Обикновен божур, Европейски божур

Обикновен божур, Европейски божур (Paeonia officinalis, European peony, Common peony) представлява цъфтящо, храстовидно растение от семейство Божурови (Paeoniaceae). Растението е известно на латиница и с името Piwonia lekarska.

Устройство на обикновен божур

Обикновеният божур достига на височина до 75 см. Има тъмнозелени, разделени на девет части листа и богато пурпурни цветя, с големина 15-20 см. в диаметър при разтваряне. Цветовете се състоят от около осем венчелистчета и пет чашелистчета. Те са хермафродитни и се опрашват от насекоми. Цъфти през май месец, а семената му узряват през юли. Те са събрани в плодна капсула, оцветена в кафяво, а самите семенца са черни и лъскави.

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Pancrat, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на обикновен божур

Родният ареал на разпространение на растението е Европа. На континента е култивиран в продължение на 500 години. P. оfficinalis се използва предимно за медицински цели, а след това се отглежда като декоративно растение. Множество селекции с негово участие се провеждат в градинарството. Въпреки това все още се намира свободно растящ на европейския континент.

Използваема част на обикновен божур

Годни за използване части на растението са цветовете, корените и семената. Корените се събират до ноември месец. Изсушават се и се съхраняват за по-нататъшна употреба. Така приготвени имат тъмно кафяв цвят и горчив вкус.

Химичен състав на обикновен божур

В корена на растението се откриват следните вещества: алкани, бутироспермол, циклоартенол, лупеол, метиленециклоартанол, кампестерол, ситостерол, сапонинов липид, октанова, деканова, лауринова, миристинова, миристолова, палмитинова, стеаринова, олеинова, линоленова, аспарагинова, бензоена киселини, флавоноиди, пеонифлорин, пеонин, протоанемонин, танинова киселина, тритерпеноиди, летливо масло.

Лечебни свойства и приложение на обикновен божур

Коренът на европейския божур е бил използван като лекарство преди повече от 2000 години и е намерил мястото си в лечението на епилепсия и насърчаване на менструацията. Този вид е много популярен до 16-ти век. Малко се използва в съвременното европейско билколечение, въпреки че понякога намира приложение като спазмолитично и седативно средство. Обикновеният божур се използва в хомеопатията.

Изображение: Patafisik, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Притежава следните свойства

• антиконвулсивни;
• антиревматични;
• антихипертонични;
• спазмолитични;
• диуретични;
• успокоителни;
• тонизиращи;
• противоязвени;
• седативни;
• противомикробни.

Поради последните две свойства на билката, в миналото е приемана от жените след раждане. Днес много билкари използват божура за понижаване на кръвното налягане, възпаления и подувания.

В прясно състояние, коренът на европейския божур е с неприятен мирис и лепкав. При обработка губи тази миризма и част от вкуса си. Употребява се в сухо състояние и на прах. Той се прибира през есента от растения, които са на възраст най-малко две години и се изсушава за по-късна употреба. Корените се изчистват внимателно със студена вода и четка. Могат за кратко да се оставят във вода. След това се разтилат на подходяща повърхност и се оставят на слънце или в топла стая, в продължение на 10 дни. Могат да се изсушат и чрез термична обработка.

Коренът се използва успешно за лечение на конвулсии и спазматични нервни заболявания като епилепсия, както и на магарешка кашлица. Под формата на супозитории понякога се прилага за облекчение на анални и чревни спазми.

Чай, направен от изсушени смачкани листенца от различни видове божур, е бил използван като средство при кашлица и за лечение на хемороиди и разширени вени.

Цветовете са с приятна миризма и сладникав вкус.

Изображение: Wilhelm Zimmerling PAR, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Главно, хомеопатичното лекарство, което се приготвя от тази билка, се използва за лечение на хемороиди, придружени от силен сърбеж, което води до подуване на ануса. В такива случаи, пациентите могат да страдат и от анални фисури, както и от парене в аналната област след изхождане, които също се лекуват ефективно при използването му.

Обикновеният божур се предписва още за лечение на проблеми, свързани със съня - нарушения като безсъние, причинени от проблеми с храносмилането, сънливост по време на следобедните часове и дори кошмари.

В Унани медицината се влага в препарати, които се използват като спазмолитични, противовъзпалителни, тонизиращи сърцето, омекотяващи средства, невропротективни, противоепилептични. Включва се също в лечението на парализи, детска епилепсия, хорея, истерия, церебрална атония и нервна слабост.

В Аюрведа медицината се прилага при заболявания като: жълтеница, воднянка, хепатит, хепатомегалия, метрит, спленомегалия, дисфункция на черния дроб и далака, липса на апетит, цироза на черния дроб.

В китайската медицина е съставка на лекарства използвани за лечение на чернодробни заболявания.

В хомеопатията Paeonia officinalis се използва като диуретик, съдосвиващ агент, успокоително, антиконвулсивно, антиревматично средство, за облекчаване на болката. Включва се в лечението на хемороиди, подагра, камъни в бъбреците, цистит, истерия, бронхоспазъм, астматичен бронхит, жлъчно-каменна болест, жлъчна дискинезия, чернодробни проблеми, затруднения със запаметяването, мигрена, тумори, болки в гърлото, конюнктивит, полово предавани болести, разширени вени, депресия, запек, парализа включително лицева, менингит, епилепсия.

Легендите за божура гласят, че неговите корени са излекували Хадес, богът на подземния свят, който е бил ранен от Херакъл. Лекарите от онези времена, препоръчвали растението при камъни в пикочния мехур, жълтеница, болки в стомаха, диария, родилни болки, кошмари, епилепсия и лудост. Корените и семената на растението са били използвани от времето на Хипократ за лечение на епилепсия. Средновековен арабски лекар, също го препоръчва при епилепсия.

Обикновеният божур в кулинарията

Цветята се консумират варени. Могат да бъдат използвани за ароматизиране на чай. Загряти семена се смилат на прах и се влагат като подправка в различни видове храни и бира.

Внимание!

Трябва де се използва с повишено внимание. В големи дози обикновеният божур може да бъде токсичен. Да не се приема от бременни жени.

Нежелани реакции при употребата на растението: образуване на мехури в устата и гърлото, диария, виене на свят, прилошаване, гастроентерит, хематурия, гадене, слюноотделяне, болки в стомаха, повръщане.

Заглавно изображение: F. D. Richards from Clinton, MI, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons