Антенария, Витошки еделвайс, Антенария двудомна

Антенария, Витошки еделвайс, Антенария двудомна (Antennaria dioica) представлява малко лечебно и декоративно, многогодишно, тревисто, двудомно растение, което расте при студен климат и се отнася към семейство Сложноцветни. Нарича се още бял смин, бяло безсмъртниче, бяла трева. От сухите му стръкове се правят сухи букети или се включват в декорацията на свеж рязан цвят. Близо е до заплахата от изчезване.

Устройство на антенария двудомна

Изображение: Dominicus Johannes Bergsma, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Витошкият еделвайс израства на височина до 30 см. Развива пълзящо коренище. Стъблата му са без разклонения, гъсто окосмени. Листата се развиват в основната на растението като розетка и са редуващи се по протежението на стъбло. Приосновните са овални, със заоблени или остри върхове, отдолу гъсто белокоси, отгоре голи до гъсто овласени. Стъблотовите листа имат форма на лопатка, тясно ланцетна, с горна повърхност покрита с къси, сребристи власинки. Листната маса е с дължина от 7 до 13 мм.

Цветовете се произвеждат в цветни глави с диаметър от 6 до12 мм, разположени на върха на стъблата. Съцветията са тъмно розови, светло розови или бели. Тичинките във всяко едно цветче наброяват 5. Плодът е с елипсовидна форма, сивкаво-кафяв, с власинков връх. Цъфти през май, юни, юли и август.

Тя е двудомна, но може да се размножава и без оплождане. Намира се в групи, които могат да бъдат изцяло женски колонии, изцяло мъжки колонии, а също и смесени колонии. Мъжките растения имат по-светли цветни глави от женските.

Разпространение на антенария

Билката расте в Аляска, Евразия, Северна Америка. Обитава горски хълмове, скалисти отливи, ливади, сухи ливади, пасища, брегове, паднала тундра, каменисти места и планински ливади. В България се открива в Стара планина, Знеполски район, Витоша, Западни гранични планини, Беласица, Пирин, Славянка, Рила, Родопи и Средна гора. Вирее над 1800 метра надморска височина

Изображение: Meneerke bloem, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението е ксерофит, процъфтява на сухи места, където често трябва да се контролира изпарението на вода. Адаптирано е много добре към сурова среда на живот.

Все по-рядко започва да се среща във Финландия, особено в южната част на страната. Предполага се, че това се дължи на глобалното затопляне и увеличаването на азота и озона в атмосферата, и намаляването на количеството на сухите брегове и други открити местообитания.

Най-добре се отглежда на бедни, зърнести до каменисти, сухи до средно влажни, добре дренирани почви и пълно слънце. Растенията се представят добре в сухи почви. Те изискват рязко оттичане на почвата. Те ще процъфтяват през хладно лято, но като цяло не харесват горещите и влажни лета на дълбокия юг. При оптимални условия на отглеждане растенията могат да се разпространяват от столони, за да образуват привлекателна почвена покривка.

Използваема част на антенария

Билката се събира през май, преди да влезе в цвете и може да бъде изсушена за по-късна употреба. Отрязва се цялата надземна част на растението по време на цъфтежа. Събраната билка се суши в сухи и проветриви помещения или в сушилня при температура до 50°C.

Химичен състав на антенария

Вещество, което се открива в големи количества в билката е слузта. Затова антенарията се прилага предимно в лечението на заболявания на дихателните пътища като отхрачващо средство.

Лечебни свойства и приложение на антенария

Изображение: Biodehio, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Въпреки че не се използва широко в билковата медицина, се смята, че растението има антитусивни, стягащи, жлъчегонни, диуретични и емолиентни свойства. Традиционно се използва за лечение на бронхит, оплаквания от черния дроб и жлъчния мехур, хепатит и диария. Външно се употребява като гаргара за лечение на тонзилит и за промивки при вагинит.

Антенарията е включвана в състава на билкови смеси, предназначени за лечение на бронхит и жлъчни заболявания. Растението е много богато на слуз, което го прави много ценно при лечението на гръдни оплаквания. Билката се прилага най-вече при увреждания на горните дихателни пътища, стомашно-чревни катари и възпалителни процеси в жлъчния мехур.

Други употреби на витошки еделвайс

Меката, сива зеленина е може би най-добрата декоративна характеристика на това разпръснато почвено покритие - антенария двудомна. Расте добре между павета. Тя е полезна като покритие с малка площ в алпинеуми, гранични фронтове, основи или други стройни, скалисти райони в пейзажа. Придава ефектни краски на върха на каменни стени.

Препоръчва се за отглеждане в алпинеуми, цветни градини, пейзажни композиции и на тревни площи.

Начин на приложение

• запарка - 2 чаени лъжички нарязана билка кисне в чаена чаша вряла вода. След като изстине, извлекът се пие по 1 чаена лъжичка на всеки час.

Внимание!

Преди да изберете билката за лечение на Ваше заболяване, консултирайте се с лекар или специалист по билколечение.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons