Еделвайс

Еделвайс (Leontopodium alpinum) е многогодишно растение. Принадлежи към семейство Asteraceae (Compositae, Сложноцветни). Нарича се още сребърна звезда.

Името произлиза от немската дума „Edelwei“, която в буквален превод означава благородно, бяло. Латинското наименование произлиза от гръцката дума leontopdion, която означава лъвска лапа. Растението се смята за „Цвете на императори и царе“. То е израз на чистотата и любовта. Неговата красота е запазила жива легенда, която разказва, че мъжете, които е трябвало да покажат своята любов, са се впускали е приключение по високите върхове в търсене на цветчето.

Устройство на еделвайс

Еделвайсът е многогодишно растение. Образува плътни, сиво-бели туфи, високи до 20 см. Листата му са ланцетни, събрани в розетка. На края на неразклоненото стъбло са разположени цветовете (от 500 до няколко хиляди), събрани в съцветие кошничка. Това съцветие представлява „цвета" на еделвайса.

Отстрани те са заобиколени от силно тесни листа, които са прикрепени към стеблото без дръжка.В средата на съцветието са разположени тръбестите двуполови цветове. Те изпълняват функцията на мъжките цветове, носители на тичинките. По края на съцветието са разположени нишковидните женски цветове. Цялото растение е покрито с гъсти сребристи власинки (трихоми), които го правят бяло, пухкаво и нежно. Разпространява се бавно, като обикновено образува колонии чрез коренищата.

Използваема част на еделвайс

Употребяват се цветовете на растението.

Разпространение на еделвайс

Растението предпочита скални варовикови места на височина около 1800-3000 метра. Толерантно е към студ и суша. Предпочита алкална почва с ниско съдържание на хранителни вещества. Еделвайсът е разпространен в скални пукнатини и труднодостъпни места на планините в Южна Европа, Алпите, Хималаите и Сибир. По света има повече от двадесет вида еделвайс, като в Европа се срещат само два. У нас се среща в планините Пирин и Средна Стара планина. Цветето се бере безразборно и съществува опастност от изчезване. Затова е България късането му е забранено със закон и растението е включено в „Червената книга на България“. За опазването му Стара планина е създаден резерват „Козя стена“.

Химичен състав на еделвайс

• танини;
• смоли;
• соли;
• горчиви вещества;
• флавоноиди;
• фенолни киселни;
• терпеноиди;
• лигнин;
• кумаринови производни;
• антоцианини;
• лутеолин;
• етерично масло в корените;
• хлорогенна киселина;
• линолова киселина;
• витамин С;
• гликозиди;
• алкалоиди.

Лечебни свойства и приложение на еделвайс

Еделвайсът се счита за символ на чистота и безсмъртие. Той символизира чест и вечна любов. Неговият образ се разглежда като перфектно отражение на странна и тиха красота. На езика на цветята еделдайс означава „пишете ми“. Освен това той е икона на кураж и смелост. Днес е символ на Швейцария, а също и на Австралия. Растението намира приложение като декоративен мотив. То се е изобразявало на много значки и медали. В България е емблема на „ Български туристичен съюз“. Освен несъмнената си красота, цветето притежава редица лечебни свойства. Намира широко приложение в медицината, прилага се при редица състояния.

Свойства на еделвайс

• антиоксидантно действие;
• забавя стареенето;
• тонизиращ ефект;
• антибактериален ефект - много изследвания показават този ефект на еделвайс. Те са установили, че растението притежава антибактериална активност срещу Enterococcus faecium, Escherichia coli, Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae и Streptococcus pyogenes.;
• противовъзпалително действие;
• слънцезащитен агент - слънчевата светлина е най-честата причина за преждевременно стареене. Прекомерното излагане на слънце, особено по обед, когато интензитетът на ултравиолетовите лъчи е много висок, може да доведе до груби бръчки, лунички, слънчево изгаряне. Екстрактите от еделвайс притежават висока концентрация на флавоноиди и фенолна киселина, които спомагат за борбата с UV-лъченията. Това го прави идеална съставка за слънцезащитни кремове. Същите тези съставки предпазват цвета от силните улравиолетови лъчи във високите части на планините.;
• релаксиращи свойства;
• пуригативни свойства;
• стимулира клетъчната регенерация;
• стимулира пролиферацията на стволови клетки.

Заболявания и състояния, при които се прилага еделвайс

• заболявания на белите дробове;
• амнезия;
• болест на Алцхаймер;
• алкохолизъм;
• болки в корема;
• алергии;
• стареене;
• рематизъм;
• диария;
• дизентерия;
• отоци;
• бръчки;
• разширени вени;
• хемороиди;
• сърдечно-съдови заболявания.

Начин на употреба

• запарка от еделвайс и други билки - препоръчва се комбиниран чай от бъзов цвят, хвощ и коприва - по 10 гр, еделвайс и санталово дърво - по 5гр. Две препълнени чаени лъжици от сместа се заливат с 250мл вряща вода. Запарват се 10 мин и се прецежда. Отварата се пие неподсладена.
• прах от изсушен еделвайс;
• тинктура;
• в козметиката - често е добавка на различни кремове за подобряване на хидратацията и еластичността на кожата и против бръчки.

Заглавно изображение: Böhringer Friedrich, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons