Див овес

Див овес (Avena fatua, Wild oat) представлява едногодишна, зърнена култура, която принадлежи към семейство Житни (Gramineae, Poaceae).

Растението може да се сбърка с обикновеният, култивиран овес, който основно се използва като фураж за определени видове животни. Различията между двата вида съответно са на ботаническа основа.

Устройство на див овес

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Израства на височина до 1,5 метра. Стъблата на растението са кухи, възлести с изправен растеж. Листата са ланцетовидни, дълги от 10 до 45 см, с широчина около 1,5 см. Листните влагалища са гладки или слабо мъхести, особено при по-млади растения. Съцветията на дивия овес представляват отворена метлица с 2-3 цветчета, дълга 10-40 см, с диаметър до 20 см. Виси на дълга дръжка. Всяко цветче има овален белег в основата си, който определя самостоятелното падане на цвета. Цветовете са хермафродитни (имат и мъжки, и женски органи) и се опрашват от вятъра. Цъфтежът е през юни-юли месец. Дивият овес има едри класчета, които висят на дълги дръжки. От всеки клас израстват два или три черни осила, с дължина около 3 см. Съответно от начало са оцветени в зелен цвят, я черният придобиват в процеса на зреене на класа. Плодът представлява твърдо зърно, дълго 6-8 мм, с осил дълъг 2,5-4 см. Всяко плодче на дивият овес е самостоятелно. Това определя и поединичното опадване на плодовете при узряване. Зреенето им е през месеците от август до октомври. Жизнеспособни са от 3 до 8 години.

Разпространение на див овес

Среща се в умерените ширини на надморска височина до 2700 метра.

Използваема част на див овес

Употребяемата част на растението са неговите семена.

Химичен състав на див овес

Дивият овес съдържа алелохимикали, скополетин, фенолни съединения (4-хидроксибензоена киселина, ванилова киселина, сирингова киселина, ванилин, сирингалдехид, ферулинова киселина, п-кумаринова киселина)

Приложение на див овес

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Употребата на дивият овес като лечебно растение е ограничена. Често в селското стопанство се приема като плевел. Изсушава почвата и създава условия за развитие на вредители. Преди изкласяване, дивият овес е подходящ фураж за тревопасните животни.

Растението притежава диуретични, успокояващи и охлаждащи свойства.

Състояния и заболявания, при които се използва дивият овес като лечебно средство

• тревожни състояния;
• депресия;
• сексуални затруднения;
• за подпомагане функцията на щитовидната жлеза и ендокринната система;
• за прочистване на горните дихателни пътища;
• за коригиране на прекаления апетит;
• при липса на апетит у децата.

Дивият овес в кулинарията

Семената могат да се консумират варени. Узряват през втората половина на лятото. Сухи могат да се съхраняват в продължение на няколко години. Могат да се влагат под формата на брашно в солени и сладки ястия. Кълнове от див овес също се консумират варени самостоятелно, вложени в салати, яхнии и др. Печените семена са заместител на кафето.

Сламата получена от стъблата и листата на овеса има широка гама от приложения, като биомаса, влакно, мулч, за производство на хартия и сламени покриви. Препоръчителна е известна предпазливост при използването й като мулч, тъй като може да зарази ягодите например с паразитни вредители.

Сух дивият овес може да се използва за декорация на букети цветя, икебани и други подобни плорални интериорни и екстериорни решения.

Заглавно изображение: Eggmoon, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons