Мъждрян

Мъждрян (Fraxinus ornus) представлява високо, здраво дърво, което се използва предимно за направата на дървени, спомагателни изделия. Класифицира се към семейство Маслинови (Oleaceae). Нарича се още бял ясен. Не е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие.

Устройство на мъждрян

Изображение: Kiril Kapustin, CC BY 2.5, via Wikimedia Commons

Максималната височина, която може да достигне растението е 25 метра, с диаметър на ствола 1 метър. Кората му е гладка, оцветена в жълто-кафяво или тъмно сиво, като остава с гладка повърхност дори при стари дървета. Развива покрити със сиви власинки пъпки, със светлокафяв, бледо розовокафяв до сивокафяв цвят. Листата на мъждряна са сложни, състоящи се от 5 до 7-9 листни единици, които имат удължена яйцевидна форма, всяко с дължина от 5-10 см и широчина 2-4 см. Цялата листна петура има дължина от 15 до 20-30 см, като горната й повърхност е матово зелена, а долната по-светла и покрита с ръждиви власинки. Листните дръжки са с дължина от 5 до 15 см. През есента листата променят цвета си от жълти до лилави нюанси.

Дървото образува кремавобели цветове, който са събрани на снопчета. Цъфти през месеците април и май. Плодовете му представляват продълговати орехчета, които имат удължена фина част наречена хвърчилка. Орехчето е с големина от 1,5 до 2,5 см, а хвърчилката 4-5 см. Отначало са зелени, като при узряване стават кафяви.

Разпространение на мъждрян

Мъждрянът е с роден ареал Мала Азия, Кавказ, Южна и Средна Европа - от Испания и Италия на север до Австрия, Полша и Чехия и на изток през Балканите, Турция, и западна Сирия до Ливан и Армения. У нас вирее на височина до 1500 метра и е изключително разпространен. Той е широко култивиран извън естествения си ареал и сега се среща естествено в други европейски страни.

Изображение: Willow, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Смесени гори, гъсталаци и скалисти места, главно на варовикова почва - това са условията, при които мъждрянът расте най-добре. Дървото е устойчиво на суша и може да вирее при лоши почвени условия, особено поради по-слабата конкуренция в такива местообитания. Обикновено прораства на варовити или силикатни почви, като в южната зона на разпространение се среща главно в планински райони.

Дървото е в състояние да колонизира открити местообитания в дивата природа и расте бързо, когато е младо, така че бързо се установява на нови площи. Може да се използва като пионерски вид при възстановяване на местна гора. Има обширна влакнеста коренова система, което прави лесно засаждането му, но означава, че други видове често няма да растат добре, ако са засадени близо до него, особено плитко вкоренените.

Използваема част на мъждрян

За лечебни цели се използват кората и листата на билката. Кората се събира в периода от март до юни месец, като се взема тази от младите клони. Листата се събират през лятото при пълното им развитие. И двете суровини се сушат на сянка в проветриви помещения. Употребява се дървесината на мъждряна за направата на дръжки на различни видове сечива и градински пособия.

Химичен състав на мъждрян

Химическият анализ на Fraxinus ornus показва наличието на много съединения, принадлежащи главно към групите хидроксикомарини, секоиридоидни глюкозиди, фенилетаноиди и флавоноиди, в допълнение съдържа и въглехидрати, микроелементи (калций, магнезий, калий, желязо, цинк) и масла. От кората на билката са изолирани кумарини: ескулетин, ескулин, фраксетин, фраксин; танини и др.

Лечебни свойства и приложение на мъждрян

Изображение: Baummapper, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons

Мъждрянът е с горскостопанско, декоративно, лечебно и медоносно значение. Листата на растението се препоръчват за лечение на артритни и ревматични болки, миалгия и треска. От кората му се извлича продукт с медицинско значение, наречен мана.

Свойства на мъждряна

• противодиарично;
• противовъзпалително;
• лаксативно;
• антимикробно;
• противопаразитно - чревни паразитози;
• тонизиращо;
• хранително;
• антипротозойно;
• антиоксидантно и много други ефекти.

От кората на дървото се извлича кумаринът ескулин, който се включва в състава на капиляроукрепващи медикаменти, които се употребяват при повишена чупливост и пропускливост на кръвоносните съдове, хемороиди, разширени вени и др.

Начин на употреба

• кора - под формата на отвара или запарка - вътрешно при диария и дизентерия с различен произход.

Растението се прилага като слабително и стипчиво под формата на инфузия (2 лъжици изсушена билка в чаша вряла вода, два пъти на ден) и под формата на прах от изсушени листа като аналгетик срещу ревматизъм, артрит и миалгия.

Мана - продукт на кората на мъждряна

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

От разрезите по кората на дървото се получава сладникав ексудат. Той кристализира от вятъра в жълта маса и се нарича мана. Използва се като подсладител, в козметиката и в медицината. Получен от по-високите стъбла е с по-добро качество. Има лек сладък вкус. Основната му употреба е като леко и нежно слабително средство, въпреки че се използва и като подсладител в препарати без захар и като средство против слепване.

Основният компонент на маната е манитолът, захарен алкохол, който има по-високи концентрации в дървета, засадени в по-топлите райони. Маната традиционно се използва в медицината като слабително и храносмилателно средство. През миналия век мана се произвежда за извличане на манитола, който се използва главно като подсладител и за производство на лекарства. В Южна Италия са създадени няколко плантации на мъждрян, но търсенето на мана намалява, тъй като манитолът първо се извлича от други източници (морски водорасли, меласа) и след това се замества с други синтезирани продукти. В наши дни производството на мана все още е активно само в няколко селски района на Сицилия.

Маната е особено ценна за деца и бременни жени, като лаксативно средство. Действието й обикновено е много леко, въпреки че понякога причинява метеоризъм и болка.

Кодексът на Британската фармакопея съдържа сироп от Мана, който се предписва като леко слабително за деца, в съотношение 1 част от Мана и 10 части вода.

Маната с най-добро качество се разтваря в около 6 части вода, образувайки бистра течност. Тя няма горчивина или острота.

Главната съставка на маната е кристализиращо, сладко вещество, наречено манит или манна захар, присъстващ до степен от около 70 на сто в нея. Тя също така съдържа флуоресцентно вещество на име фраксин, което от време на време придава зеленикав цвят на маната и от което се смята, че зависи нейното чистително свойство. В съставът й влизат и истинска захар и малко количество слуз.

Манитът е бял, кристализиращ в полупрозрачни игли със сладникав вкус, разтворим в 5 части студена вода, слабо разтворим в студен алкохол, но лесно се разтваря в алкохол, когато е горещ и се отлага при охлаждане. За разлика от захарта не е в състояние да претърпи винена ферментация.

Свойства на маната

• леки диуретични;
• слабителни;
• стягащи;
• антипиретични.

Изображение: Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Маната се използва и в хранително-вкусовата промишленост като подсладител поради високото си съдържание на захар. Тя има особен мирис и сладникав вкус. Преди е използвана в медицината като нежно слабително средство, но сега се използва главно като детско слабително или за прикриване на други лекарства. Това е хранителен и нежен тоник, обикновено действа леко, но в някои случаи предизвиква метеоризъм и болка. Все още се консумира до голяма степен в Южна Америка и е официална във Фармакопеята на САЩ.

Обикновено се дава разтворена във вода или с помощта на лъжичка в количество от 30-60 грама. Обикновено се предписва заедно с други прочистващи средства, по-специално сена, ревен, магнезий и неутрални соли.

За кърмачета парче с размерите на лешников орех се разтваря в малко топла вода и се добавя към храната. На деца могат да се дават 30 до 60 грама, разтворени в топло мляко или смес, приготвена със сироп, или сироп от сена и копърова вода.

Маната понякога се използва като средство за прием на хапчета с неприятен вкус.

Добив на мана

Дървесният ствол трябва да е с диаметър най-малко 8 см, преди маната да бъде събрана. Вертикална серия от наклонени разрези по него се прави през лятото, след като дървото вече не дава много нови листа. От тези разрези се отделя белезникава течност, втвърдява се и след това се прибира. Сухото и топло време е от съществено значение за постигане на добра реколта. Дървото дава добив 9 последователни години, което го изтощава. След това се отрязва, оставяйки една издънка, за да израстне на ново. Необходими са 4 - 5 години, за да може тази издънка да стане продуктивна. Постигат се средни добиви от 6 килограма мана на хектар дървета.

Друга употреба на мъждрян

Изображение: Nedelin, CC BY 2.5, via Wikimedia Commons

Fraxinus ornus често се отглежда като декоративно дърво в Европа, на север от родният му диапазон на разпространение, заради своите красиви бели съцветия. Заради тях, видът понякога се нарича "цъфтяща пепел". През пролетта дървото образува големи съцветия, привличайки много опрашващи насекоми. Тези приятно ароматизирани цветя и жълтата му есенна зеленина също правят вида ценен като декоративен.

Дървесината на мъждряна е тежка, жилава, здрава и намира широко приложение. Използва се и като дърва за огрев. Макар и с добро качество дървесината има ограничен икономически потенциал, защото стволовете често са тесни и не растат прави. Други причини за по-слабо застъпената употреба на дървесината в дървообработването са наличието на много възли в нея и ограниченият размер на дървото. Следователно, тя се използва главно за производството на по-малки дървени предмети. Цялото растение служи и като фураж за добитъка (говеда, кози и овце).

Цъфтящата пепел се среща главно по склонове, така че е важен компонент на защита на горите и благодарение на своя пионерски навик на развитие се използва и за залесяване на деградирали места. Дървото лесно колонизира откритите, нарушени местообитания, поради което се използва в проекти за залесяване, фураж за добитък и дърва за огрев.

Внимание!

Билката може да причини алергична реакция и дразнене на кожата. Маната, получена от кората на мъждряна, също може да доведе до развитие на контактен дерматит.

Заглавно изображение: Димитър Найденов / Dimìtar Nàydenov, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons