Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Gentianales Сем. Apocynaceae (Зимзеленови) Индийска сарсапарила

Индийска сарсапарила

Сем. Apocynaceae (Зимзеленови)

Индийска сарсапарила - изображение

Индийска сарсапарила (Hemidesmus indicus) представлява ниско храстовидно растение, което принадлежи към семейство Зимзеленови (Apocynaceae). Синоними на билката на латиница са: Hemidesmus, Periploca Indica, Nunnari Asclepias, Anatamul, Sariva, Country Sarsaparilla, False Sarsaparilla, Sarivadvaya, Magrabu, Sarsaparilla, Beer Root, Pseudosarsa.

В миналото много се е употребявала с лечебна цел. От 1911 година, в продължение на десетилетия не се е използвала като лечебно растение, а само за направата на напитки.

Устройство на индийска сарсапарила

Растежът на сарсапарилата може да бъде полегат, полу-изправен, пълзящ или стройно извисяващ се. Може да достигне на дължина от 1 до 3 метра. Стъблото дава множество разклонения. То е гладко, дървесно, с кора оцветена в ръждиво кафяво, с кръгло сечение и множество удебеления - възли.

 

Коренът е дълъг, с преплитания, цилиндричен, с малко разклонения, имащ вдървесена сърцевина, кората му е кафеникава, набраздена и с пръстеновидни пукнатини, с аромат, който най-вероятно се дължи на кумарина в него.

 

Листата са срещуположно разположени, гладки, лъскави, плътни, оцветени в тъмно зелено, с много къси дръжки, с различна форма - елипсовидна, продълговата, линейно-копиевидна. Цветовете са зеленикави отвън, пурпурни отвътре, събрани в аксиларни съцветия сенник. Състоят се от един основен клон, от който водят началото си множество други клончета с по една цветна пъпка на върха. В това съцветие първо се разтваря пъпката на основните цветни клончета, след това заобикалящите ги такива. Индийската сарсапарила цъфти през октомври-януари месец. Плодовете представляват дълги тънки шушулки.

Разпространение на индийска сарсапарила

Растението е разпространено в Южна Африка. Установява се в по-голямата част на Индия, Молукските острови и Цейлон.

Използваема част на индийска сарсапарила

Употребява се сух корен от билката.

Химичен състав на индийска сарсапарила

Корените на растението съдържат хексатриаконтан, лупеол, октакозаноат, алфа-амирин, бета-амирин, ситостерол, комарино-лигноид-хемидезминин, хемидезмин I и хемидезмин II50, шест пентациклични тритерпени включително два олеанени и три урзенеи.

Стъблото съдържа калогенин ацетилкалогенин-3-0-бета-D-дигитоксопиранозил 0-бета-D-дигитоксопиронзил 0-бета-D-дигитоксопиранозид; 3-кето-LUP-12-ен-21 28-олид, лупанон, лупеол-3-бета-ацетат, хексадеканова киселина, 4-метокси-3-метоксибензалалдехид и 3-метокси-4-5метоксибензалалдехидгликозиди - индицин и хемидин.

Листата съдържат дъбилни вещества, флавоноиди, хиперозид, рутин и кумарин. По-рядко срещащи се съединения в листата са хемидезмин, хемидезмин I и хемидезмин II.

В растението се установяват още етерично масло, танинова киселина, нишесте, сапонини, феноли, дъбилни вещества, глюкоза, желязо, магнезий, сарапонини.

Приложение на индийска сарсапарила

Hemidesmus indicus се използва за направата на напитки и в традиционната медицина. В Аюрведа тя се прилага под формата на прах, инфузия или отвара и като сироп. Тя е едно от най-употребяваните растения в Аюрведа, като понякога се бърка с друга аюрведа билка, наречена бяла сарива. Изследвания са доказали нейните антидиабетни свойства, ин витро и ин виво. В Индия отдавна се прилага като антисифилистично средство.

Действа още:

  • тонизиращо;
  • успокояващо възпаления и слаба болка;
  • диуретично;
  • потогонно;
  • пречистващо кръвта.

Билката се включва в лечението на: ревматизъм, кожни заболявания, млечница, венерически заболявания, заболявания на уринарния тракт, болки в устата, гуша, сифилис, гонореална невралгия, парене при уриниране, скрофулоза, херпес, подагра, епилепсия, лудост, подуване на корема, газове в червата, слабост, импотентност, помътняване на урината, хронични неврологични заболявания, бъбречни заболявания.

Сироп от корените се използва за направата на освежаваща напитка "шербет", която се предлага в малки магазини в Южна Индия. Сиропът се използва и за ароматизиране на лекарства.

Начин на употреба: около 60 грама корени се заливат с 1 литър вряща вода и се оставят да престоят 1 час. Получената течност се прецежда и се изпива в рамките на 24 часа.
Рядко се открива под формата на капсули и екстракти в аптечните мрежи.

Внимание!

Прекомерната употреба може да предизвика стомашно-чревен дискомфорт. Не се препоръчва за употреба по време на бременност. Не се препоръчва за продължителна употреба.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаСнимкиНовиниИсторияЛеченияСоциални грижиЛайфстайлКлинични пътекиЛюбопитноОрганизацииХранене при...Здравни съветиЗаведенияАлтернативна медицинаМедицински изследванияЗдравни проблемиСпортОбразованиеНормативни актовеТестовеСпециалистиДиетиХрани и ястияФизиологияИнтервютаНаправления в медицинатаАнкетиРецепти