Бугенвилея, Бугенвилея спектабилис, Голяма бугенвилея

Бугенвилея, Бугенвилея спектабилис, Голяма бугенвилея (Bougainvillea spectabilis, Great bougainvillea) представлява красиво цъфтящ храст, лиана или изкуствено оформено малко дърво, което принадлежи към семейство Вечеринкови (Nyctaginaceae). Терминът "spectabilis" в превод от латински език означава "забележителен, грандиозен". Това е първият регистриран лечебен вид бугенвилея, последван от B. glabra и B. peruviana. Родът получава своето име от Antoiine de Bougainville, първият французин, който пресича Тихият океан.

Бугенвилея спектабилис има дълга традиция на медицинска употреба в Южна, Централна Америка и Мексико. По-малко известна е като билка в Индия и други тропически страни, където е по-популярна като декоративно растение. Всички части на растението, включително корените, се използват под формата на инфузии (главно цветя) отвари (стъбла, листа, корени) и тинктури (всички части). Тя най-често се приема като чай при кашлица, болки в гърлото, грип, треска, диария и диабет (съдържа пинитол - вещество, което имитира инсулина). Също така се употребява при хепатит и проблеми с черния дроб, астма, бронхит, за намаляване на киселинността на стомаха, за лизиране на кръвни съсиреци, за регулиране на менструацията и спиране на бяло течение, при анемия, стомашно-чревно кървене и епигастриална болка. Инфузия от цветовете на билката се пие като лекарство за ниско кръвно налягане.

Устройство на бугенвилея

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Освен като малко дърво или храст, растението се развива и като лоза, достигайки от 4,6 до 12,2 метра дължина и 7 метра ширина. Има сърцевидни листа, с дължина до 13 см, широчина до 6 см, със заострен връх и тясна основа. Те имат овална форма и са разположени последователно на клоните. Стъблата й са трънливи. Използва бодлите си, за да се катери и развива като лоза.

Цветовете й обикновено са малки, бели и незабележими, с тръбеста форма, подчертани от няколко ярко оцветени модифицирани листа, наречени прицветници. Събрани са в съцветие до три на брой. Обграждащите ги прицветници са с дължина до 5 см и варират по цвят - бели, розови, жълти, червени, лилави, лилаво-червени, бежови или оранжеви. Те оформят и придават красотата на цвета. Цъфти от пролетта до есента. Цветовете се опрашват с помощта на насекоми. Плодът на голямата бугенвилея е малък, незабележим, сух и удължен, снабден с крилца.

Разпространение на бугенвилея

Билката е с роден ареал на разпространение в Бразилия, Боливия, Перу и провинция Чубут в Аржентина. Отглеждането й е застъпено в субтропиците и тропиците. За своето развитие предпочита сух климат, слънце и плодородна почва. Често се отглежда в оранжерии, като условията там не са благоприятни за развитието й.

Използваема част на бугенвилея

Употребяват се листата, стъблата и цветовете на растението. По-рядко медицинско приложение намират и нейните корени.

Химичен състав на бугенвилея

Изображение: Jotpe, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Бугенвилея спектабилис съдържа пинитол, бетацианин, флавоноиди, танини и алкалоиди, фенолни съединения, протеини, инхибитори на амилаза, оксидаза, глюкозиди, въглехидрати, антрахинони, флаваноиди, терпеноиди, сапонини, стероиди, протеини, фиксирани масла, мазнини, етерични масла, оксалати, флоботанини, хинони, кверцетагетин, кверцетин и терпинолен.

Вещества изолирани от листата на билката са - оксалова киселина, въглехидрати, протеини, аминокиселини, флавоноиди, фитостероли, алкалоиди, сапонини, тритерпеноиди, танини, антрахинони, фураноиди и феноли.

Изследване на етанолов екстракт от листна маса, стъбла и цветя за фенолно съдържание дава резултат от общо 25 съединения: 1 фенолна киселина (синапинова киселина), 3 бетацианини (бетанидин, гомфренин I и бугайнивин V) и 21 флавоноида (катехин, хризориол, мирицетин, дихидромирицетин, апигенин, кверцетин, рутин, генестин рутинозид, хеспердин и др).

Фитохимичният скрининг на цветовете на голямата бугенвилея открива алкалоиди, въглехидрати, танини, протеини, флавоноиди и фенолни съединения, флобатанини и терпеноиди в тях.

Лечебни свойства и приложение на бугенвилея

Във Филипините не е известна медицинска употреба на билката. Традиционно в Мандсуар листата й се използват при различни заболявания, включително при диария и за понижаване киселинността в стомаха. Те се прилагат и при възпалено гърло и кашлица. При диабет местното население консумира екстракт от сурови листа. Растението се е използвало и за контрол на плодовитостта от племенни хора в много страни. Племето янади в района Читор, Андхра Прадеш, Индия, използва листата на бугенвилея спектабилис за лечение на диабет.

Свойства на голяма бугенвилея

• противовъзпалителни съсредоточени главно в листната й маса;
• антибактериални;
• антивирусни;
• антитуморни;
• антихиперхолестеролемични;
• антихиперлипидемични;
• противотемпературни;
• амилазоинхибиторни;
• антиатерогенни;
• тромболитични;
• аналгетични;
• противохелминтни;
• противоязвени;
• противогъбични;
• антидиабетни;
• антихепатотоксични;
• антиоксидантни;
• антифертилни.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Относно антибактериалната активност на билката е установено, че листата й показват най-висока такава, последвани от цветята и стъблата. При опити със животински модели е установена и значителна периферна аналгетична активност. Предпазва от развитието на стомашна язва, като стабилизира киселинността в стомаха. Етанолов екстракт от листата на бугенвилея спектабилис показва значителна антиоксидантна активност.

Проучване оценява потенциалните противовъзпалителни активности на пресни изсушени листни екстракти в експериментални модели на възпаление у животни. Резултатите показват, че метаноловият екстракт от листа има значителна противовъзпалителна и имунорегулаторна активност.

Влияние на бугенвилея върху фертилитета

Екстрактите от листата на растението влияят отрицателно върху репродуктивните способности и здравето на половите органи при мъжете и жените. Водният екстракт и отвара от това растение са използвани като контрол на плодовитостта сред племенните хора в много страни. При изследвания насочени към влиянието на растението върху фертилитета на двата пола са установени отрицателни ефекти - структурно и функционално увреждане на сперматозоидите и естрогенният цикъл. Води до инхибиране на сперматогенните пътища, оттам до намаляване на броя, подвижността и вариабилността на сперматозоидите. При жените нарушава естрогенният цикъл. Понижава нивата на тестостерон и естроген.

При преглед на литературните източници е установено, че причината на антифертилната активност на бугенвилеята се дължи на съдържанието на сапонини и алкалоиди в нея. Антифертилното свойство на това растение не се съобщава само в изследователски проучвания, но и в други популярни статии.

Диабет и бугенвилея спектабилис

Последни проучвания съобщават, че билката притежава антидиабетни ефекти, които се дължат на съдържанието на пинитол в нея. Проучване подкрепя виждането, че D-пинитол (3-О-метил-хироинозитол) може да окаже инсулиноподобен ефект за подобряване на гликемичния контрол при хипоинсулинемични диабетни мишки. Водните и метаноловите екстракти на билката показват добър глюкозен толеранс и значително намаляване активността на чревната глюкозидаза, като регенерират клетките, продуциращи инсулин, и увеличават плазменият такъв. Резултатите показват потенциала на растението да бъде разработено от него алтернативно средство за лечение на диабет.

Постоянната хипергликемия при диабетни плъхове, индуцирана от алоксан, намаля при лечение на животните за седмица с етанолов екстракт от кората на корена на растението. В процеса на проучване не са наблюдавани значителни токсикологични ефекти върху животните.

Антимикробна активност на бугенвилея

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Екстракти от листата на билката проявяват висока антибактериална активност срещу Salmonella typhi, последвана от цветните и стъблестите такива. С най-висока активност са метаноловите и етаноловите екстракти от листата, последвани от същите на цветята. В тази връзка те се разглеждат като потенциални алтернативни антимикробни средства срещу човешки патогени. Етаноловият екстракт от цветовете на растението проявява максимална инхибиторна антибактериална активност върху Е. coli, отколкото върху S. aureus.

Изследване на различни екстракти от листа на Bougainvillea spectabilis показва максимален инхибиторен ефект върху следните бактерии - S. aureus, B. subtilis, S. feecalis, Micrococcus luteus, E. coli, P. aeruginosa, S. typhii, K. pneumonia, P. vulgaris. Проучването на метаноловите екстракти от листата на B. spectabilis и установената им значителна антимикробна активност, предполага потенциал за заместване на антибиотичната терапия.

Антимикробната активност на цветните екстракти се разделя в две посоки: максимални антибактериални активности се наблюдават при екстрактите от етанол и вода, а максимална противогъбична активност се наблюдава при екстракти с хлороформ и етанол.

Антихиперлипидемичен ефект

Изследване показва антихиперлипидемичния ефект на D-пинитола при плъхове с индуциран диабет тип 2. Установява се значително понижаване на нивата на LDL и VLDL холестерола и значително повишаване на нивата на HDL холестерола. Изследването на етанолов екстракт от листа при плъхове показва възможни благоприятни ефекти върху редуцирането на серумния холестерол. Има обаче и потенциал за неблагоприятно въздействие върху хематологичните показатели, със значително намаляване на обема на клетките от тъканните кръвни депа, концентрацията на хемоглобина, намаляване броя на червените и белите кръвни клетки.

Относно почистването на организма от свободните радикали, все още не е уточнена помощта, която билката оказва в този процес. От стъблата й са изолирани вещества, които оказват цитотоксичен ефект върху пет клетъчни линии рак.

Влияние на билката върху бъбреците и черния дроб

Изображение: Lazaregagnidze, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ефектите й върху функцията на черния дроб и бъбреците е изследвана при плъхове. Проучването на екстракти показва дозо-зависимо понижаване на концентрацията на калиеви йони, вероятно резултат от клетъчното поглъщане на глюкоза, причинено от пинитола, което може да бъде придружено и от клетъчно поглъщане на калиев йон. Наблюдаваното намаление на концентрацията на серумните калциеви йони може да бъде резултат от нарушена чревна абсорбция на калций и / или нарушено превръщане на витамин D в активния 1,25-дихидроксивитамин D3. Резултатите сочат, че повтарящото се приложение на екстракт от B. spectabilis може да компрометира състоянието на бъбреците и черния дроб. Тестовете за ефекта на етаноловия екстракт от листа на голяма бугенвилея показват, че значително намаляват серумния калций и калий и значително повишават концентрацията на фосфати, серумна урея и концентрацията на креатинина. Следователно непрекъснатото използване на билката може да повлияе неблагоприятно нормалните функции на бъбреците и черния дроб.

При изследване върху плъхове с гентамицин индуцирана бъбречна дисфункция, е установено, че листата на билката помагат в стабилизирането на организма.

Как бугенвилея помага при сърдечно-съдови заболявания?

Алкохолен екстракт от билката намалява риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания и намалява нивото на лошия холестерол.

Тромболитична активност на бугенвилея

Проучванията оценяват ин витро тромболитичната активност на екстракт от листа на Bougainvillea spectabilis. Резултатите показват дозо-зависимо усилване на процента на лизис на кръвния съсирек. Предварително проучване предлага билката като ценно допълнение към списъка на природните продукти с тромболитична активност, с терапевтично значение при атеротромботични заболявания като инфаркт на миокарда или церебрален инфаркт.

В научно изследване е установено, че екстракт от белите цветчета на билката е с най-голяма биологична активност.

Начин на употреба

• отвара от сухи листа в количество от 10 грама с 4 чаши вода, се препоръчва при левкорея и за укрепване на кръвоносните съдове;
• при хепатит - прави се отвара от сухи стъбла в количество от 10 грама с 4 чаши вода.

Изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Прицветниците се използват за направата на атрактивна, виолетово наситена напитка, известна като "Agua de Buganvilia". Тя притежава деликатен и освежаващ вкус. Цветовете на бугенвилея са годни за консумация. Могат да се консумират пресни, като имат слабо горчив вкус, който действа леко освежаващо. Използват се в салати и напитки (виолетови флорални цветни напитки), включително като чай за кашлица. От тях може да се приготви лека закуска, чрез пържене на цели съцветия, потопени в тесто.

Декоративна стойност на бугенвилея спектабилис

Растението е широко разпространено като декоративно. Основна декоративна единица е във Филипините. Култивира се широко и се създават нови видове с шарени прицветници. Расте като декоративна ограда или се катери по различни дървени съоръжения, стени, покриви, над врати. Винаги привлича със своята пъстрота и красота. Изпъква на фона на останалата растителност с комбинативните си възможности относно жива и нежива природа.

Други приложения на бугенвилея

Бугенвилеята участва активно в чистенето на въздуха от тежки метали. Тя може да намали замърсяването с тежките метали чрез абсорбцията и адсорбцията им във въздуха и водата. Така може да окаже влияние върху различни фактори на околната среда, като концентрацията на олово в почвата, климатичните условия, степента на замърсяване на почвата с оловни съединения.

От разграждането на растението се получава биометан.

Изображение: ????????? ???????, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цветни екстракти от прицветниците на билката са изследвани за титруема сила. Установено е, че са точни и полезни за крайната точка на индикация (неутрализация). Оказват се потенциален източник за нов, много полезен, икономичен, прост, точен, екологичен и удобен за потребителите индикатор.

Внимание!

Листата на бугенвилеята се считат за много леко токсични за децата. Приемът на чай от тях, в малки количества се счита за напълно безопасна, но трябва да се спре ако се усети гадене.

При пречупване на клонките, течността, която се отделя от тях не трябва да попада в храносмилателния тракт. Би причинила отравяне и стомашно-чревни проблеми.

Заглавно изображение: Prenn, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons