Бахар

Бахар (Pimenta dioca), наричан още пимента, представлява подправка със специфична миризма. Бахарът е от семейство Миртови (Mirtaceae). Растението е известно и с името ямайски пипер. В исторически план, бахарът е открит от Христофор Колумб през 1494 г. на остров Ямайка, докато търси нови източници на черен пипер. Ботаническото му название произлиза от „pimento” (португалски) и “pimiento” (испански), което означава „черен пипер“. Българското название на бахара идва от турски, като означава подправка. Предполага се, че маите в древността са използвали плодовете на пиментовото дърво като средство за балсамиране на тела.

Устройство на бахар

Изображение: Christian Blue, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението представлява вечнозелен храст, който може да достигне до 10-18 метра височина. Листата му много наподобяват тези на лавровите дървета - лъскави, тъмнозелени и елипсовидни. Плодът е ягода, със сферична форма и големина 5-6 милиметра в диаметър.

Разпространение на бахар

Растението е разпространено в целия Карибски басейн, Мексико и други страни от Южна Америка. В момента най-големият производител на бахар е Ямайка, други по-значими производители са Мексико, Гватемала и Хондурас. Ямайската подправка се счита за най-висококачествената, поради по-високото съдържание на етерично масло.

Използваема част на бахар

Употребяват се плодовете на растението, листата и дървесината.

Химичен състав на бахар

Бахарът съдържа лигнин, мастни вещества, некристализиралии захари, смоли, летливи масла, багрилни вещества, етерични масла (евгенол, цинеол, феландрен, кариофилен). Листата на пиментовото дърво също съдържат етерично масло.

Лечебни свойства и приложение на бахар

Благодарение на своите качества, бахарът се използва като подправка и като лечебно растение.

Свойства на бахар

• ароматен стимулант;
• газогонно;
• обезболяващо;
• стимулиращо стомашно-чревната функция;
• стимулиращо апетита.

Някои състояния и заболявания, при които се използва

• газове в червата;
• тежко менструално кървене;
• нарушено храносмилане;
• повръщане;
• диария;
• треска;
• грип;
• настинки;
• с цел изпразване на червата.

Изображение: J.M.Garg, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Фенолът евгенол в бахара се използва за подпомагане на храносмилането, тъй като стимулира производството на трипсин (храносмилателен ензим). В стоматологията това вещество се прилага като местна упойка за венци и зъби.

Етеричното масло на растението помага при различни емоционални състояния.

Външно приложен, бахарът помага за обезболяване при ревматизъм и невралгия.

Плодовете на бахара се използват от много народи като лечебно средство:

• Ямайците пият горещ чай от бахар при настинки, менструални крампи, разстроен стомах;
• В Коста Рика използват чая при диабет, метеоризъм, лошо храносмилане;
• Кубинците го използват като освежаващ тоник;
• Гватемалците използват смачкани плодове на бахар при натъртвания, ставни и мускулни болки.

Начин на приложение

• запарка - 1 чаена лъжичка плодове се заливат с 250 милилитра вряща вода, запарва се за 10 минути и се пие три пъти дневно след хранене.

Бахарът в кулинарията

Ароматът на бахара обединява в себе си вкусовете на канелата, индийското орехче и карамфила. Именно тази комбинация от различни миризми на подправки и вкусове е причина за английското му име - "allspice "или „всички подправки”.

Плодовете на растението са неизменна част от кухнята на Карибите и Близкия изток. Във Великобритания и САЩ се използва за производство на сладкиши. В Западна Индия се произвежда специфичен за региона ликьор. Бахарът е неизменна част от подправките в състава на кърито. В България се използва за приготвяне на различни ястия от месо и колбаси.

Листата на пиментовото дърво също се използват при приготвяне на голям брой ястия. Те се слагат пресни по време на самото готвене и се махат преди сервиране. Изсушените листа губят аромат и вкус.

Други приложения на бахара

Етеричното масло, получено от плодовете на бахара, се влага като ароматизираща съставка в много парфюми и сапуни.

Дървесината на билката се използва за опушване на месо.

Взаимодействия на бахара с лекарства

Трябва да се избягва използването на бахар с антикоагуланти, като например: варфарин, хепарин, аспирин, клопидогрел и други. Комбинацията на евгенол в комбинация с противосъсирващи медикаменти може да повиши възможността за поява на синини и кръвоизливи.

Преди планова операция е добре да се спре използването на подправката най-малко 2 седмици преди съответната.

Внимание!

Бахарът, приложен директно върху кожата, може да предизвика алергични кожни реакции при чувствителни хора. При бременни и кърмещи жени, подправката приложена в храната не е опасна, но при тях трябва да се избягва употребата на бахара за лечебна цел.