Киста или мукоцеле на носа и носния синус МКБ J34.1

Параназалните синуси представляват изпълнени с въздух кухини, покрити с тънка лигавица, която е разположена непосредствено над периоста. Ретенционните кисти на околоносните кухини са често срещана случайна патологична находка при рентгенографско изследване. Средно се срещат между 1,4% и 9,6% от рентгенографиите, направени с цел диагностициране на друго заболяване.

Киста или мукоцеле на носа и носния синус представляват кистозни образувания със сходна характеристика и клинично протичане.

Носните кисти представляват една или множество кухини, изпълнени с течност или гной, облицовани с епител. Кистите увеличават размера си, вследствие насъбиране на течност или въздух в тях. Те обикновено се образуват във вентралната конха, максиларните синуси и може да се разпространят надолу по носните пътища във фронталните синуси.

Кистите на носа и носния синус възникват в резултат на запушване на изходните каналчета на жлезите в носната кухина. Срещат се и кисти, дължащи се на разширени лимфни съдове. Симптомите обикновено включват секреция от носа, оток на лицето, частично или пълно запушване на дихателните пътища. Може да има разклащане на зъбите, спонтанни фрактури, едностранно носно запушване. Рентгенографията обикновено дава по-добри резултати от ендоскопското изследване при диагностициране на носните кисти. Може да се използва и КТ. Лечението включва радикално, хирургично отстраняване на кистата. След това се прави хистологично изследване.

Мукоцеле на носа и носния синус представлява хронична кистозна лезия, разположена в носа или околоносните кухини. Образува се в резултат на запушване на отвора на синусите, което води до натрупване на секрети в разширяващата се маса. Това предизвиква ремоделиране и ерозия на костите, промяна на костната архитектоника.

Честота

Мукоцеле на параназалните синуси е състояние, описано за първи път от Лангенбек през 1820 година. Тогава са били познати като хидатиди (хидатни кисти със съдържимо, възникващи от синусите), като през 1909 г. Ролет предлага тяхното наименование мукоцеле. То не е толкова често срещано заболяване, тъй като при много от пациентите може да протича безсимптомно за дълъг период от време.

Мукоцелето е състояние, което основно се среща при възрастни, като пиковата честота е 40 години. Изключително рядко се среща при деца, което е свързано с етиологията на състоянието. За да, се определи точното разпространение на заболяването е направено проучване на група пациенти, които са с остри или хронични заболявания на носната кухина и синусите. От тях 29,4% са развили кисти или мукоцеле на синусите след преболедуване. При по-голямата част от пациентите кистите са едностранни и най-често засягат фронталните синуси.

Понякога самите кисти могат да са двустранни, но в редки случаи. По-голямата част от пациентите са асимптоматични и не показват значителна промяна в размера на кистите. Малка част от тях се увеличават постепенно, а някои изчезват спонтанно. Независимо от локализацията, оплакванията от мукоцеле, всичките пациенти са лекувани с ендоскопска хирургия на синусите.

Етиология и патогенеза

Точната и етиология и патогенеза на киста или абсцес на носа и носния синус все още не са добре изучени. Основното вредно въздействие на носна кухина и синусите, което довежда до образуването на мукоцеле представлява обструкцията на синусовите отвърстия. Като основни състояния, които водят до синусова обструкция, са такива протичащи с възпаление на носната лигавица. Сред най-честите заболявания, следствие, на които може да се образуват синусови кисти са:

• Остър и хроничен ринит
• Остър и хроничен синуит
• Алергичен и вазомоторен ринит
• Девиация на носната преграда
• Ятрогенни травматични увреждания
• Носна полипоза

Острите и хронични възпалителни заболявания на носа и синусите водят до локален оток, зачервяване и хиперемия на лигавицата. В резултат на това може да има синусова обструкция. Самото мукоцеле представлява експанзивно заболяване с доброкачествен характер, което се развива в самите синуси. При достигане на големи размери може да причини костна ерозия и компресия, като могат да бъдат засегнати и съседни структури.

Симптоми

Клиничното протичане на киста или мукоцеле на носа и носния синус е променливо. Самото заболяване е с бавна еволюция, като в началните стадии при голяма част от пациентите липсва каквато и да е симптоматика. Макар, че при някои пациенти мукоцелето се диагностицира случайно по повод на друго оплакване или състояние, то може да бъде доста коварно. Достигането на големи размери на кистите, заедно с костна ерозия и засягане на близко разположени структури, може да доведе до сериозни животозастрашаващи симптоми. Сред най-честите симптоми на мукоцеле са:

• Главоболие
• Чувство на натиск в лицева област
• Запушен нос
• Чувство на болка в засегнатите синуси
• Хрема
• Зъбна болка или зъбни промени

Диагноза

При съмнение за мукоцеле или синусова киста, съществуват различни методи, чрез които може да се направи детайлна визуализация. Предпочитани диагностични методи при мукоцеле са образните и повечето лекари ги използват като първи метод на избор, тъй като са неинвазивни. При съмнение за мукоцеле не се предпочитат риноскопия или назална ендоскопия поради риск от усложнения в хода на самата процедура.

• Компютърна томография (КТ) - представлява рентгеново изследване, което дава подробна информация за състоянието както на костните структури, така и на меките тъкани на носа и носната кухина. Обикновено мукоцелето се визуализира като изоденсна или хиподенсна лезия поради наличието на въздух. При наличие на възпалителен процес той се вижда като периферно уплътняване по краищата на самата киста. Чрез КТ на глава могат да бъдат диагностицирани и евентуални костни деструктивни промени, както и засягане на мозъчните структури.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) - този метод е полезен и се използва при съмнение за настъпили мозъчни усложнения, следствие на мукоцеле. При ЯМР детайлно се визуализират меките тъкани на мозъка и дали са засегнати по някакъв начин от синусовата киста. Обикновено не се прилага рутинно, но се препоръчва при съмнение за костна ерозия.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на киста или мукоцеле на носа и носния синус се прави най-често със следните състояния:

• Синоназален карцином
• Полип на синусите
• Остър синуит

Лечение

Единственото ефективно лечение при мукоцеле е хирургична интервенция. Тя има за цел възстановяване на физиологичния синусов дренаж, както и премахване на самите кисти. За целта се използват няколко основни метода, резултатите, от които са доста обещаващи. Понастоящем ендоскопската хирургия се счита за предпочитано лечение на мукоцеле на параназалните синуси. Основната цел на хирургичното лечение е пълното отстраняване на лезията и увредената синусова лигавица, като по този начин се предотвратява рецидив на заболяването.

Усложнения

Киста или мукоцеле на носа и носния синус е заболяване с експанзивен характер, което означава, че в хода на заболяването могат да бъдат засегнати съседни структури и органи. Това може да доведе до сериозни усложнения, които налагат спешна медицинска помощ. Като такива се посочват:

• Орбитален целулит
• Повишено вътречерепно налягане
• Менингит
• Мозъчен абсцес
• Ликворна фистула

Прогноза

Важно за заболяването е да се знаят често срещаните находки, както и нетипичните форми на мукоцеле за правилна диагноза и лечение на самите лезии. По този начин се избягват възможни пред- и следоперативни клинични усложнения.

Изображения: freepik.com