Венерин косъм, Адиантум, Венерини коси, Моминска папрат

Венерин косъм, Адиантум, Венерини коси, Моминска папрат (Adiantum capillus-veneris, Maidenhair fern) представлява тревисто растение от семейство Pteridaceae. Наричана е още южна моминска папрат, черна моминска папрат. Видът е критично застрашен в България. Включен е в Червената книга на България и Закона за защита на биологичното разнообразие. Използва се като добавка към алкохолни напитки и като лекарство. От древни времена се прилага като лекарство в традиционната медицина на Иран. Билката е важен ресурс за откриването на нови лекарства.

Известно е, че традиционните употреби на видовете Adiantum, известни като момински папрати, са за респираторни проблеми като настинка, треска, пневмония и образуване на слуз. Те също така са били използвани като стягащо, успокояващо, диуретично, стимулиращо менструацията, отхрачващо, тонизиращо, противовъзпалително, омекотяващо, антикатарално средство. Употребяват се като част от лечението на диабет и еризипел. Най-широко разпространената им употреба е при лечение на респираторни проблеми като кашлица, настинка, бронхит, астма, като противокашлично средство. A. capillus-veneris също е включен в Аюрведическата фармакопея на Индия и е споменат от Диоскорид в неговата Materia Medica. През последните няколко години са проведени няколко проучвания, обосноваващи тяхната ефективност в традиционната медицина.

Устройство на венерин косъм

Изображение: by Ester Inbar, available from https://commons.wikimedia.org/wiki/User:ST., Attribution, via Wikimedia Commons

Растението е с крехко и късопълзящо коренище. Листата му са нежни, с дължина до 20-70 см, яйцевидни до яйцевидно-ланцетни, двойно- или тройноперести. Листните делчета са ветриловидни или клиновидни, без ясно видима средна жилка. Размножава се чрез спори, узряващи през юни-август месец. Спорите се появяват през лятото върху долния ръб на листата. Бавно се разпространява и чрез къси пълзящи коренища.

Разпространение на венерин косъм

От Европа билката се разпространява в целия свят. Култивира се като популярна градинска папрат и стайно растение. Вирее в южната половина на Съединените щати от Калифорния до бреговете на Атлантическия океан, през Мексико и Централна Америка, до Южна Америка, Западна Азия и Австралия. Има две отделни местоположения в северната част на Северна Америка: в Каскад Спрингс в Черните хълмове на Южна Дакота и Феърмонт Хот Спрингс, Британска Колумбия. И в двата случая топлият микроклимат, създаден от горещи минерални извори, позволява растеж на растението далеч на север от нормалния му диапазон. Подобно е и в спа курорта Звоначка Бања, Звоначка Баня, близо до Пирот в Сърбия, където горещите минерални извори осигуряват подходяща топлина и влажност за оцеляването на този вид.

Среща се в умерен климат от умерено топъл до тропически, където съдържанието на влага е високо, но не насищащо; във влажния, добре дрениран пясък, глинеста почва или варовик на много местообитания, включително дъждовни гори, храсти и гори, широколистни и иглолистни гори, и на пустинна скала от която се просмуква и прораства. Често може да се види да расте върху влажни, защитени и сенчести пясъчни или варовикови образувания, обикновено с южно изложение в южното полукълбо, със северно изложение на север или в клисури. Среща се в цяла Африка на влажни места край потоци. На влажни скали от пясъчник расте в пълна или частична сянка, дори когато е незащитено. Във варовикова скала се просмуква в Юдейската пустиня, Израел. В България се среща в Осогово-Беласишката планинска редица, долината на Струма, Славянка, Родопите, на около 1000 м н. в.

Използваема част на венерин косъм

Употребява се цялото растение с лечебна цел и във флоралната декорация. Растението се използва най-добре прясно, въпреки че може да се набере и през лятото и да се изсуши за по-късна употреба.

Химичен състав на венерин косъм

Фитохимични изследвания върху целия растителен материал от венерин косъм са довели до изолирането на съединения като тритерпеноиди, флавоноиди, фенилпропаноиди, олеанани и каротеноиди. Листата на растението са фармакологично изследвани за различни свойства като антибактериални, антиимплантационни, антихипергликемични, хипогликемични, противовъзпалителни, антивирусни и т.н.

Изображение: Balles2601, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Химическият анализ на листата на A. capillus-veneri показва, че съдържат тритерпеноиди съединения, принадлежащи към групите на адиантана и филикана; флавоноиди и флавоногликозиди (кверцетин, кверцетин-3-О-глюкозид, кверцетин-3-О-рутинозид и рутин); четири сулфатни естери на хидроксиканелената киселина (1-р-кумарилглюкоза 6-сулфат, 1-р-кумарилглюкоза 2-сулфат, 1-кафеилгалактоза 3-сулфат и 1-кафеилгалактоза 6-сулфат); десет микроелемента (Mg, Ca, K, Mn, Fe, Co, Na, Ni, Cu и Zn).

Химически анализ на Adiantum capillus-veneris разкрива набор от съединения, включително флавоноиди (рутин, кверцитурон, изокверцитрин, никотифлорин, нарингин, астрагалин, популнин, процианидин, проделфинидин и кемпферол-3 сулфат), тритерпеноиди, олеанани, фенилпропаноиди, въглехидрати, каротеноиди и алициклични; тритерпеноиден епоксид; шест нови мигриращи хопан тритерпеноиди алкохоли.

Лечебни свойства и приложение на венерин косъм

Моминската папрат има дълга история на медицинска употреба и е била основната съставка на популярен сироп за кашлица, наречен „Capillaire“, който остава в употреба до деветнадесети век. Растението се използва малко в съвременното билколечение. Билката е наречена "Pare-siavashan" в медицинските и фармацевтични учебници на иранската традиционна медицина. Листата на този вид папрат са били прилагани от древните лекари като самостоятелно лекарство или в комбинация с други растения в многобилкови формулировки за лечение на различни заболявания.

Това растение се използва като лекарство и от индианците. Народът махуна го прилага вътрешно при ревматизъм, а народът навахо под формата на запарка като лосион при ужилвания от земна пчела и стоножка. Хората от навахо също го пушат или го приемат вътрешно за лечение на психични заболявания. Перуанските амазонски племена са използвали A. capillus-veneri под формата на запарка или сироп за кашлица и при заболявания на дихателната система.

Изображение: Daderot, Public domain, via Wikimedia Commons

В традиционната медицина на Иран, инфузия на листа от Adiantum capillus-veneris се използва за лечение на жълтеница.

Свойства на венерин косъм - антидиабетно, антиконвулсивно, аналгетично, хипохолестеролемично, потогонно, антитиреоидно, антибактериално, противогъбично, заздравяващо рани, против затлъстяване, против косопад, антиастматично, противовъзпалително, антидиарийно и спазмолитично, антиоксидантно, диуретично, антиуролитиазисно, детоксикиращо, тонизиращо, повръщателно, противокашлично, успокояващо, омекотяващо, лактогонно.

Състояния и заболявания, при които се прилага венерин косъм

• моминската папрат се използва при бронхит, кашлица, особено магарешка кашлица и обилна менструация със спазми; за втечняване и отделяне на секрети от белия дроб и за увеличаване на потенето; при болки в гърлото;
• съдържа химикали, които могат да помогнат за намаляване на възпалението;
• някои хора прилагат венерини коси директно върху скалпа при косопад и за потъмняване на косата;
• чаят или сиропът от билката се използват като детоксиканти при алкохолизъм и за изхвърляне на паразити от тялото. Външно се прилага като лапа при ухапвания от змии, ужилвания от пчели и т.н. В Непал паста, направена от листата, се нанася върху челото за облекчаване на главоболие и върху гърдите за облекчаване на болки в тях;
• венерин косъм се прилага за лечение на скрофула и емпием, алопеция, нефролитиаза, камъни в жлъчката, инфекции на пикочните пътища;
• за кашлица при деца се дава отвара от кората на корена (50 мл);
• пепел от цялото растение се дава с мед при хронична кашлица и астма;
• за регулиране менструация, при дисменорея и за улесняване на раждането чрез ускоряване на същото. Изглежда най-ефективен за млади жени и тези, които имат проблеми с възстановяването на цикъла след раждане, кърмене или спиране на противозачатъчните хапчета;
• отвара от цялото растение се смесва с мляко и се пие като антииктерично средство.

Изображение: Marija Gaji?, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Водният екстракт от цялото растение действа хипогликемично, когато се дава на мишки (10 мг/кг) перорално.

Етанолов (100%) екстракт от коренището на Adiantum capillus-veneris показва антивирусни свойства in vitro срещу вирус на везикулозен стоматит. Това може да е друга причина, че е толкова полезен в борбата с дихателните и пикочните инфекции, както и помага за успокояване на червата.

Билкари и здравни специалисти по целия свят продължават да използват на Adiantum capillus-veneris в традиционната медицина при дихателни смущения и косопад, и за регулиране менструация.

Други употреби на моминска папрат

Растението се прилага като декоративна папрат за сенчести зони в гори или градини с местни растения.

Внимание!

Моминската папрат може да е безопасна за повечето хора, когато се приема в малки количества в храните. Няма достатъчно информация за това дали би могла да навреди когато се приема в по-големи количества като лекарство. Има съобщения, че големи количества могат да причинят повръщане при някои хора.

Не са известни страничните ефекти от употребата на билката! Употребявайте я след консултация с лекар или специалист по билколечение! Да не се приема по време на бременност и кърмене!

Въпреки че не сме открили съобщения за токсичност за този вид, редица папрати съдържат канцерогени, така че е препоръчително известно внимание. Много папрати също съдържат тиаминаза, ензим, който ограбва тялото от неговия витамин В комплекс. В малки количества този ензим няма да навреди на хората, които се хранят с адекватна диета, богата на витамин B, въпреки че големи количества могат да причинят сериозни здравословни проблеми. Ензимът се унищожава от топлина или цялостно изсушаване, така че варенето на растението ще премахне тиаминазата.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons