Бугенвилея глабра

Бугенвилея глабра (Bougainvillea glabra) представлява по-малък вид бугенвилея, която е най-разпространена от всички растения от този вид и най-често използваща се за направата на бонсай. Бива наричана още paperflower (хартиен цвят), поради устройството на цветовете й. Класифицира се към семейство Nyctaginaceae.

От всички бугенвилеи B. spectabilis, B. glabra и В. peruviana са от значение за медицината. Много кръстоски са направени между различните видовете са произведени нови хибридни такива. Бугенвилея глабра и бугенвилея спектабили са подобни на вид, като основната разлика е цикълът на цъфтеж и това, че B.glabra няма власинково покритие, а B.spectabilis има.

Името на бугенвилеите идва от това на Луи Антоан де Бугаинвил, френски навигатор и военен командир, който е първият европеец забелязал растението в Бразилия през 1768 година.

Устройство на бугенвилея глабра

Изображение: Niepokój Zbigniew, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Това е вечнозелено растение, катерлив храст с трънливи стъбла. Обикновено израства на височина от 3 до 9  метра. Има представители на вида, които остават по-малки по размери и удачно се използват в цветното наземно оформление или като саксиени цветя. Листата и са малки, светло или тъмно зелени, с променлива форма и дължина до 4 см.

Цъфти в малки бели или кремаво бели цветчета, заобиколени от цветни, приличащи на хартия прицветници. Цветовете са с диаметър около 0,4 см. Събрани са в съцветия от 10 до 20 на брой. В края на лятото и през есента се образуват розово-лилавите прицветници около тях. Те са склонни да цъфтят целогодишно в екваториалните региони. На други места те са сезонни, с цикли на разцвет, обикновено четири до шест седмици. Но истинските цветя са прибрани вътре в хартиените прицветници от лятото до есента.

Разпространение на бугенвилея глабра

Билката е с роден ареал на разпространение в Бразилия. Расте добре в изцедени пясъчни пустинни почви, склонове, при скалиста почва на надморска височина до 750 метра. Естественото й местообитание е екваториално, където дължината на деня и нощта е почти равна. Bougainvillea glabra в тези области са склонни да цъфтят целогодишно. На други места, най-доброто цъфтене се получава, когато дължината на нощта и дължината на деня са почти равни (през пролетта или есента).

Използваема част на бугенвилея глабра

С медицински цели се употребяват листата на растението.

Химичен състав на бугенвилея глабра

Откритите активни съединения в растението са пинитол, бетацианин, флавоноиди, танини и алкалоиди.

Лечебни свойства и приложение на бугенвилея глабра

Изображение: Maina Tudu, CC0, via Wikimedia Commons

В научно изследване е установено, че Bougainvillea glabra показва значителна фармакологична и антиоксидантна активност. Изолирани от нея вещества биват комбинирани и наблюдавани по действие. Установена е антиоксидантната им активност, което насочва учените към намиране на начини за употреба на билката като антиоксидант.

За изследване на антиоксидантната активност на Bougainvillea glabra са използвани три различни метода, които оценят общото фенолно съдържание на растението. Общото фенолно съдържание е изразено като танинов киселинен еквивалент. Резултатите от проучването предполага, че ацетоновият и хидроалкохолният екстракт от растението имат ефективна антиоксидантна активност.

Листната маса на билката притежава следните свойства

• противовъзпалителни;
• антибактериални;
• антихелминтни;
• антихипергликемични;
• противоязвени;
• инсектицидни;
• противодиарични;
• антивирусни.

Използва се в традиционната медицина при диария, за понижаване киселинността в стомаха, при кашлица и ендокардит, за укрепване на кръвоносните съдове (отвара от сухи цветя ), при левкорея и хепатит (отвара от стъблото).

Използвайте билката само под контрола на лекар или специалист, занимаващ се с билколечение, поради недостатъчната до момента информация за нейните лечебни свойства и начин на действие.

Други приложения на бугенвилея глабра

Изображение: Banfield, CC BY-SA 2.5 AR, via Wikimedia Commons

Bougainvillea glabra може лесно да се отглежда като жив плет, арка или дърво на земята и в саксии. Тя е характерно украшение на тераси и веранди. Може да се оформя като наземна растителност или като лоза с различни форми. Това растение е идеално за бонсай. Отглежда се и във висящи кошници, като при това се изисква редовно подрязване, но пък се оформя гъста цветна растителност.

Растението традиционно се отглежда като жив плет в Северозападните Хималаи, където помага да се разделят едни  животни от други, маркирайки граници. Много бързо се развива като може да се използва и като вид за възстановяване на гори след пожари.

Дървесината е лека, мека, пореста и с много ниска издържливост. Използва се само за строеж на примитивни сгради и съуражения, както и за гориво.

Заглавно изображение: John Robert McPherson, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons