Мандраке, Мандрагора

Мандраке, Мандрагора (Mandragora officinarum) представлява ниско, многогодишно, тревисто растение, което принадлежи към семейство Картофови (Solanaceae). Тя има дълга история на лекарствено и магическо използване в Европа.

Родът Мандрагора има 6 представителя, като някои от тях са цъфтящи градински растения, а други притежават лечебни свойства. Нарича се още Alraun, Satans Apple, Mandragora, Devils Testicles. Гръцкото име, от което произлиза думата "мандрагора" означава растение, което е вредно за едрия рогат добитък.

Устройство на мандраке

Мандраке израства на височина до 30 см. При растението липсва постоянен дървесен ствол. Коренът му е голям и дебел. Понякога е единичен или разделен на две или три части, като е известен с това, че наподобява човешка фигура. Коренът на мандрагора може да достигне дължина до половин метър. Кората му е кафява на цвят, а вътрешността му е бяла. Листната маса прораства директно от короната му.

Изображение: Sam Thomas, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Листата на мандрагора са големи, тъмно зелени, дълги и широки, лежащи върху почвата под формата на розетка. Отначало те имат изправен растеж, който постепенно преминава в полегат, почти равен със земята. Широки са около 7-10 см, дълги колкото човешко стъпало, като максималната им дължина е до 45 см. Имат заострени върхове и са в различна степен покрити с власинки.

Измежду тези листа, в центъра на розетката, на пролет поникват цветовете на растението. Всяко е разположено на отделна дръжка с дължина от 7-10 см до 45 см. Формата и размерът им наподобяват тези на игликата. Самият цвят е камбановиден, петсегментен, оцветен в лилаво, по рядко в белезникаво. Петте чашелистчета са с дължина от 6 до 28 мм, а венчелистчетата, също пет на брой, са с дължина 12-65 мм, зеленикаво-бели до бледо сини или виолетови на цвят. Петте тичинки са свързани с основата на венчелистчетата и варират по дължина от 7 до 15 мм. Прашниците на тичинките обикновено са жълти или кафяви, но понякога са бледо сини.

На същото място, където растението цъфти, под същата форма се развиват неговите плодове. Незрели те съответно са зелени на цвят, но при пълно узряване добиват златисто-жълто или жълто-оранжево оцветяване. Плодовете на мандрагората са с гладка повърхност, образуващи се от края на есента до началото на лятото. Големината им е от 5 до 40 мм в диаметър, кръгли или с елипсовидна форма. По големина и форма приличат на много малка ябълка или слива. При узряване се изпълват с кашеста материя, със силен, приятен ябълков аромат. Съдържат семена, с дължина от 2,5 до 6 мм, оцветени от жълт до светло кафяв цвят.

Разпространение на мандраке

Произходът на мандрагора е от Южна Еропа и Леванта. Открива се в Северна Италия и част от брега на бивша Югославия. Култивирана е в Англия през 1562 година.

Използваема част на мандраке

Употребява се коренът на растението. В изключително редки случаи и неговата листна маса, предимно за външно локално приложение. Понякога се използват и плодовете на растението.

Химичен състав на мандраке

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Мандраке съдържа тропановите алкалоиди: скополамин, хиосциамин, атропин, мандрагорин, кускохигрин, хиосцин.

Лечебни свойства и приложение на мандраке

Мандрагората е силно отровно растение, което не трябва да се приема без лекарски контрол. Съдържа силно действащи вещества, които ако бъдат погълнати в големи дози могат да бъдат фатални. Всички части на растението мандрагора са отровни. Tропановите алкалоиди оказват силен ефект върху централната нервна система, затова билката трябва да се приема с изключително внимание.

Мандраке притежава следните свойства

• делириант;
• афродизиак;
• приспивателни;
• повръщателни;
• очистителни;
• повишаващо плодовитостта при двата пола;
• халюциногенни;
• наркотични;
• седативни;
• спазмолитични;
• противовъзпалителни;
• хипнотични;
• насърчаващи менструацията.

Пресен корен се използва като средство за повръщане и като очистително такова. Изсушена кора от корен също действа повръщателно.

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се използва мандрагора: абсцеси, артрит, костни болки, крампи, възпаления на окото, подагра, главоболие, хемороиди, болка в тазобедрената става, болки в други стави, болки с друг произход, хистерия, безплодие, други възпаления включително и на кожата, наранявания, загуба на говор, меланхолия, менструални проблеми, безсъние, ухапване от змии, стомашни неразположения, подути жлези, туберкули, тумори, язви, възпаление на матката, вътрешни паразити, рани, мазоли, тревожност и депресия, зъбобол, усложнения след раждане.

Мандрагора се използва малко в съвременната медицинска и билкова лечебна практика. Въпреки това, в древността е била разглеждана като мощно и важно лекарство. Корените се пресоват, с цел получаване на сок от тях, който се смесва с вино и след това се редуцира чрез кипене. Получената отвара се приема като упойка преди операция. Дозировката е от решаващо значение за това пациента да спи постоянно. Този сок, смесен с мед се прилага като очистително. Сокът също се добавя към супозитории, които са с мощно насърчаващо менструацията действие. Листата на мандраке се прилагат като лапи при отоци и възпаления.

Плодовете притежават по-слаби от тези на корена наркотични свойства, но все пак са достатъчно мощни, за да бъдат фатални, ако се приемат в прекомерни количества. Ароматът им се счита за афродизиак и за стимулиращ плодовитостта на двата пола. Използват се и като амулети със същата цел.

Вино от мандраке

При консумация на вино от мандраке са описани състояния на по-приятно изживяване, усещания на удоволствие циркулиращо през тялото, лека еуфория, засилена мечтателна дейност, като мечтите са в по-голям процент сексуално ориентирани. Могат да се появят леко завишаване на вътречерепното налягане и зрителни халюцинации. Наблюдава се повишена склонност към музикално ориентиране на индивида, в частност ритмична. Съобщени са случаи на много леко изявени далекогледство и сухота в устата. Усещанията започват около 15 - 20 минути след консумацията на виното, като продължителността на ефектите от алкохола е малка. Установено е увеличение процента на еротичните сънища, като резултат от консумацията на напитката.

Мандрагора в миналото

В древността мандраке се е използвало много често като сънотворно средство, с което ако се прекали води до делириум и лудост. Тогава хората са го прилагали при меланхолия, конвулсии, ревматични болки, скрофулни тумори, продължителна друга болка, с цел отпущане и по-продължителен сън. Коренът на каша смесен с ракия се е използвал при хроничен ревматизъм. По времето на Плиний е била използвана като упойка при операции, като парче от корен на мандрагора е даван на пацинета да дъвче преди да се започне операцията. В малки дози е бил използван от древните народи при маниакални състояния, облекчаване на болка и за лечение на стерилитет. Интересно приложение на мандрагората в миналото е в магически ритуали, езически традиции, гонене на демони и други подобни.

Изображение: D arckangel, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата на растението са смятани за напълно безвредни, с охлаждащо действие, като се използват локално за външно приложение. Варени в мляко се прилагали под формата на лапи при бавно зарастващи язви. Мандрагора е била използвана от древните асирийци като аналгетик и анестетик. В Древна Гърция тя е била лек за меланхолия. Аристотел го категоризира като един "спящ агент", докато Платон я описва като мощно обезболяващо средство. Друг лекар и учен, Авъл Корнелий Целз, използва плодовете на растението като успокоително и като лек за сълзящи очи и зъбобол. Ранносредновековни персийски ръкописи показват, че мандрагора е използвана като приспивателно в съчетание с коноп и опиум. В миналото в европейската народна медицина, мандрагора често е била съставна част от мехлем за лечение на заболявания на кожата. Пресните листа са се дъвчели при зъбобол, а димът от горящите сухи листа се е използвал за инхалация при кашлица и главоболие. Установена е и ефективността на билката при симптоми на хроничен ревматизъм.

Внимание!

Последиците от прекаления прием на мандрагора могат да бъдат: сухота в устата, носа и гърлото; мускулна атония; увеличаване честотата на пулса; проблеми с очите като далекогледство и дилатация на зеницата; загуба на краткосрочната памет.

Заглавна снимка: Sam Thomas, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons