Жълта тинтява, Горчивка, Сечено биле

Жълта тинтява (Gentiana lutea) е многогодишно тревисто растение, което е представител на семейство Тинтявови (Gentianaceae). Нарича се още горчивка или сечено биле. Към семейство Тинтявови спадат около 400 вида, но с медицински цели се използват само някой от тях - Gentiana lutea, Gentiana manshurica, Gentiana scabra и Gentiana triflora.

Устройство на жълта тинтява

Многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Корените са отвън кафяви, а вътре - жълтеникави. Цялото растение е голо, синкавозелено. Листата са срещуположни, елипсовидни, надлъжно надиплени с дъговидно жилкуване. Приосновните листа на сеченото биле са с дръжки, а стъбловите са по-дребни, с къси дръжки или приседнали. 

Най-горните листа са сраснали в основата помежду си. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни прешлени в пазвите на най-горните двойки листа. Тичинките са пет на брой. Плодът на жълтата тинтява е многосеменна продълговата кутийка. Цъфти през юли-август.

Изображение: Krzysztof Golik, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Heinz Staudacher, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на жълта тинтява

Горчивката вирее по пасища, необлагородени сенови ливади, открити полета, гъсталаци, сметища и скали. Разпространена е в Северна и Южна Америка и на Балканския полуостров. Расте още в Пиренеите, Шварцвалд и Вогес. В България жълтата тинтява се среща в национален парк "Витоша". Растението е записано в Червената книга на Република България, тъй като е застрашено от изчезване.

Използваема част на жълта тинтява

Използват се корените, които се вадят през есента. След почистването, те се сушат в сушилни.

Химичен състав на жълта тинтява

След извършване на химичен анализ са открити активните съставки, на които се дължат лечебните свойства на горчивката. В най-високо процентно съдържание в коренищата е съединението генциопикрин. Други вещества, които се включват в състава на билката са: логанова киселина, захари, пектин, тлъсти, дъбилни и слузни вещества, гликозиди - гентисин, изогентисин амарогентин и гентиоптикрин. Амарогентинът е съставката, която допринася за  горчивия вкус.

Лечебни свойства и приложение на жълта тинтява

Изображение: Ghislain118 http://www.fleurs-des-montagnes.net, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

От векове наред корените на жълтата тинтява са известни с горчивия си вкус. Установено е, че притежават силни хепатопротективни и детоксикиращи си свойства. В миналото лечителите са употребявали растението при подагра, жълтеница, диспепсия и дизентерия. Според билколечителите, тинтява в комбинация с ревен е високо ефективна за подобряване на храносмилателни нарушения като загуба на апетит, гадене и повръщане.

През 90-те години на двадесети век в щата Масачузец д-р Августин Томпсън за първи път използвал тинтявата за приготвянето на силно ароматизирана безалкохолна напитка, наречена "Moxie". Мокси е популяризирана като тоник, който стимулира храносмилателната система и спомага за лечението на диабет и хранителна алергия и непоносимост. Твърдяло се още, че "Мокси" помага при парализи, безсъние и нервоза.

Днес коренът от жълта тинтява все още се използва често в производството на алкохолни аперитиви.

Лечебни свойства на жълта тинтява

• стимулира апетита;
• подобрява храносмилането - стимулира секрецията на стомашен сок и моториката на червата;
• противовъзпалително;
• антимикотично;
• хепатопротективно;
• подобрява здравето на жлъчния мехур и жлъчните пътища;
• антиеметично (предотвратяващо повръщането);
• аналгетично;
• общо тонизиращо организма.

Заболявания и състояния, при които се прилага тинтява

• чернодробни заболявания;
• жълтеница;
• нарушения в храносмилането;
• хранителна непоносимост;
• холелитиаза (камъни в жлъчния мехур);
• обща отпадналост;
• синузит;
• кандидоза;
• менструални болки;
• мигрена.

Начин на приложение

Изображение: I, B.navez, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Жълта тинтява в китайската медицина

В традиционната китайска медицина, тинтявовият корен се нарича Long Dan Cao. Най-честата му употреба е за лечение на чернодробни заболявания и подпомагане на детоксикацията на организма. Според китайските лечители растението е със студена и горчива същност, която поддържа здравето черния дроб и жлъчния мехур. Употребата на горчивката е за лечение на жълтеница, вагинален сърбеж, персистираща ерекция, сърбеж поради екзема, зачервявания на очите, глухота и хипохондрични болки.
Обикновено се приема с други лечебни билки, като например с шлемник. Тази билка също редуцира възпалителните процеси, облекчава спазмите, стимулира кръвообръщението в областта на храносмилателната система и таза, регулира хормоналните нарушения и помага при главоболие, умора и треска. Двете билки се комбинират под формата на чай, течен екстракт, тинктура, капсули.

Жълта тинтява в Аюрведа

Горчивката е силно предпочитана и в Аюрведа. Смята се, че е "почистваща" поради своя силно горчив вкус, спомагащ за пречистване на черния дроб и стимулиране на храносмилателната секреция. Използва се и за противовъзпалителните му ефекти като средство за лечение на треска и инфекции на синусите. Практикуващите Аюрведа обикновено препоръчват да се използват около един до два грама от билката по време на хранене, за постигане максимално добър ефект.

• • запарка от корени на жълта тинтява - 1/2 чаена лъжичка нарязани изсушени корени се заливат с 400 мл вода. Киснат около 20 минути. Пие се по 1 кафена чаша преди ядене три пъти на ден.

Внимание!

Коренът от тинтява може понякога да предизвика дразнене на храносмилателната система при хора със стомашно-чревни разтройства като язва и гастрит. Приемането на корена може също да намали кръвното налягане и да повлияе върху нивата кръвната захар , което може да довете до обща слабост и припадъци. Препоръчва се при приема на билката да се следят нивата на артериалното налягане и кръвната глюкоза. Възможни нежелани реакции, които могат да се появят са стомашно дразнене, гадене, повръщане, диария, главоболие, кожно дразнене и хиперацидитет. Ако имате нежелани реакции от тинтява, незабавно преустановете употребата на билката и се консултирайте с лекар.

Заглавно изображение: Meneerke bloem, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons