Зърнастец, Франгула, Горска зърника, Бабушка, Дива боя, Чернилка

Зърнастец (Frangula alnus, Ramnus frangula) представлява храст или дърво, който принадлежи към семейство Зърникови (Rhamnaceae). Растението е познато още с имената: Франгула, Горска зърника, Бабушка, Дива боя, Чернилка. Зърнастецът е медоносна билка, която намира широко приложение в медицината, както и като средство за дъбене и за производство на багрила. Видовете зърнастец наброяват около 100. От тях само 5 виреят на територията на страната ни.

Устройство на зърнастец

Зърнастецът достига височина до около 6-7 метра, когато се развива като дърво, а под формата на храст до 3 метра. Понякога дървовидната му форма може да достигне до 15 метра височина, с диаметър на ствола от 20 до 50 см. Кората на младите клони носи канелено-черен до черено-кафяв цвят.  При старите тя става сребристо-сива, сиво-кафява до тъмносива, дори понякога черна, лъскава и гладка. По нея се откриват хоризонтални сиво-бели лещанки.

Листата са целокрайни, елипсовидни или обратно яйцевидни по форма. Разположени са последователно на клончетата. Горната им повърхност е лъскава, оцветена в тъмно зелено, а долната е жълто-зелена. Имат няколко двойки успоредни, слабо дъговидно извити странични листни вени.

Цветовете са дребни, бледо-зелени, събрани по няколко в групичка, разположени в пазвите на листата. Те са двуполови и цъфтят през периода май-юли месец.

Плодовете са костилкови, сочни, кръгли. Отначало на развитието им са зелени, след това сменят цвета си в червен, а при пълно узряване стават черни или черно-виолетови. Зреят през месеците от юли до октомври.

Разпространение на зърнастец

Вирее из храсталаци, край реките, предимно в планинските райони на надморска височина до 1000-1700 метра. Отначало е било разпространено най-вече в Америка и съответно използвано там от индианците като слабително средство. Слабата му популярност трае до 1877 година, след което започва да се разпространява извън установените му предели до момента. Днес расте по Средиземноморието и южните часи на Европа.

Използваема част на зърнастец

Използва се кората на билката, която се събира през пролетта, преди растението да се разлисти. То трябва да бъде на възраст от 3 години, а кората може да се използва след като престои 1 година.

Химичен състав на зърнастец

Корите на зърнастеца съдържат:

• антрахинонови и антранолови гликозиди (франгулин, емодин, гликофрангулин, изоемодин, франгулоемодин) - антрон, антриол;
• смолисти вещества;
• захари;
• дъбилни вещества;
• багрила;
• ябълчена киселина;
• алкалоиди до 15%;
• франгулова киселина;
• хризофанова киселина;
• горчиви вещества;
• етерично масло;
• рамноцерин;
• органични киселини;
• фитостеролов алкохол рамнол.

Плодовете на зърнастеца съдържат:

• багрила;
• смоли;
• минерални соли;
• горчиви вещества;
• пектин;
• органични киселини;
• франгулова киселина.

Лечебни свойства и приложение на зърнастец

Зърнастецът усилва перисталтиката на червата и повишава мускулния им тонус. Има слабително, очистително, жлъчегонно и стимулиращо функцията на чревния тракт действие. Слабителното действие на зърнастеца настъпва в рамките на от 6 до 10 часа след приема на билката. Той действа на чревния тракт по-фино, отколкото сената. Заради качествата си много често влиза в състава на фармацевтични продукти предназначени за употреба при запек.

Намира приложение при:

• лениви черва;
• хроничен запек;
• атоничен хроничен запек;
• хемороиди;
• спастичен колит;
• чернодробни заболявания;
• жълтеница;
• воднянка;
• краста;
• състояния след операции в областта на ануса и ректума;
• анални фисури;

Външно франгулата се прилага при гнойни рани, циреи, редица кожни заболявания. За лечение на краста се използват плодовете на растението, които трябва да са киснали 20 дни в оцет. Те се препоръчват и при глисти и заболявания на черния дроб.

Начин на употреба:

• запарка - 2 чаени лъжички кора от билката се залива с 300 мл топла вода. Оставя се да престои 20 минути, прецежда се  и се пие по 100 мл., преди ядене два пъти на ден. Билката може да се използва и чрез студено извличане - 1 чаена лъжичка се залива с 200 мл студена вода. Оставя се да кисне около 8-10 часа и се пие сутрин.
• отвара - 1 супена лъжица кори се варят 10 минути в 500 милилитра вода. Получената отвара се приема в доза по една винена чаша, 3 пъти на ден преди хранене.

Внимание!

Корите на зърнастеца задължително трябва да се използват след престой от 1 година. Те съдържат антронов гликозид, на който се дължи слабителното им действие. В периода на отлежаване на корите той се превръща в антрахиноновия гликозид гликофрангулин. Употребени преди да измине една година, корите предизвикват повръщане.

Слабителното действие на зърнастеца отслабва при продължителната му употреба. Последица от нея може да бъде и нарушение на водно-солевия баланс. Освен това може да настъпи интоксикация на организма, която се демонстрира с диария, дехидратация, слабост. Поради това приемът на зърнастец трябва да бъде консултиран и да протича под контрола на лекар.

Да не се използва по време на бременност и в периода на кърмене.