Остър бронхит

Остър бронхит е клиничен термин, който предполага саморегулирано възпаление на големите дихателни пътища на белия дроб (бронхи), което се характеризира с кашлица без пневмония. Разстройството засяга приблизително 5% от възрастните годишно, с по-висока честота, наблюдавана през зимата и през есента, отколкото през лятото и пролетта. Обикновено се появява внезапно и може да продължи от 3 до 10 дни.

Най-честият симптом на остър бронхит е кашлица. Други симптоми включват слузни храчки, хрипове, недостиг на въздух, треска и дискомфорт в гърдите. Инфекцията може да трае от няколко до десет дни. Кашлицата може да продължи няколко седмици след това, като общата продължителност на симптомите обикновено е около три седмици. Някои болни могат да имат симптоми до шест седмици.

Обикновено вирусите се считат за причина за остър бронхит, но са изолирани при малък брой пациенти. Тези, изолирани при остър бронхит включват грип А и В вируси, параинфлуенца вирус, синцитиален вирус, коронавирус, аденовирус и риновирус. Човешкият метапневмовирус е идентифициран като причинителен агент. Неотдавнашно френско проучване, включващо възрастни, които са ваксинирани срещу грип, показва вирусна причина при 37% от 164 случая на остър бронхит, от които 21% са били риновирус. Добивът на специфични патогени варира в зависимост от няколко фактора, включително наличието или липсата на епидемия, сезона на годината и състоянието на ваксинацията срещу грип на населението.

Излагането на дразнители, като замърсяване, химикали и тютюнев дим, също може да причини остро бронхиално дразнене. Бактериалните видове, обикновено включени в пневмониите, придобити в общността, се изолират от храчките при малък брой пациенти с остър бронхит. Въпреки това ролята на тези видове при болестта или свързаните с нея симптоми остава неясна, тъй като бронхиалните биопсии не са показали бактериална инвазия. В някои случаи атипичните бактерии са важни причини, включително Bordetella pertussis, Chlamydophila (Chlamydia pneumoniae) и Mycoplasma pneumoniae. Някои данни предполагат, че В. pertussis може да бъде в основата на 13 до 32% от случаите на кашлица с продължителност 6 дни или повече, в скорошно проспективно проучване. В. pertussis представлява само 1% от случаите на остър бронхит.

По време на епизод на остър бронхит, клетките на бронхиалната облицовъчна тъкан се дразнят и лигавичната мембрана става хиперемична и едематозна, намалявайки бронхиалната мукоцилиарна функция. Следователно въздушните канали се запушват от отломки и се увеличава дразненето. В отговор се развива обилна секреция на слуз, която причинява характерната кашлица на бронхита.

В случай на микоплазмена пневмония, бронхиалното дразнене е резултат от прикрепването на организма (Mycoplasma pneumoniae) към респираторната лигавица, с евентуално отпадане на засегнатите клетки. Остър бронхит обикновено трае приблизително 10 дни. Ако възпалението се простира надолу до краищата на бронхиалното дърво, в малките бронхи (бронхиоли) и след това във въздушните торбички, се получава бронхопневмония.

Острият бронхит може да засегне само лигавицата(ендобронхит), лигавицата и мускулния слой (ендо-мезобронхит), а в бронхите от среден и малък калибър - и цялата им стена (панбронхит). Ангажирането от възпалителния процес на мезенхимната тъкан около бронха се нарича перибронхит.

Според характера на възпалителния ексудат острият бронхит може да бъде катарален, гноен, фибринозен, хеморагичен, путриден и некротичен, като нерядко ексудатът може да бъде и смесен.

Макроскопски при острия катарален бронхит (bronchitis catarrhalis) и при практически най-често срещания остър слузно гноен бронхит (bronchitis mucopurulenta accuta) лигавицата на бронхите е зачервена, набъбнала, покрита със слуз или слузно гноен ексудат.

При острия фибринозно гноен бронхит (bronchitis fibrinopurulenta acuta) по лигавицата на бронхите се намира сивкаво жълтеникав ципест налеп. Той е съставен от разположени сред фибринни нишки левкоцити. Когато преобладава фибринозния ексудат, налепът се отделя като отливка на бронха.

При острия хеморагичен бронхит (bronchitis haemorrhagica acuta) лигавицата е значително хипермирана, на места с тъмночервен цвят и ерозии. Покрита е с кръвенист ексудат.

Най-тежката форма на остър бронхит е некротичната (bronchtis acuta necroticans), се получава при вдишване на силно дразнещи пари и газове от химични и бойни отровни вещества, както и при някои инфекциозни заболявания. По лигавицата се намират ерозии и разязвявания, понякога с деструкция на всички слоеве на бронхиалната стена, включително с оголване на бронхиалните хрущяли.

Микроскопски при остър бронхит поради хиперсекреция на слузните жлези бронхиалните жлези са изпълнени със слуз, съдържаща излющени епителни клетки и единични левкоцити (фигура 1). При слузно гнойния бронхит количеството на неутрофилните левкоцити се увеличава и те се установяват и в субмукозата на бронха.

Пациентите с остър бронхит имат добра прогноза. Бронхитът почти винаги се самоограничава при хора, които иначе са здрави, въпреки че това може да доведе до отсъствия от работа и училище. Сериозните случаи понякога предизвикват влошаване на състоянието при пациенти със значително по-тежко сърдечно-съдово заболяване или други коморбидности.