Стафилококова инфекция, неуточнена МКБ A49.0

Стафилококите причиняват инфекции с висока честота и са причина за развитие на хранителни токсикоинфекции, вътреболнични инфекции, много видове инфекции на меките тъкани.

Стафилококите са Грам-положителни бактерии със сферична форма (коко-бактерии), обикновено се подреждат на микроскопски препарат под формата на гроздове.

Родът Staphylococcus принадлежи към семейството Micrococcaceae. Включва 39 вида, които са разделени в две групи - коагулазо-положителни стафилококи, чиито основен представител е Staphulococcus aureus и коагулазо-отрицателни бактерии - S. epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus, S. simulans, S. warneri, S. capitis, S. hominis.

Коагулазо-отрицателните стафилококи, най-вече S. epuidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus, са причинители на:

• вътреболнични инфекции
• бактериемии
• ендокардити (особено болни с изкуствени импланти - клапи и стави, черепно-мозъчни шънтове)
• уринарни инфекции

Значението им е голямо и затова, че повечето от изолатите са резистентни към много антимикробни средства, в това число и към бета-лактамните антибиотици. Особена актуалност имат метицилин-резистентните стафилококи - коагулазо-положителни и коагулазо-отрицателни, които са резистентни към всички бета-лактами.

Най-честият причинител на стафилококова инфекция, неуточнена е S. aureus.

Заболяванията, които причинява S. aureus се делят на две групи - токсин-медиирани и инвазивни. Инвазивните заболявания варират от малки фурункули до тежка септицемия, респективно пиемия.

S. aureus образува голям брой екзотоксини и ензими, с които уврежда макроорганизма.

Подобно на всички Грам-положителни бактерии, клетъчната стена на стафилококите е изградена от пептидогликан, който освен структурна функция има и ендотоксин-подобна активност: стимулира продукцията на IL - 1 и други ендогенни пирогени, активира комплемента.

Образуват екзотоксини (хемолизин, левкоцидин, ексфолиатин - епидермолитичен токсин, ентеротоксин, TSST-1) и ензими (коагулаза, стафилокиназа, слепващ фактор, дезоксирибонуклеаза, хиалуронидаза, бета-лактамаза, липаза, лецитиназа, уреаза, желатиназа, каталаза).

Чувствителни са към действието на дезинфектанти и физични фактори, използвани за стерилизация.Бактериите са силно устойчиви в околната среда. В изсушено състояние - бельо, по повърхности, в прах, могат да запазят жизнеспособността си от 3 до 6 месеца. Продуцираните ентеротоксини, обаче запазват своите свойства дори до 2 часа при загряване на 100°С, а при ниска температура - повече от 2 месеца.