Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Розиди (Rosids) Разред Sapindales Сем. Rutaceae (Седефчеви) Бенгалска дюля, Егле мармелос, Баел, Каменна ябълка, Баил

Бенгалска дюля, Егле мармелос, Баел, Каменна ябълка, Баил

Сем. Rutaceae (Седефчеви)

Бенгалска дюля, Егле мармелос, Баел, Каменна ябълка, Баил - изображение

Бенгалска дюля, Егле мармелос, Баел, Каменна ябълка, Баил (Aegle marmelos, Bael) представлява красиво, субтропично, вечнозелено, бавнорастящо дърво, с плодове, които се използват като храна и билка. От младите му листа и клонки се приготвя салата. Свещено и тясно свързано е с религията на индийците. Преди хиляди години, Кришна като дете играел с приятели на футбол с плодове баел. Принадлежи към семейство Седефчеви (Rutaceae).

Други негови названия са: бенгальская айва, золотое или каменное яблоко, maredu, matum, bilpatra, kumbala, vilwam, kuvalum, бильва, баель, bengal quince, golden apple, japanese bitter orange, stone apple, wood apple. Наричат я „каменна ябълка“ заради твърдостта на обвивката на плода.

зелен баел

 

Aegle marmelos е била използвана от жителите на индийския субконтинент вече над 5000 години. Листата, кората, корените, плодовете и семената се използват широко в индийската традиционна медицината, в Аюрведа за лечение на безброй заболявания. За индийците неузрелите плодове баел са най-ценното средство при диария и дизентерия. Употребата му е изключително много разпространена през летните месеци в страната.

 

Устройство на баел

листа бенгалска дюляПри естествени условия дървото достига до 18 метра височина. Короната му е изключително разклонена. Клоните са бодливи, а при нараняване от тях изтича смола. Тя е сладка на вкус и дразнеща за гърлото. Листата се състоят от 3 до 5 овални, с остър връх дяла, всеки от които дълъг от 4 до 10 см, широк от 2 до 5 см. Всяко листенце има къса дръжка, с изключение на това, което е разположено самостоятелно на върха на листната петура. Оцветени са в различни нюанси на зеленото, имат малки неравности по листния ръб и са разположени на дълги дръжки.

цвят на бенгалска дюля

 

Цъфти в зеленикаво-жълти, ароматни, месести цветя, подредени в аксиларни съцветия на брой от 4 до 7. Всяко цветче се състои от 4 венчелистчета, отвън оцветени в зеленикаво, а от вътре в жълтеникави отенъци.

 

 

 

плод бенгалска дюля

 

Плодовете са с кръгла форма, с големина от 5 до 15-20 см в диаметър. Когато са незрели имат сиво-жълто оцветяване и ярко оранжево при пълна зрялост. Плодовото месо се състои от 8 до 20 сегмента - кухинки, оградени от ярко оранжеви стени, а вътре изпълнени с по-светла на цвят пулпа. При много узрял плод вътрешността ми е кафеникава, много ароматна, желеподобна, със сладък вкус. Плодовете узряват за 10-11 месеца.

 

 

семена на бенгалска дюля

 

 

Всеки плод съдържа 10-15 семена. Всяко от тях има овално-продълговата форма, дължина до 1 см, носещи пухкави косми и всеки затворен в торбичка от лепкаво, прозрачно вещество, който се втвърдява при изсушаване и приличащо на клей.




Разпространение на бенгалска дюля

Произхожда от Централна и Южна Азия, от сухите гори и равнини на Южна Индия и Бирма, Пакистан и Бангладеш. Култивира се повсеместно в Индия, Индонезия, на о. Цейлон, на Филипините, в Тайланд, Суринам и Южните Щати.

Използваема част на егле мармелос

Използват се плодът, кората, семената, младите листа и младите клонки на дървото. Плодовете се употребяват в незрял и зрял вид. От растението се получава и етерично масло.

Химичен състав на егле мармелос

Всички части на растението съдържат алкалоиди, мармин, кумарини, стероиди.

В плодовете се установяват етерични масла, смола, аегелин, протеини, въглехидрати, каротин, тиамин, фурокумарини, рибофлавин, никотинова, аскорбинова и тартарова киселини, каротеноиди, феноли, алкалоиди, пектин, дъбилни вещества, кумарини, флавоноиди, терпеноиди, провитамин А, диетични фибри, желязо, калций, фосфор. Най-активната съставка в плода е мармелозинът.

Баел плодовете съдържат още летливи съединения като хексанал, изоамил ацетат, лимонен, бета-феландрен, р-цимен, ацетоин, (Е)-2-октенал, (Е, Е)-2,4-хептадиенал, дехидро-р-цимен, линалол,3,5-октадиен-2-он, алфа-кубебен, транс-р-мента-2,8-диенол, цитронелал, цинеол, цитронела, цитрал, куминалдехид, бета-кариофилен, хексадекан, пулегон, алфа-хумулен, вербенон, карвон, карвил ацетат, дихидро-бета-йонон, (Е)-6,10-диметил-5,9-андекадиен-2-он, бета-йонон, кариофилен оксид, хумулен оксид и хексадеканова киселина. Съдържат още аегеленин, мармелин, о-метил халфординол, изоимператорин, псорален, о-изопентенил халфординол, винена киселина, линолова киселина, танин, флобатанини, флавон-3-оил, левкоантоцианини, антоцианини, флавоноидни гликозиди.

Корените на растението съдържат: псорален, ксантотоксин, O-метилскополетин, скополетин, тембамид, скиммин, декурзинол, хаплопин, аегелинол.

Кората съдържа танин, аегелинол, фурокумарин, мармезин, умбелиферон, хидрокси кумарин, алкалоиди, фагарин, скиммианин.

Хранителна стойност на 100 грама плод: вода - 54,96 - 61,5 грама; протеини - 1,8 - 2,62 грама; мазнини - 0,2 - 0,39 грама; въглехидрати - 28,11 - 31,8 грама; каротен - 55 милиграма; тиамин - 0,13 милиграма; рибофлавин - 1,19 милиграма; ниацин - 1,1 милиграма; аскорбинова киселина - 8 - 16 милиграма; винена киселина - 2,11 милиграма.

Приложение на бенгалска дюля

Лечебните свойства на баела са известни още от древността. Тогава е бил успешно използван в народната медицина, като стягащо и антисептично средство при стомашно-чревни заболявания, а капки масло от баел са употребявани при проблеми с ушите и глухота.

напитка от бенгалска дюляПлодовете се консумират пресни, под формата на приготвени от тях напитки (едни от най-популярните в Индия, наречени "шербет") или като мармалад. Младите листа, клонки и семената се използват в салати (най-вече в Тайланд). Обвивката на бенгалската дюля е много твърда като камък, а месестата част вътре е с оранжев цвят или изглежда като гнила при презряване. Има много приятен аромат и вкус наподобяващ смесица между този на стафиди и фурми. Може да се консумира и замразена, като тогава прилича на необичаен сладолед - на вкус не е много сладък, но пък е много ароматен. Ако не ви се отдаде възможност да опитате пресен баел, може да си купите чай от плодовете му. Чаят представлява изсушени кръгчета от бенгалска дюля и се използва при бронхити, простудни и астматични заболявания.

Напитката от плода има уникален аромат, екзотичен вкус и освежаващо действие. Тя поддържа нормалната дейност на мозъка и сърцето, помага при повтарящи се настинки, бронхит и остри респираторни заболявания.

В Индонезия, неузрели плодове с мляко и захар се консумират като закуска. Плодовете са с огромно значение и в Тайланд. Там се наричат "matoom" (matum) и за тайландците са едни от най-полезните лечебни растения. Баел рядко се приема под формата на чай от тях. Той обикновено се консумира пресен. В областите на естетствено разпространение на растението, местните народи приготвят от него лимонада, с вода, захар, сок от лимон и парчета сух плод баел. Младите листа и леторастите се консумират като зеленчук в Тайланд и са сезонна храна в Индонезия.

Ароматните листа се използват при диспепсия и синузит, а сладко от плода при лечение на туберкулоза и загуба на апетит. Бенгалската дюля се прилага и при стомашно-чревни заболявания, хемороиди, отоци, жълтеница, повръщане, затлъстяване, детски болести, гинекологични заболявания, оплаквания от страна на пикочния тракт и за подмладяване.

Свойства на бенгалската дюля:

  • имуностимулиращо;
  • антивирусно;
  • противоглистно;
  • хидратиращо организма;
  • противовъзпалително;
  • спазмолитично;
  • сърдечен стимулант;
  • антибактериално;
  • газогонно;
  • слабително;
  • адстрингентно;
  • антиоксидантно;
  • инхибира липидната пероксидация;
  • хепатопротективно;
  • антидиабетно;
  • защита при радиация;
  • детоксикиращо.

Намалява симптомите на възпаление при простудни заболявания на белите дробове и дихателните пътища. Притежава още отхрачващо действие, като се препоръчва на пациенти с бронхит и на пушачи. Стимулира дейността на храносмилателната система. Действа очистващо на чревния тракт и насърчава отделянето на токсини. Подобрява функциите на сърдечно-съдовата система. Алкохолен екстракт от семената показва антиалергична активност. Плодовете, корените и листата имат антибиотична активност.

Някои от състоянията и заболяванията, при които се използва бенгалска дюля:

  • грип;
  • простуда;
  • диария;
  • дизентерия;
  • глисти;
  • чревни спазми;
  • колит;
  • запек;
  • синдром на дразнимото черво;
  • други храносмилателни разстройства;
  • треска;
  • ухапвания от отровни змии;
  • ужилвания от отровни насекоми;
  • убождане от отровни риби.

Марминът извлечен от корените на растението, притежава антитуморна и противовъзпалитена активност, оказва спазмолитично и съдоразширяващо действие, има много добро действие при грип и простуда, помага при възпаление на чревния тракт. Мармелозинът има тонизиращ и противовъзпалителен ефект. Използва се като диуретично и слабително средство. Псораленът в пулпата увеличава толерантността към слънчева светлина и се включва в състава на помощни средства за поддържането на нормален цвят на кожата. Използва се при лечението на левкодерма.

В научни изследвания, при животински модели е установено, че предпазва от радиационно лъчение. Друго проучване показва, че Eagle marmelos има потенциал да намали разрастването, разпространението и появата на кожни папиломи.

Узрелите плодове баел влияят оздравително при диария, причина за която могат да бъдат следните микроорганизми: Bacillus subtilis, Staphylococcus aureus, Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis, Escherichia coli, Salmonella paratyphi A, Salmonella paratyphi B.

Коренът, листата и кората на дървото се използват при лечение на ухапване от змия.

Масло от бенгалска дюля

етерично масло от баелЕтеричното масло от баел се извлича от неговите листа и семена. Добитото от листната маса масло се използва като естествен консервант. Притежава противогъбични свойства, което позволява неговото приложение като антимикробно средство за съхранение на хранителни продукти. Това, което се получава от семената е горчиво, светло жълто на цвят и се прилага като очистително средство в доза 1,5 грама.

Химичен състав на етеричното масло получено от листата на бенгалска дюля: D-лимонен, феландрен, цинеол, цитронелал, цитрал, р-цирнен, кумин алдехид.

Химичен състав на етеричното масло получено от семената на бенгалска дюля: 15,6% палмитинова киселина, 8,3% стеаринова киселина, 28,7% линолова и линоленова киселина 7,6%.

Начин на употреба на бенгалска дюля:

Извън пределите на разпространение на дървото, рядко може да се намери пресен плод в търговската мрежа. Обикновено се предлага под формата на сушени филийки. В ранна зрялост младите плодове се нарязват на шайби и се сушат на слънце. Така се предлагат на пазарите за плодове и зеленчици.

  • отвара - 2-3 филийки плод се заливат с 1-2 литра вряща вода и се оставят да престоят така в затворен съд няколко часа или се варят в продължение на 10 минути. Към приготвената отвара може да се прибави захар или мед. Утолява жаждата, действа охлаждащо в жегата и нормализира дейността на стомашно-чревния тракт.

Отварата от неузрели плодове, с прибавени към нея копър и джинджифил, се предписва при хемороиди. Бенгалската дюля е част от състава на билково лекарство, което се приема по време на пътуване и спомага за правилното кръвообращение тогава. Отвара от кората на дървото се прилага при малария, докато от листата се използва при жълтеница.

Отвара от цветята се употребява като лосион за очи и се дава като антиеметично средство, а настойка от тях представлява охлаждаща напитка. Отвара от корените облекчава сърцебиене, повлиява положително нарушено храносмилане и помага за преодоляване на позиви за повръщане. Сок от листата, пикантен и горчив на вкус, смесен с мед, се пие при катар и треска. С добавка на черен пипер към него, той се прилага за облекчаване симптомите на жълтеница и запек. Отвара от листата облекчава астма. Гореща лапа от листна маса, се счита за ефективно лечение при различни възпаления.

Други употреби на баел:

Листата и клонките се използват за фураж. Дървесината получена от растението, не е особено подходяща за обработка. Прясно отрязана е силно ароматна. Тя е твърда, със сиво-бял цвят. При съхнене се изкривява и напуква. От нея се прявят само малки дървени сувенири, дръжки на инструменти и се включва рядко в дърворезбарството.

Кората на неузрелите плодове, се използва за получаване на жълт оцветител за копринени тъкани. От цветовете на дюлята, чрез дестилация, се получава одеколон. Черупките й се използват за изработка на бижута, понякога украсени със злато и сребро.

Смолата обикновено се използва като лепило, най-вече от бижутери, а понякога като заместител на сапун. Тя се смесва с варова мазилка за хидроизолационни кладенци и се добавя към цимент при изграждане на стени. Художници я добавят към акварелните си бои, с цел създаване на защитно покритие на картините.

Установено е инсектицидно дейстие на екстракт от бенгалска дюля върху вредител по оризовите посеви.

Плодовата пулпа се включва в детергентни препарати, а в комбинация с оцет за премахване на котлен камък.

Внимание!

Не са съобщени прояви на алергични реакции, резултат от употребата на бенгалска дюля. Въпреки това, всеки нейн прием от деца, бременни и кърмещи жени, трябва да бъде консултиран с медицинско лице.

Листата могат да окажат патологично въздействие върху репродуктивните функции на женската полова система.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни съветиАлтернативна медицинаЛюбопитноЗдравни проблемиХранене при...БотаникаЛеченияТестовеИсторияСнимкиАнкетиРецептиЛайфстайлМедицински изследванияСпортОрганизацииНовиниДиетиСпециалистиНормативни актовеСоциални грижи