Африкански джинджифил, Див джинджифил

Африкански джинджифил, Див джинджифил (Siphonochilus aethiopicus) представлява цъфтящо, тревисто растение от семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). Използва се в традиционната медицина в Субсахарска Африка и е критично застрашен вид поради прекомерно събиране. За първи път е описано от Георг Аугуст Швайнфурт, а получава сегашното си име от Брайън Лорънс Бърт. Името на рода Siphonochilus произлиза от siphoni и chilus, и двете означаващи тръба, отнасящи се до формата на цветето, докато aethiopicus е архаична дума за Африка.

Това растение е високо ценено заради лечебната си стойност и в резултат на това е било прекомерно добивано от дивата природа до степен, близка до пълно изчезване. Понастоящем е вписано в Червената книга на южноафриканските растения като критично застрашено. Високият риск от изчезване, поради безразборното му събиране и прекомерна експлоатация, налага бързото му размножаване чрез култивиране, за да се отговори на нарастващото му търсене. Счита се за изчезнало в Квазулу-Натал, една от провинциите с естествената му популация в Южна Африка. Местните южноафриканци култивират това растение от много години.

Устройство на африкански джинджифил

Дивият джинджифил е горско растение с ароматни коренища. Прораства ежегодно от малки подземни корени и коренища, с конусовидна форма. Коренищата дават отличителен аромат при смачкване. Може да достигне около 60 сантиметра височина. Листата му са широколистни и поникват от подземното стъбло през пролетта. Те са големи, светлозелени, с форма на копие и се намират в края на стъбловидните листни основи. Мъжките и женските плодни органи се намират на отделни растения, като женските растения са по-малки от мъжките.

Изображение: Ton Rulkens from Mozambique, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Този вид джинджифил има изключително привлекателни цветове, които се появяват на нивото на земята и са много краткотрайни. Те често се развиват преди листата през пролетта, може би за да бъдат по-видими за опрашителите. Напомнящи на цветовете на орхидеите, цъфтят от октомври до февруари, и са с нежна текстура, могат да варират по цвят от ярко розово до бяло с жълт център и са с деликатен аромат. Южноафриканският сорт има бели или розови цветове, докато нигерийският сорт има лилави цветове. С форма на фуния и растат от нивото на земята.

Дава малки плодове след кратък цъфтеж, обикновено само един ден. Те са подобни на зрънца и се образуват на или близо до нивото на земята след цветовете.

Разпространение на африкански джинджифил

Siphonochilus aethiopicus е местен за Западна и Южна Африка, но е широко разпространено в други африкански страни. Поради прекомерно събиране, в момента се среща на около 10% от историческия си ареал. Може да се намери в гори, гористи пасища и храсталаци.

Този вид някога е бил много по-разпространен, отколкото днес. Както вече бе споменато сега се смята, че е изчезнал в Квазулу-Натал и понастоящем е вписан в Червения списък на южноафриканските растения. За щастие има много хора, които сега култивират растението, за да осигурят неговото оцеляване.

За своето развитие се нуждае от плодородна, добре дренирана почва и обича филтрирано слънце или сутрешно такова. Дивият джинджифил ще расте добре в голяма саксия - поддържайте почвата равномерно влажна по време на активен растеж и по-суха през 3-те или 4-те месеца, през които е в покой.

Използваема част на африкански джинджифил

Употребяват се корените и коренищата на билката с медицинска цел.

Химичен състав на африкански джинджифил

Корените и коренищата на този вид джинджифил съдържат сифонохилон и евкалиптол, които се използват за лечение на астма и алергии, а екстрактите имат естествени противовъзпалителни медиатори. Ранни изследвания показват изолирането на два фуранотерпеноидни производни от растението.

Сифонохилон, 1,8-цинеол, цис-ало-оцимен и (E)-β-оцимен са идентифицирани като основни съединения в маслото, докато 9aβ-хидрокси-4aαH-3,5α,8aβ-триметил-4,4a,8a,9-тетрахидронафто([2,3-b]-дихидрофуран-2-он)-8-он и 2-хидрокси-4aαH-3,5α,8aβ-триметил-4,4a,8a,9-тетрахидронафто-[2,3-b]фуран-8-он са идентифицирани като основни нелетливи съставки от хидрометанолния екстракт от билката.

Пресните коренища от див джинджифил съдържат характерни ароматни летливи вещества, които са предимно терпени, доминирани от сескитерпени, следвани от дитерпени, докато монотерпените са най-малко.

Фитохимичният анализ на екстракти от листа, корен и коренище на африкански джинджифил разкрива наличието на флавоноиди, фенолни киселини, летливи и етерични масла като основни съставки в него. Билката съдържа танини.

Лечебни свойства на африкански джинджифил

Растението е едно от най-търгуваните лечебни растения в Южна Африка, а първият му търговски продукт е произведен преди две десетилетия. Siphonochilus aethiopicus се използва в традиционната медицина в Субсахарска Африка, а Африканската билкова фармакопея го изброява като едно от 51-те най-важни лечебни растения в региона.

Ползва се за лечение на голямо разнообразие от заболявания. Екстракти от него се използват като съставка в някои комерсиализирани продукти за нутрицевтични, козметични и фармацевтични цели. Антимикробната активност на екстрактите от африкански джинджифил е оценена срещу широк спектър от бактериални и гъбични видове. Инхибират растежа на няколко болестотворни организми като Bacillus subtilis, Staphylococcus aureus.

Свойства на африкански джинджифил

Изображение: Ton Rulkens from Mozambique, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Проучвания in vitro и in vivo показват антималарийни, противовъзпалителни, антимикробни, антиалергични и бронходилататорни ефекти и имуносупресиращи свойства на африканския джинджифил.

Преглед на литературата от 2021 г. установява, че коренището на растението има антиастматични, противовъзпалителни и антиплазмодиални свойства, както и ограничени антимикробни и деконгестантни ефекти. Това довежда до разработването на патентован нов екстракт за лечение на астма и алергии.

Биоактивните съединения, сифонохилон и евкалиптол, открити в корените и коренищата, са показали потенциал за използване в средства за лечение на астма и алергични реакции. Освен това, екстракти от S. aethiopicus съдържат естествени противовъзпалителни медиатори с потенциал за борба и управление на хроничното възпаление.

Състояния и заболявания, при които се прилага африкански джинджифил

Пресните или сушени коренища се използват от местните южноафрикански племена в продължение на много години за лечение на треска, главоболие, зъбобол, стомашни болки, синузит, възпаление. Те и листата се употребяват за облекчаване на менструални болки. Екстракти от билката се влагат в лекарствени форми, включително за астма и алергии. Корените се дъвчат пресни за лечение на астма, истерия, настинки, кашлица и грип. Дивият джинджифил се използва от народа свати за лечение на малария, също се дъвче от жени по време на менструация. С лечебна цел може да се използва и под формата на чай.

Проучване показва, че екстрактът от S. aethiopicus има непренебрежими концентрации на полифеноли, флавоноиди и танини, което може да му придаде антиоксидантен ефект. Освен това, метаноловият екстракт от S. aethiopicus в различни дози значително намалява подуването, отслабва възпалението на ставите, ограничава освобождаването на лизозомни ензими и подобрява антиоксидантните ензими. Метаноловият екстракт от S. aethiopicus има и противовъзпалителни свойства, като в комбинация и с антиоксидантните си такива може да се използва за лечение на остри форми на подагрозен артрит.

Антибактериална и противогъбична активност са наблюдавани при етаноловия екстракт от коренищата на S. aethiopicus. Екстрактите от листата също показват антибактериална и противогъбична активност при всички лечения срещу избрани бактериални и гъбични щамове. Научните доказателства са довели до възможността за използване на растителни екстракти от билката за лечение на гъбични и бактериални инфекции и за разработване на антибактериални и противогъбични продукти.

Интересно за африкански джинджифил

Дивият джинджифил е най-търсеното лечебно растение на южноафриканските пазари. Въпреки че може да се култивира, някои традиционни лечители смятат, че само диворастящите растения имат правилните медицински свойства. На някои пазари в провинция Лимпопо в Южна Африка, Siphonochilus aethiopicusi е най-скъпото растение на тегло, и може да струва до 800 ранда на килограм.

В Южна Африка Siphonochilus aethiopicus се използва за духовно лечение и защита от духове. Зулуските го използват за предпазване от мълнии и ухапвания от змии. Понякога се прилага като подправка или ароматизатор. Маслото, добито от билката, се влага за направата на парфюм.

Производството и преработката на Siphonochilus aethiopicus е ценен и доходоносен бизнес в Южна Африка. Корените и коренищата на растението се продават пресни или под формата на прах, за да се генерират известни доходи сред събирачите и собствениците на магазини, докато традиционните практикуващи ги използват в различни билкови препарати.

Заглавно изображение: Ton Rulkens from Mozambique, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons; Marco Schmidt [1], CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons