Коронавирус като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B97.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Коронавирусите са РНК вируси, които принадлежат към семейството Coronaviridae. Изолирани са за първи път през 1937 г. и е установено, че освен човека засягат и много животни, като кучета, котки, коне, прасета, говеда, пуйки. Инфекцията обикновено засяга дихателните пътища и по-рядко стомашно-чревния тракт.

Причинител и особености

Името им идва от характерния им морфологичен облик при електронна микроскопия, наподобяващ корона.

Репликацията на вируса стартира с навлизането му в клетките, като е характерно, че при навлизането в клетката вирусната частица е без покритие и РНК геномът е депозиран в цитоплазмата.

Вирусът притежава редица протеини, които му позволяват да се транскриптира в РНК копията на гостоприемника.

Понастоящем са известни няколко човешки коронавируси, от които с особено голяма честота се наблюдават HCoV-229E, HCoV-OC43, SARS-CoV, MERS-CoV и други.

Подробна информация за SARS-CoV може да прочетете тук:

» Тежък остър респираторен синдром [SARS] МКБ U04

През 2019 г. се появи инфекция с нов коронавирус, наречен тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2). На 11 март 2020 г. СЗО обяви COVID-19 за глобална пандемия. Подробна информация може да прочетете тук:

» COVID-19, идентифициран вирус МКБ U07.1

» Коронавирус COVID-19

С коронавирус като причина за болести, класифицирани другаде, могат да се заразят и боледуват индивиди от всяка възраст. Имат подчертана есенно-зимна или зимно-пролетна сезонност.

Коронавирусът се асоциира със състоянието, наречено от СЗО, тежък остър респираторен синдром, поради развилата се в миналото епидемия.

Откриват се все повече нови щамове, които се свързват с големи епидемични взривове на тежки дихателни нарушения. Особено висока е честотата им в някои райони на Близкия Изток.

Приблизително една трета от всички настинки се причиняват от коронавирусите 229Е и ОС43.
Вирусите показват голяма устойчивост към въздействията ок околната среда, но под влияние на дезинфектантите се унищожават бързо.

Източник на инфекцията са болни и заразоносители, които отделят вирусите чрез носогърления секрет и фекалиите, още от края на инкубационния период.

Основният механизъм на предаване на инфекцията е въздушно-капков, но е възможен и фекално-орален път. Наблюдава се висока възприемчивост и почти 100 процента контагиознен индекс. Липсата на защитни лични предпазни средства (защитни маски, ръкавици и други) излага на риск възприемчивото население, особено при по-продължителен контакт.

Симптоми

Инфекцията показва някои характерни особености в своето клинично протичане, като са възможни многобройни вариации, както по отношение на симптомите, тежестта, но и рисковете от възникване на усложнения.

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите клинични проявления на инфекцията) на инфекцията обикновено е в рамките на 3-5 дни, възможно е и по-кратък период от 1-2 дни, като липсват продромални прояви.

В клиничната картина доминират проявите, дължащи се на засягане на дихателната система, като например хрема, кашлица, болки в гърлото, възпаление на гърлото, фебрилитет, общо неразположение, изостряне на астма и други дихателни проблеми.

Повишението на телесната температура е средно към значително и провокира след себе си множество субективни симптоми, като екстремна умора и изтощение, мускулни болки, болки в ставите, сънливост и други.

При възрастни хора, болни със сърдечно-съдови нарушения и имуносупресирани пациенти инфекцията може да обхване долните респираторни пътища и да причини тежка пневмония.

При децата почти винаги заболяването се съчетава и с прояви на остър гастроентероколит, с диарични изхождания без патологични примеси.

Възможно е леко увеличение на лимфните възли в шийната област, обикновено безболезнено.

Диагноза

Диагнозата на инфекцията с коронавирус като причина за болести, класифицирани другаде, се базира на данните от физикалния преглед и вирусологичните изследвания:

• разпит и преглед: данни за контакт с болни лица, посещение на пренаселени, закрити обществени места, спад в имунната защита с различна етиология, давност и особености на субективните оплаквания. Физикалните находки могат да варират в широки граници, като пациентите обикновено са в запазено общо състояние
• вирусологични изследвания: проби се взимат обикновено от назофарингеалния секрет и фекалиите. Извършват се серологични изследвания, индиректна хемаглутинация и полимеразна верижна реакция
• образни изследвания: при съмнения за развили се респираторни усложнения е уместно извършването на рентгенография на бял дроб

Диференциалната диагноза изисква изключване на други вирусни и бактериални причинители.

Лечение

Лечението при отделните форми на коронавирусната инфекция се определя строго индивидуално, зависи от множество фактори и търпи динамични промени:

• неспецифично лечение: лечението е неспецифично, предимно със симптоматични средства и допълнителен прием на витамини и средства за повишаване на имунната защита при привидно здрави лица, без съпътстващи заболявания и без риск от усложнения. Прилагат се антипиретици и аналгетици, антидиарични лекарства при нужда и укрепващи имунната система медикаменти
• специфична терапия: при лица с компрометирана имунна защита, тежки подлежащи заболявания, напреднала възраст, както и по преценка на лекуващия лекар се стартира своевременно (в рамките на първите 24 до 48 часа от началото на симптомите) лечение с противовирусни лекарства в подходяща доза и режим на фона на подходящи симптоматични средства
• лечение на усложненията: при данни за развили се усложнения се предприемат необходимите мерки за тяхното овладяване с цел подобряване състоянието на болните и ускоряване на възстановителните процеси
• антибиотици: антибиотици могат да бъдат включени единствено при данни за развила се вторична бактериална инфекция, в противен случай употребата им не е уместна

Прогнозата при инфекция с коронавирус като причина за болести, класифицирани другаде, се определя изключително строго индивидуално, като влияние оказват тежестта на протичане на заболяването, ефективността от приложеното лечение, както и индивидуалната имунологична реактивност на пациентите.

Изображения: freepik.com