Великденче лечебно, Гергьовденче, Превара, Вероника, Разгонка

Великденче лечебно (Veronica officinalis) представлява многогодишно, тревисто растение. Принадлежи към семейство Живовлекови (Plantaginaceae). Среща се още със следните имена: Гергьовденче, Превара, Вероника, Разгонка. Интересни негови народни наименования са "изцерение от всичко", "главен изцерител", "мъжка вярност", "главун", "змиено грозде". На латиница е известно като heath speedwell, common speedwell, common gypsyweed, Paul's betony.

Родът Veronica у нас наброява около 40-50 представителя. Поради това, че цъфтят през месеците април и май, по Великден, се наричат и великденчета, като разликата между тях е съответно морфологична и в латинските им наименования.

Устройство на великденче

Изображение: freepik.com

Цялата зелена маса на великденчето е покрита с власинки. Стъблото му е пълзящо, снабдено с вкореняващи се възелчета и разклонено във възходящата си част. Тя достига височина от 10 до 50 см. Големите граници, в които варира дължината на стъблата на лечебното великденче, се определя от вида на почвата, върху която расте.
Има малки, срещуположно разположени листа, с назъбен листен ръб и къса дръжка. Към основата си те са стеснени, а иначе имат обратно яйцевидно-продълговата форма. Оцветени са от сребристо-зелено до различни, по-светли нюанси на зеленото. Имат дължина от 1,5 до 5 см и широчина от 1 до 3 см. Листната маса е покрита с фини власинки.

Стъблата в горната си част преминават в гроздовидни съцветия. Те се сътоят от светло сини или бледо лилави цветчета. Всяко цветче е изградено от четири чашелистчета, четири венчелистчета, две тичинки и един плодник. Периодът на цъфтеж на билката е от май до август месец.

Плодът на великденчето представлява сърцевидна, плоска кутийка, състояща се от две гнезда. Има дължина от 4-5 мм, притежаваща жлезисти власинки и съдържаща много на брой семена.

Използваема част на великденче

Използва се надземната част - стръкове брани по време на цъфтежа на растението. Листата се събират през лятото и се сушат за по-нататъшна употреба. Най-добри за приложение са растенията, които се развиват в горските покрайнини и под дъбова растителност.

Разпространение на великденче

Великденчето вирее сред различна иглолистна и широколистна растителност, в близост до храсти, по поляни и покрайнини на гори. Понякога се приема като плевел, растейки в люцернови насаждения или сред други подобни културни посеви.

Родният ареал на разпространение на великденчето се намира в Европа, Северо-източна Америка (Мериленд) и Западна Азия.

Химичен състав на великденче

Съдържа

• сапонини;
• дъбилни вещества;
• гликозиди, особено аукубозид;
• органични киселини;
• етерично масло;
• провитамин А;
• захари, смоли;
• танини;
• горчиви вещества;
• в много малки количества алкалоиди;
• витамин C.

Лечебни свойства и приложение на великденче

Свойства на билката

• понижаващо телесната температура;
• противовъзпалително;
• болкоуспокояващо;
• отхрачващо;
• успокояващо като цяло организма;
• антисептично действие;
• адстрингентно;
• антиулцерогенно;
• понижаващо кръвното налягане;
• диуретично;
• стимулиращо храносмилането;
• разхлабващо.

Състояния и заболявания, при които се прилага

• бронхити;
• кашлица;
• мигрена;
• проблеми с уринирането;
• високо кръвно налягане;
• при гнойни рани;
• заболявания на черния дроб;
• запек;
• бронхиален задух;
• други белодробни заболявания;
• световъртеж;
• жълтеница;
• ревматизъм;
• хронични възпаления на кожата;
• екзема;
• сърбеж;
• стомашна язва;
• подагра и други.

Използва се още при чревни разстройства и с цел прочистване на стомаха от слузни отлагания. Великденчето в традиционната австрийска медицина се включва в лечението на разстройства на нервната система, дихателната система, сърдечно-съдовата система и метаболизма.

Изображение: freepik.com

В народната медицина се употребява при: суха кашлица, трахеити, бронхити, астма, ангина, затруднено уриниране, хематурия, умствена умора, кръвохрачене, запек, дрезгав глас, треска, в началото на развитието на туберкулоза и други. Локално, под формата на настойка със зехтин в съотношение 1:10, се прилага при изгаряния, наранявания, гнойни рани, циреи. Трудно зарастващи рани могат да се третират по следния начин - първо измиване с чай от растението, после налагане на марлен компрес отново с чай и правене на загряваща превръзка. С превръзката може да се пренощува. Пресен сок се използва външно за облекчаване на болката при подагра и при хронични кожни проблеми. С чай от билката може да се прави гаргара и да се изплаква устната кухина при съответно заболяване.

Великденчето някога е било високо ценено в Англия като здравословен, релаксиращ, билков чай и тоник. В исторически план зелените части на растението са били използвани като лекарство при кашлица, възпаление на средното ухо, както и при стомашно-чревен дистрес.

Билката се съчетава с много други лечебни растения. Влиза в състава на множество билкови лекарства, предназначени за прием през устата или за локална употреба, особено при възпаление на носа и ушите. Използва се предимно като отхрачващо средство при дихателни проблеми. Често се употребява и под формата на лосион при раздразнена или инфектирана кожа.

Великденчето намира приложение и в хранително-вкусовата промишленост. Чаят от него притежава леко горчив и стипчив вкус.

Начин на употреба

• запарка - една супена лъжица билка се прибавя към 400 мл. вода, като така престоява около час. Прецежда се и се пие три пъти дневно по 100 мл., преди ядене.
• отвара - към половин литър вода се добавят две супени лъжици от билката. Варят се 5 минути. След прецеждане се приема в доза по една винена чаша, 4 пъти на ден, преди хранене.
• пресен сок от великденче - измити и още мокри съцветия се пресоват в сокоизтисквачка. Отделеният сок се съхранява в стъклено шише в хладилник. Приема се по една чаена лъжичка 2-3 пъти на ден.
• тинктура - бутилка от 1 литър се пълни със ситно нарязани съцветия от растението, които се заливат с водка или 40-градусова ракия. Така се оставят да престоят на слънце в продължение на 14 дни. Получената течност се прецежда и се съхранява в хладилник. Дозата, в която се използва е по 30-40 капки 2-3 пъти на ден. Накои автори я препоръчват в доза по 15 капки, три пъти на ден с вода.

Заглавно изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons