Възпаление на червата

Възпаление на червата: състояния, при които се установява възпаление на вътрешната обвивка на червата. В зависимост от това дали са засегнати тънките черва или дебелото черво се използват термините ентерит и колит. Когато състоянието обхваща и тънките и дебелото черво - ентероколит.

Симптомите, с които се съпровожда възпалението на червата могат да включват: коремни болки, спазми, подуване, гадене, повръщане, диария (с възможно отделяне на слуз и кръв в изпражненията), намален апетит, загуба на тегло, треска, отпадналост. В зависимост от вида на ентероколита могат да се наблюдават и други признаци (например ректално кървене).

Видове ентероколит:

Некротизиращ ентероколит

Некротизиращият ентероколит е заболяване, което засяга предимно недоносени бебета. Дължи се на попадането на бактерии в червата, които причиняват локално възпаление и инфекция. В крайна сметка това води до смърт на тъканите и перфорация на червата.

Болестта се проявява при близо 10% от недоносените деца. Причината не е известна на този етап. Някои предполагат, че недоносените бебета имат неразвита имунна система и са по-податливи на бактериални атаки. Други теории предполагат, че заболяването се дължи на недостатъчно кръвоснабдяване и липса на достатъчно кислород към червата. Това предизвиква първоначалното възпаление, което впоследствие се влошава от бактериалната инфекция.

Признаците и симптомите при некротизиращия ентероколит включват: повръщане, диария, подуване на корема, кървави изпражнения. При усложнения се установяват още треска, нарушено дишане и силна отпадналост.

Некротизиращият ентероколит може да бъде фатален, ако не бъде лекуван.

Повече информация за заболяването ще откриете в: "Некротизиращ ентероколит у плода и новороденото".

Ентероколит, свързан с антибиотик

Симптомите при този вид възпаление на червата се проявяват след прием на антибиотик. Когато човек приема антибиотици "добрата" чревна микрофлора бива унищожавана, което е предпоставка за развитие на клостридии (бактерии, отделящи токсини, които увреждат вътрешната стена на червата).

Първите признаци на заболяването се появяват в рамките на 10 дни от антибиотичното лечение. Те включват: спазми и подуване на корема, водниста диария, треска, умора, общо неразположение, силни стомашни болки. Ентероколитът, свързан с антибиотици, може да прогресира и в друга форма, наречена псевдомембранозен ентероколит.

Псевдомембранозен ентероколит

Псевдомембранозният ентероколит включва възпаление на лигавицата на тънките черва и дебелото черво.

Обикновено се причинява от бактериална инфекция, лекувана с антибиотик. Това означава, че хората с псевдомембранозен ентероколит първоначално са развили ентероколит, свързан с антибиотик. Това обаче невинаги е така.

Специфичните симптоми на псевдомембранозния ентероколит включват персистираща водниста диария с много неприятна миризма, треска и болезнени спазми.

Подробности за състоянието в темата: "Ентероколит, предизвикан от Clostridium difficile".

Хеморагичен ентероколит

Хеморагичният ентероколит е друг вид възпаление, причинено от бактериална инфекция. Някои щамове на Escheria coli причиняват инфекция, като произвеждат токсин, който води до редица нарушения в организма.

Хеморагичният ентероколит обикновено причинява тежки спазми и водниста кървава диария. При някои хора състоянието се съпровожда и със силно повишена телесна температура.

Хеморагичният ентероколит може да представлява сериозен риск, ако не бъде лекуван. Ако бактериите влязат в кръвообращението, инфекцията може да се разпространи и да засегне други органи.

В тежки случаи хората могат да развият заболяване, наречено хемолитико-уремичен синдром. Това ги излага на риск от други състояния като бъбречна недостатъчност, увреждане на нервите, инсулт.

Още информация за този вид ентероколит в: "Неинфекциозен гастроентерит и колит".

Възпалението на червата може да се дължи на:

• Инфекциозни и паразитни болести - бактериални инфекции (салмонелоза, дизентерия), вирусни инфекции (причинени от ротавируси, ентеровируси, аденовируси), глисти, гиардиоза, гъбични инфекции.
• Болести на храносмилателната система - дивертикулоза, проктит, язвен колит, инвагинация, исхемичен колит, мезентериална исхемия.
• Новообразувания - рак на дебелото черво.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - прием на антибиотици, радиационна терапия.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - алергични реакции.

Диагноза

За да се постави диагноза ентероколит, лекарят ще има нужда от информация за здравословното състояния (анамнеза), освен това ще трябва да извърши физически преглед. Вероятно ще бъдат назначени и някои изследвания като: пълна кръвна картина, култура от кръв за изследване, фекална проба. От полза за поставянето на диагноза може да бъде също ултразвук, компютърна томография или ядреномагнитен резонанс.

Лечение

Възможностите за лечение варират индивидуално, а също така се различават спрямо вида на ентероколита. Необходимо за някои хора ще бъде постъпването в болница, където ще бъдат под лекарско наблюдение. Там ще им бъде назначено вливане на електролитни разтвори, ако се губят твърде много течности вследствие на диарията, други пациенти може да имат нужда от кръвопреливане.

Антидиарийните медикаменти се избягват, при някои от ентероколитите (псевдомембранозен ентероколит; ентероколит, свързан с антибиотик), тъй като може да влошат заболяването и симптомите.

Антибиотици се предписват рядко, тъй като може да стимулират инфекцията и да доведат до усложнения (особено ако ентероколитът е резултат от прием на антибиотик). В някои случаи обаче може да бъде изписан антибиотик, за да се предотвратят животозастрашаващи усложнения - сепсис.

Други по-тежки случаи, изискват операция.

Диета

Добре е лечението да бъде подкрепено от промени в начина на хранене. От съществено значение при ентероколитът е и приема на вода. Един от признаците при заболяването е диарията, която може да доведе до дехидратация - затова е необходимо да се приемат много течности.

Пробиотиците и пребиотиците също е добре да се включат, тъй като подпомагат създаването на нова чревна микрофлора.