Дива череша, Гурупла

Дива череша, Гурупла (Prunus cerasus, Cerasus nigra, Cerasus sylvestris) представлява широколистен, дървесен вид, който притежава лечебни свойства. Принадлежи към семейството на розите Розоцветни (Rosaceae). В превод латинското й название означава „птица череша”. Други нейни синоними на латиница са Wild cherry, Sweet cherry.

От 800 г. пр.н.е., черешите са били активно култивирани в Мала Азия и скоро след това в Гърция. Всички части на растението с изключение на зрелите плодове са малко токсични, поради съдържанието на цианогенни гликозиди в тях. Жизнеспособността на дървото е до около 100 години.

Устройство на дива череша

Дивата череша достига на височина от 15 до 32 метра, с диаметър на ствола до 1,5 метра. Младите дървета показват силна апикална доминантност с прав ствол и симетрична конусовидна корона, превръщайки се в закръглена до неправилна при старите дървета.

Кората е гладка, лилаво-кафява с видни хоризонтални сиво-кафяви ленти при младите дръвчета. Кората на старите дървета е оцветена в сиво-кафяво, като лентите по тях стават дебели, тъмни, чернокафяви и напукани. По нея се откриват и така наречените лещанки - кестеняви точици.

Клоните са с мека текстура, сиво-кафяви на цвят, като при по-младите отново се наблюдава лилав оттенък в оцветяването. Пъпките са с големина около 1,5 см, червеникаво-кафяви на цвят. Клончетата завършват с няколко на брой крайни пъпки.

Листата са разположени редуващо се на клонките, прости, с яйцевидно-заострена форма, 7-14 см дълги и 4-7 см широки. Не притежават власинки по горната си повърхност, която е матова или лъскаво зелена, а по долната се установява мъх с променлива гъстота. Листният ръб е назъбен, а върхът заострен. Листната петура притежава от 7 до 12 двойки листни вени, които към апикалната си част дават няколко по-малки разклонения.

Листните дръжки са оцветени в зелено или червеникаво, дълги 2-3,5 см, носещи от 2 до 5 малки червени жлези. През есента, листата се оцветяват в оранжево, розово или червено, преди да паднат.

Изображение: I, Jörg Hempel, CC BY-SA 2.0 DE, via Wikimedia Commons

Цветовете се развиват в началото на пролетта по времето, когато прорастват и нови листа. Те са ароматни и бели на цвят. Събрани в съцветия от 2 до 6 на брой, като всяко цветче виси на дръжка с дължина от 2 до 5 см и е с големина от 2,5 до 3,5 см в диаметър. Състоят се от пет венчелистчета, жълтеникави тичинки и яйчник. Те са хермафродитни и се опрашват от пчелите. Цъфти от април до май месец.

Плодът е костилков, голям около 1-2 см в диаметър. В различните етапи на зреене се оцветява от жълто-розово-зелено до ярко червено и тъмно лилаво. Плодовете зреят през лятото, като вече годни за консумация имат променливо сладък, киселеещ и донякъде стипчив и горчив вкус. Костилката е с дължина от 8-12 мм, широчина от 7-10 мм и дебелина 6-8 мм, оребрена, с плосък ръб. Семето разположено в нея е дълго 6-8 мм. То узрява през месеците юли - август.

Разпространение на дива череша

Изображение: MmmCCC, CC0, via Wikimedia Commons

Ареалът на разпространение на вида обхваща Европа, Мала Азия, Магреб и Западна Азия, от Британските острови на юг до Мароко и Тунис, на север до региона Трондхеймфджорд в Норвегия и на изток до Кавказ и Северен Иран, с незначимо присъствие в западните Хималаи. Среща се на надморска височина от 0 до 1500 метра.

Използваема част на дива череша

Използват се листата, плодът с костилката, смолата и дървесината на дивата череша. С декоративна флорална цел се взема в предвид цялото дърво.

Химичен състав на дива череша

Растението съдържа пруназин (цианогенен гликозид с най-голяма концентрация в листата и семената). Плодовете съдържат 78% вода и 8,5 - 14% захари. Други вещества влизащи в състава на дивата череша са амигдалин, танин.

Лечебни свойства и приложение на дива череша

Дивата череша притежава следните свойства

• адстрингентно;
• откашлящо;
• диуретично;
• тонично.

Дръжките на плодовете имат стягащо, диуретично и тонизиращо свойство. А отвара от тях се използва за лечение на цистит, оток, бронхиални патологии, разстройство и анемия. Ароматната смола на дървото, получена от малки разрези по кората на ствола му, е използвана като инхалатор за лечение на устойчива кашлица.

Изображение: David Ludwig, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Амигдалинът и пруназинът установени в гуруплата, се разграждат във вода и се образува циановодородна киселина (цианид или циановодородна киселина). В малки количества това изключително отровно съединение стимулира дишането, подобрява храносмилането и създава усещане за благополучие. Но при поети големи количества от него, то може да доведе до дихателна недостатъчност и дори смърт.

Плодовете са храна за много видове птици и бозайници, които смилат месестата част на плода и разпръсват семената им чрез изпражненията си. Някои гризачи, както и няколко птици (най-вече черешарката), успяват да консумират и ядката на костилката. Листата също служат за храна на някои животни. Както вече споменахме всички части на растението с изключение на зрелите плодове, са слабо токсични, поради съдържащите се в тях цианогенни гликозиди.

Плодовете, поради променливият си и накиселяващ вкус, са неособено подходящи за консумация от човека в сурово състояние. При термична обработка костилките трябва да се отстранят, поради съдържанието на пруназин в тях. Дивата череша може да се влага в пайове, сладка, да бъде консервирана.

Смолата, която се отделя от ствола на гуруплата, има свойството да запечатва дървесната рана и да я предпазва от насекомни и гъбични вредители. Тя е ароматна и може да се дъвчи като заместител на дъвки. От дървото също може да бъде получена зелена боя, а тъмно сиво до зелено багрило може да бъде извлечено само от плода й.

Декоративността на дивата череша се заключва в изключително красивият й вид по време на цъфтеж. Поради размера на дървото, тя често декорира паркове, улици и градини.

Дървесината й е твърда, червеникаво-кафява на цвят, намираща приложение в стругарството, направата на шкафове и музикални инструменти. Използва се и за опушване на храни, особено месо в Северна Америка, тъй като придава различен и приятен вкус на продукта.

Начин на употреба на дива череша

• при камъни и песъчинки в жлъчката и пикочния мехур: 30 грама костилки от дива череша, 100 грама зрял плод от шипка, 50 грама листа от леска, 300 грама захар, 100 грама корени от троскот, 100 грама семе от пъпеш, 100 грама ленено семе. Билките се счукват и се размесват добре. Варят се в 2 литра вода, докато тя стигне количество от 1,5 литра. Получената течност се прецежда и към нея се прибавя 1 литър силна, чиста, гроздова ракия. Приема се в доза 25-30 грама всяка сутрин преди хранене, като лечението продължава 50 дни.

Дивата череша влиза в състава на козметични продукти за лице и тяло.

Заглавно изображение: böhringer friedrich, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons