Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Пикочно-полова система Женска полова система Яйчник

Яйчник (ovarium)

Яйчник (ovarium) - изображение

Яйчникът представлява чифтен, женски полов орган, в който се образуват и узряват яйцеклетките, а също така е орган с ендокринна функция - отговорен е за производството и секрецията на женските полови хормони. Яйчниците са разположени от двете страни на матката, върху страничната стена на малкия таз в специална ямка - fossa ovarica, която се загражда от външните и вътрешните хълбочни съдове и е постлана с коремница. Големината и формата им се променят с възрастта и зависят от функционалното им състояние. Средните размери при полово зрели жени са: тегло 6-14 гр., дължина 3-4 см, ширина 1,5-2 см, дебелина 1-1,5 см. Двата яйчника се различават в известна степен по големина и тегло, като десния яйчник е с малко по-големи размери.

В периода на полова зрелост яйчникът има елипсовидна форма и е приплеснат странично, като на него се различават две повърхности: facies medialis, обърната към кухината на малкия таз, и facies lateralis, залягаща към яйчниковата ямка. Двете повърхнини се срещат в два ръба: заден ръб - свободен, а предния е прикрепен за широката маточна връзка посредством опорака на яйчника. По предния ръб се открива участък - hilium ovarii, през който навлизат яйчниковите съдове и нерви. На яйчника се различават и два полюса. Единият е насочен надолу към тялото на матката, а другия е насочен нагоре към страничния край на маточната тръба. Дългата ос на яйчника е ориентирана почти отвесно. В някои случаи това положение се променя под влияние на фактори като големината на самия орган, дължината и разтегливостта на прикрепващия го апарат, състоянието на матката, напълнеността на червата. Положението на яйчника се изменя в зависимост от положението на тялото, което се има предвид при извършване на хирургични интервенции в тази област.

Задържането на яйчника в посоченото по-горе положение се обезпечава от специален прикрепващ апарат, към който се отнасят следните анатомични образувания:

  • опорак на яйчника - mesoovarium, се формира от дубликатура на коремницата (перитонеум), изхождаща от задния лист на широката маточна връзка;
  • поддържаща връзка на яйчника - lig. suspensorium ovarii, представлява гънка на перитонеума, изхождаща от мястото на разклоняване на общите хълбочни съдове и завършваща в тубарния край на яйчника, в която се разполагат яйчниковата артерия и вена - a. et v. ovarica;
  • собствена връзка на яйчника - lig. ovarii proprium, свързва долния край на яйчника с матката.

Яйчникът е покрит от един слой кубични клетки - герминативен епител. От него по време на вътреутробното развитие се образуват фоликулните клетки на първичните яйчникови фоликули. Под повърхностно разположения епител се намира обвивката на яйчника - туника албугинея (tunica albuginea), формирана от плътно подредени колагенни влакна. Вътрешността на яйчника се изгражда от строма от съединителна тъкан - stroma ovarii, в която, освен съединителнотъканни клетки, се откриват и интерстициални ендокринни клетки. Периферната част на стромата е по-плътна и съдържа специфични образувания на яйчника - яйчникови фоликули. Тази част се обозначава като кора на яйчника или паренхимна зона. Във вътрешността на яйчника, сред съединителнотъканната строма се намират кръвоносни и лимфни съдове - този участък се нарича сърцевина или съдова зона.

Яйчниковите фоликули се образуват през вътреутробният период на развитие, като при раждането в двата яйчника се съдържат общо около 400 хил. първични фоликула. От тези фоликули само малък брой се развиват и достигат пълна зрялост (приблизително един на хиляда). В периода на полова зрялост на жената, който продължава средно 30 год. - от началото на менструацията през пубертета до менопаузата, узряват нормално 13 фоликула годишно или общо около 400 за целия период. Останалите фоликули търпят обратно развитие, като този процес е най-интензивен през детската възраст, но продължава и в по-късните възрастови периоди.

Напречен срез на яйчник, устройство

Първичните фоликули представляват сферични телца с диаметър около 30-40 микрометра. В центъра на всяко от тях се разполага една яйцеклетка - ovocytus. Тя е заобиколена от един ред кубични или цилиндрични клетки, наречени фоликуларни клетки, които лежат върху базална мембрана. Вторичните фоликули са изградени от една яйцеклетка с увеличени размери, добре представена zona pellucida (блестяща зона) и няколко реда сателитни фоликуларни клетки.

В яйчника на полово зряла жена се могат да се наблюдават фоликули в различни стадии на узряване - зреещи фоликули или Граафови фоликули. На всеки 28 дни (при менструален цикъл от 28 дни) един от тези фоликули достига пълна зрялост и от него се освобождава една зряла яйцеклетка, която може да бъде оплодена.

Зреенето на един фоликул се характеризира с пролиферация (разрастване и делене) на фоликуларните клетки, уголемяване на яйцеклетката и формиране на собствена съединителнотъканна капсула - theca folliculi. В резултат на тези процеси около яйцеклетката се образува дебел пласт от кубични или полиедрични фоликуларни клетки, между които се появяват малки неправилни пространства, които се сливат и образуват фоликуларна кухина, изпълнена със серозна течност. Вследствие на това яйцеклетката се оказва избутана на една страна и заедно с купчина фоликуларни клетки образува зародишево хълмче. Във вътрешността на това хълмче яйцеклетката се увеличава значително, като достига в диаметър до 100-150 микрометра. Тя е обхваната от светъл слой - zona pellucida (блестящ слой), и обкръжена от радиално ориентирани фоликуларни клетки - corona radiata (лъчист венец).

По времето на зреене на фоликула, около него се формира съединителнотъканна капсула, която се разграничава в два слоя:

1. Външен слой - theca externa, e изграден от плътно разположени колагенни влакна и малко съединително тъканни клетки.

2. Вътрешен слой - theca interna, се състои от епителоидни ендокринни клетки, които едновременно с гранулозните клетки образуват естрогенни хормони. Във вътрешността на тази обвивка се разполага мрежа от фенестрирани капиляри, в която се отделят хормоните на Граафовия фоликул. Клетките от гранулозния слой - membrana granulosa, продуцират естроген, а непосредствено преди овулацията и прогестерон.

Овулацията (ovulatio) представлява момента, в който настъпва разкъсване на зрелия фоликул и отделяне на яйцеклетката от яйчника. Малко преди да настъпи овулацията диаметърът на зрелия Граафов фоликул достигат 10-12 мм. Той заема цялата дебелина на яйчниковата кора и изпъква значително извън повърхността на яйчника. На изпъкналата част се открива прозиращо място - stigma folliculare, където tunica albuginea силно изтънява.

При разпукване на зрелия фоликул в зоната на стигмата фоликуларната течност се излива навън заедно с яйцеклетката, обхваната от zona pellucida и corona radiata. От изложеното по-горе се вижда, че отделянето на зряла яйцеклетка се осъществява единствено посредством нарушение на целостта на яйчниковата повърхност, тъй като той не разполага с изходен канал.

Оплождането на освободената при овулация яйцеклетка се осъществява в маточната тръба, където тя попада заедно с фоликуларната течност. Счита се, че тя може да бъде оплодена в рамките на по-малко от 24 часа след отделянето й. При настъпване на оплождане яйцеклетката достига до маточната кухина за 3 дни и се имплантира в ендометрума (маточна лигавица) 6 дни след овулация. В случай на неосъществено оплождане тя дегенерира.

На мястото на разкъсалия се Граафов фоликул се развива т.нар. жълто тяло - corpus luteum. В началото, след разкъсването на фоликула се образува кръвоизлив и на този етап се говори за corpus haemorrhagicum, който по-късно се разнася. Клетките от гранулирания слой (stratum granulosum) на фоликулараната стена увеличават размерите си и в тяхната в цитоплазмата им се натрупват мастни капчици и жълтеникав пигмент (липохром), като по този начин се формират гранулозо-лутеинови клетки (luteocyti). Във вътрешността на жълтото тяло прораства съединителна тъкан, богата на капиляри, които влизат в контакт с лутеиновите клетки. Тези клетки синтезират и секретират прогестерон.

В случаите, когато яйцеклетката не бъде оплодена, жълтото тяло се развива до края на първата седмица след настъпване на овулацията и се означава като менструално жълто тяло - corpus luteum menstruationis. Това образувание претърпява обратно развитие с дегенерация на клетъчните елементи и развитие на съединителна тъкан, като се формира струпване на ръбцова тъкан, известна като corpus albicans (бяло тяло).

При настъпване на оплождане на яйцеклетката и нейното имплантация в маточната лигавица, жълтото тяло продължава да нараства, като достига 2-3 см в диаметър и присъства почти през целия период на бременността. В този случай се говори за жълто тяло на бременността - corpus luteum graviditatis. След раждането то инволира, като оставя ясно отличим белег по повърхността на яйчника. По своята същност жълтото тяло представлява жлеза с вътрешна секреция, произвеждаща женският полов хормон прогестерон, чиято основна функция е да предотврати десквамацията (излющване) на ендометриума и осигурява задържането и развитието на плода в матката.

Атретичните фоликули са тези, които претърпяват деструктивни промени, преди да достигнат етапа на напълно узряване. Този процес може да настъпи в различен стадий на развитие. В крайния етап на инволюцията на тези фоликули, на тяхно място остава струпване на интерстициални клетки, образуващи фоликуларни хормони (естрогени). Тези клетки при жената са в малко количество и имат значения за развитието на вторични полови белези в началото на пубертета.

Кръвоснабдяването на яйчника се извършва от два основни артериални съда - a. ovarica и a. uterina. Венозната кръв се оттича посредством разположеното в яйчниковия хилус сплетение - plexus pampiniformis, във v. ovarica, както и към маточната и тубарните вени.

Лимфната течност се дренира по лимфни съдове, съпровождащи яйчниковите съдове и се оттича към лимфни възли в лумбалната област, намиращи се около аортата.

Яйчника се инервира от клончета на нервно сплетение, обхващащо a. ovarica - plexus ovaricus, което се състои от следвъзлови симпатикови влакна, водещи началото си от ганглии на plexus aorticus abdominalis.

3.8, 11 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиологияХранене при...Здравни проблемиЗдравни съветиАлтернативна медицинаЛюбопитноЛайфстайлНовиниМедицински изследванияСпециалистиБотаникаЛеченияАнатомияКлинични пътекиСпорт