподобява мирисът на праскова.

Изображение: freepik.com

Други употреби на прасковата

Получената смола от стъблто на прасковата се използва като лепило. От листата й може да бъде получено зелено багрило. А тъмно сиво до зелено багрило може да бъде извлечено от плода.

Пресни смачкани листа могат да се втриват в повърхността на съдове, в които са пренасяни продукти и материали с остра и трайна миризма, като ефекта е отстраняване на същата.

Заради красивият си цъфтеж и възможността короната на прасковата да се оформя чрез подрязване в различни периоди от вегетацията й, дървото се използва и като декоративно в паркове, по алеи, в градини на частни домове и други места.

Внимание!

Прасковата не трябва да се консумира от пациенти страдащи от затлъстяване, алергии, проблеми със стомаха, диария, лесно възбудима нервна система и диабет.

Заглавно изображение: freepik.com