Правила при сушене на билки

Преди да се премине към сушене на билките, те трябва да се пречистят, за да се отстранят всички механични примеси и растителни частици (от същото или други растения), попаднали по време на беритбата.

На сушене се подлагат всички лечебни растения, с изключение на тези, които се употребяват само в прясно състояние (момина сълза, змийска хурка, мъжка папрат, бял крем).

Сушенето е важен етап, който определя качеството на билките. При него се отстранява водата от растителните части, която в корените е до 45%, а в листата и цветовете до 85%. Ако сушенето бъде правилно проведено в лечебното растение се запазват действащите вещества и то не почернява, и не ферментира.

Билките се подлагат на сушене до 5-6 часа след бране и в края му пресните растения се превръщат в трайна лечебна суровина. Сушенето трябва да се извърши бързо и при добра вентилация, в противен случай растенията може да загният (при бавно сушене) или да се разпаднат, съдържащите се в тях активни вещества (при бързо сушене без вентилация).

Процесът на сушене трябва да бъде съобразен с действащите съставки в лечебните растения. То може да се извършва при естествени условия и вентилация или в специални сушилни (сушилни камери, тунелни сушилни, канални сушилни, елеваторни сушилни, вакуумсушилни), които притежават приспособление за регулиране на температурата.

Температурата трябва да се съобрази с вида на растението и активните му съставки. Обикновено тя трябва да е около 50-60 градуса. В този температурен диапазон действието на ензимите отслабва или се прекратява. Бързо трябва да бъдат изсушени и билките, които съдържат гликозиди (напръстник) и алкалоиди, тъй като при тази температура и подходяща вентилация те се сушат, без да се променя лечебният им състав.

При сушене на сочни плодове температурата може да се повиши до 70-90 градуса, което все още позволява запазване на значителна част от витамините.

Растителните видове, съдържащи етерични масла се сушат при 25-30 градуса, бавно и разстлани на дебел пласт. При тези условия, съдържанието на етеричното масло в билката се увеличава, а качеството на маслото се подобрява.

При сушене в сушилня температурата трябва да се покачва постепенно, докато се достигне желания максимум. Същевременно се осигурява и нужната вентилация. По този начин се избягва сбръчкването на повърхността на билките, а това пречи и на по-бързото изсушаване на вътрешната им част.

Процесът на естествено сушене е бавен и се извършва на открито или в специално пригодени помещения с добра вентилация. Билките се разстилат на тънки пластове върху хартия, брезент или мрежести рафтове. На пряка слънчева светлина е подходящо да се сушат растителни части, които не съдържат багрилни вещества – кори, корени, семена, коренища. При надземните части (стръкове, листа, цветове) е добре да се извършва на сянка, тъй като слънцето ги обезцветява и стават негодни за употреба.

Често се случва корени и коренища да се събират през есента, когато слънчевите лъчи са вече слаби, а времето е влажно и това затруднява естествения процес на сушене. При такива случаи се използват сушилните. Ако пък събраната растителна суровина е в малки количества сушенето може да се извърши във фурната на печката у дома, при температура 60 градуса.

Сушенето продължава, докато билките загубят своята еластичност и станат трошливи.

Също както преди преминаване към процеса на сушене, така и след него лечебните растения се почистват от попаднали изгнили, наядени, пожълтели части или други предмети.

След този процес следва сортиране на суровината и се преминава към пакетиране.

Какво се променя в билките при изсушаването им

При откъсването на определени части от растенията в тях се съдържа голямо количество вода и всички техни клетки са още живи. Ако не се премине към процес на изсушаване, ферментите, които се съдържат в тях ще продължат действието си и това ще доведе до разлагане на лечебните вещества. Освен това, наличието на вода в растенията улеснява развитието на бактерии и гъбички, които ще развалят билката.

За добре изсушени се смятат растения, в които съдържанието на вода е до 15%. Това количество не може да окаже влияние върху качеството на лечебните суровини.

Ферментационните процеси се преустановяват при температура от 50 градуса, а при 70 градуса ферментите се разрушават. Не всички растения обаче трябва да се сушат при такива температури. В случаите, когато е необходимо определено растение да се суши при по-ниска температура е добре това да става бързо и с добра вентилация – в противен случай се губят активните вещества на билката (примери са растенията, съдържащи гликозиди; витамин С; етеричномаслените).

Дъбовите кори, например, под действието на ферменти се окисляват и потъмняват. Ферментно разлагане може да се наблюдава и при корените на жълтата тинтява.

Невинаги обаче промяната в багрите се дължи на ферментно разлагане. Значение има и реакцията на клетъчния сок.

Пример: водната детелина е с неутрална реакция на клетъчния сок и при сушене не променя цвета си; червената боровинка е с кисел сок и при сушене потъмнява. Свободните киселини в клетъчния сок разрушават хлорофила при бавно сушене и настъпва пожълтяване на растенията.

Пожълтяването на зелени растителни части може да се причини и от слънчевите лъчи (те също разрушават хлорофила). По тази причина лекарствените растения се сушат на сянка.

Има и други вид растения, които трябва да престоят известно време изсушени, за да се сдобият с лечебните си качества. Пример за това е кората от зърнастец – тя се използва за разхлабване, но за да се сдобие с това си действие е необходимо да престои една година (за да се окисли гликозида франгуларозид до гликофрангулин), в противен случай предизвиква повръщане.

И въпреки промените, които може да настъпят в растенията по време на сушене, ако то бъде извършено правилно те ще запазят активните си вещества и лечебни качества.