Конджак

Конджак (Amorphophallus konjac) представлява изключително интересно, многогодишно растение, от чиито влакнини се прави гъба, използвана в козметиката и носеща същото име - гъба конджак. Принадлежи към семейство Змиярникови (Araceae). Известно е и с името Глюкоманан.

Устройство на конджак

Изображение: James Steakley, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Конджак израства от голяма луковица - повече от 25 см в диаметър. Накои я наричат сладък картоф. Луковицата се свива след прецъфтяване на растението. При появата на ново листо, тя се развива още по-голяма. След пълното увяхване на растението, може да се изреже сухата маса и грудката да се съхрани. Тя може да остане в суха почва или да се постави в торфен мъх. Образува малки нови грудки.

Растението достига до 1,3 метра височина. Дръжката на единственото прорастващо от луковицата листо е шарена в розово-сиви и маслинено-зелени краски. Листната петура е дълбоко разчленени и разделена на множество малки листенца. Дръжката има много клони, така че големите екземпляри приличат на малко дърво. Самите разклонения се разтварят под формата на чадър. Колкото по-голяма е луковицата, толкова по-голямо е листото на растението. В края на лятото или есента то умира.

Цветът прораства на мястото на листното легло. Прилича на гигантска лилава ваза, по средата на която се развива кочан с дължина до 55 см.

След цъфтежа, растението може да почива в продължение на месеци, преди появата на листа в края на юни.

Разпространение на конджак

Растението е с установен роден ареал на разпространение в топлите субтропични до тропични части на Източна Азия от Япония и Китай на юг до Индонезия. На Запад растението е сравнително слабо познато и употребявано.

Използваема част на конджак

Използва се грудката на растението.

Химичен състав на конджак

Конджак съдържа смола, скорбяла, глюкоманан.

Лечебни свойства и приложение на конджак

Изображение: Sebastian Stabinger, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Много отдавна конджак е ценено растение като лекарство за отслабване и често е използвано за тази цел, както и влагано в продукти насочени към намалянето на теглото. Причина за това са съдържанието на малко калории и много сурови влакнини в растението. От 6-ти век то е популярно в Япония като билка, а от 1500-та година се консумира. Много са начините на приготвяне и консумиране на конджак в китайската и японската кухни. Влага се в производството на желирани бонбони. Под формата на прах се добавя към продукти от животински произход, включително и морски дарове.

Богатите на скорбяла грудки са използвани за направата на брашно и желе. Те се прилагат и като вегетариански заместител на желатин.

Някои състояния и заболявания, при които конджак се използва с медицинска цел

• застойни процеси в организма
• с цел детоксикация
• с цел подтискане развитието на туморна маса
• с цел втечняване на секрети в дихателните пътища

Повече от 2000 години е била изполвана от коренното население на Китай за лечение на астма, кашлица, херниални и болки в гърдите, изгаряния, както и при хематологични и кожни заболявания.

Влага се и в козметични продукти за масаж на лицето, особено популярни в Корея.

Свойства и употреба на глюкоманан

Изображение: Neil P Thompson, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

През последните две десетилетия, брашното от конджак известно като конджак-глюкоманан е популяризирано в малко области в Европа и САЩ, основно като хранителна добавка. На разположение е под формата на капсули или в състава на напитки и хранителни продукти. Клинични проучвания показват, че допълването на диета с конджак-глюкоманан, значително понижава плазмения холестерол, подобрява метаболизма на въглехидратите, движението на червата и освобождаване съдържанието на дебелото черво.

Глюкоманан е захар, добита от корена на конджак. Глюкоманан на прах включен в капсули и таблетки се използват като лекарство. Той се употребява при запек, загуба на тегло при деца и възрастни, диабет тип 2, контрол на кръвната захар, както и с цел понижаване на холестерола. В храни, глюкомананът се прилага като сгъстител или желиращо средство.

Намира приложение още при следните състояния, въпреки че са необходими още доказателства за ефекта от употребата му

• запек;
• диабет;
• високо ниво на холестерол;
• стомашен дъмпинг синдром;
• високо кръвно налягане;
• хипертиреоидизъм;
• затлъстяване.

Изображение: wikimedia.org

Внимателно, веществото трябва да се използва в съчетание с противодиабетни лекарства, понеже може да понижи кръвната захар при пациенти болни от диабет тип 2.

Глюкомананът абсорбира лекарствени вещества в стомаха и червата. Поради тази причина не трябва да се съчетава с перорално приети медикаменти - намалява количеството им, резорбцията им, а от там и ефективността им. За да се предотврати това взаимодействие, може да пиете глюкоманан най-малко един час след медикаментите приети през устата.

Заглавно изображение: Hinnerk11, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Dinkum, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons