Бурсит на олекранона МКБ M70.2

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

Въведение

Бурсит на олекранона, наричан и бурсит на лакътя, представлява състояние, което се характеризира с възпаление на бурсата в областта на костния израстък на лакътя, познат като олекранон. Обикновено тази бурса не може да се палпира, съдържа много малко количество течност и служи за улесняване движението на лакътната става, чрез подобряване приплъзването на ставните структури. При бурсит, течността се увеличава, а бурсата се възпалява. Най-често бурситът на лакътя се причинява от хронично триене, претоварване или дейности като спорт. В повечето случаи лечението е неоперативно, като в някои случи се прави аспирация и се прилагат локално кортикостероиди. Повечето хора се възстановяват в рамките на три до шест седмици.

Възможно е възпалението да се дължи на инфекция - така наречения септичен бурсит. Този тип бурсит се среща в 1/3 от случаите и е по-рядко срещан от асептичния, но протича по-тежко и изисква специфично лечение.

Причини и рискови фактори

Причините за възникване на бурсит на олекранона най-често са травматични - натиск, триене или еднократна или чести повтарящи се травми. Вероятността за развитие на бурсит се увеличава, ако професията или хобитата на пациента са свързани с повтарящи се движения на ръката (например тенис, голф, работа на компютър). С напредването на възрастта честотата на бурсит също се увеличава. Следствие на травмата, обвивката на бурсата се възпалява, което води до увеличаване на количеството течност в нейната кухина. Друга по-рядка причина за възникване на бурсит на олекранона е инфекцията.

Оснвоновните рискови факториза развитие на бурсит са:

• Травма - Силен удар в лакътя може да доведе до образуване на излишна течност в бурсата, оток и възпаление.
• Продължителен натиск - Подпирането на лакти за дълъг период от време върху твърди повърхности, като например плот на маса или подлакътник в кола/камион, може да доведе до възпаление на бурсата на лакътя. Обикновено този вид бурсит се развива в продължение на няколко месеца.
• Определени професии и спорт - Особено уязвими са техници, които трябва да пълзят на колене в тесни пространства и да се подпират на лакти. Някои спортни дейности също могат да подтикнат към развитие на бурсит на олекранона, като например продължително задържане в позиция „планк“.
• Инфекция - Ако кожата в областта на лакътя бъде наранена, като например при ухапване от насекомо, одраскване или прободна рана, бактериите могат да попаднат в торбичката на бурсата и да причинят инфекция. Инфектираната бурса натрупва значително количество течност, зачервява се и става болезнена. Ако инфекцията не се лекува, течността може да се превърне в гной. Понякога бурсата може да се инфектира без видимо нараняване на кожата.
• Заболявания - Някои заболявания, като ревматоиден артрит и подагра, могат да доведат до поява на бурсит на лакътя.

Симптоми

Признаците и симптомите на бурсит на олекранонавключват значително подуване в областта на лакътя, което в някои случаи може да ограничи в голяма степен движенията на ръката. Освен това се наблюдава болка, която може да варира от слаба до много силна болка, ирадираща по хода на ръката. При наличие на инфекция, може да се наблюдава още и повишена температура.

Най-характерните симптоми включват:

• Оток - Най-често първият симптом е подуване в областта на лакътя. Ако количеството течност е малко, то може да не се забележи веднага.
• Болка - С увеличаване на отока бурсата започва да се разтяга, което причинява болка. Болката често се влошава при директен натиск върху лакътя или при сгъване на ръката в лакътя. Отокът може да нарасне до степен, че да ограничи движението на лакътя.
• Зачервяване и затопляне - Ако бурсата се инфектира, кожата в областта се зачервява и става топла на допир. Ако инфекцията не се лекува незабавно, тя може да се разпространи в други части на ръката или да попадне в кръвния поток. Това може да доведе до сериозни усложнения. Понякога инфектираната бурса се отваря спонтанно (внезапно и сама) и от нея изтича гной.
• Ограничено движение - Обемът на движение на засегнатия лакът обикновено е нормален, но понякога е възможно крайният обхват на сгъване на лакътя да е леко ограничен поради болка.

Диагноза

Диагнозата бурсит на олекранонаосновно е клинична, базирана на анамнезата и физикалния преглед. Образните изследвания като рентгенография, компютърна томография и магнитен резонанс могат да се използват за уточняване на диагнозата и изключване на други заболявания.

Златният стандарт за диагностика е аспирацията и анализът на течност от засегнатата бурса. Изследването на цвета на течността, броя на клетките, концентрацията на глюкоза, съдържанието на кристали и оцветяването по Грам позволява на лекаря да изключи инфекциозна етиология.

Лабораторните изследвания са от съществено значение за разграничаване на септичен от асептичен бурсит. Ако след клиничен преглед има съмнение за инфекция, аспиратът трябва да се изпрати за микроскопско и микробиологично изследване.

Кръвните изследвания обикновено не дават много допълнителна информация. Ако има съмнение относно диагнозата, лечението трябва да се проведе за като за септично състояние, докато не се получат резултати от микробиологично изследване

Диференциална диагноза 

Най-честите заболявания, от които трябва да се разграничи лакътния бурсит, са: 

• Ревматоиден артрит
• Септичен артрит
• Травми от претоварване на лакътя и предмишницата
• Подагра и псевдоподагра
• Фрактури на олекранона
• Травма
• Скъсване на сухожилието на трицепса
• Целулит
• Локални тумори на костите или меките тъкани

Лечение

Лечението на бурсит на олекранонаможе да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение се състои в прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици, хидрокортизон и други. При наличие на инфекция се прилагат и антибиотици. Хирургичното лечение на заболяването се състои в инцизия или резекция на бурсата.

Първоначално лечение при асептичен бурсит

При липса на индикации за инфекцията обикновено се включват:

• Почивка: Избягване на дейности, които са провокирали появата на бурсит или такива, които допълнително могат да засилят възпалението.
• Лекарства: Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) могат да помогнат за намаляване на болката и възпалението.
• Обездвижване: Ограничаването на движението на лакътя с шина или ортеза може да помогне за по-бързото възстановяване.

Иглена аспирация

Ако първоначалното лечение не дадат резултат до шест седмици, може да приложи премахване на излишната течност с игла(аспирация) и да се инжектира кортикостероид, за да се намали възпалението.

• Стъпка 1 - Аспирация на бурсата с игла 18-G.
• Стъпка 2 - Разтвор от 80 mg метилпреднизолон и 2% лидокаин (1 mL метилпреднизолон и 1,5 mL лидокаин без адреналин) се инжектира в лакътната става.
• Стъпка 3 - Прилагане на суха марлена превръзка, последвано от прилагане на еластична превръзка или ортеза за период от 3 до 6 месеца.

Хирургично лечение

Ако нехирургичното лечение не дадае добър резултат, може да се наложи оперативно лечение. Операцията за отстраняване на бурсата обикновено се извършва амбулаторно. Тя не нарушава мускулите, лигаментите или ставните структури и възстановяването обикновено е бързо.

Въпреки че най-често не е необходима специална физиотерапия след операция, е добре да се назначат упражнения за подобряване на обхвата на движение. С тях се започва обикновено в рамките на няколко дни след операцията.

Лечениена септичен бурсит

Ако е налице инфекция се прилагат антибиотици, обикновено перорално, за период от около седцимица. Ако състоянието не се подобри от стандартния курс с антибиотици или от иглена аспирация, може да се наложи операция за отстраняване на цялата бурса. Тази операция може да се комбинира с по-нататъшна употреба на перорални или интравенозни антибиотици.

Бурсата обикновено израства отново и започва да функционираща нормално в рамките на няколко месеца.

Изображения:freepik.com, wikipedia commons