Некротизиращ ентероколит у плода и новороденото МКБ P77

Некротизиращият ентероколит е най-често срещаното сериозно заболяване на гастро-интестиналния тракт у новороденото, което изисква спешно лечение. Обикновено се проявява веднага след раждането или до третата седмица от живота на бебето. При некротизиращия ентероколит увреждането може да варира. В някои случаи се засяга само мукозата, а в други некротичният процес обхваща цялата дебелина на червото и може да се стигне до перфорация. Некротизиращият ентероколит у плода и новороденото се среща при:

• недоносени;
• неправилно хранени новородени;
• изкуствено хранени бебета;
• инфекции на гастро-интестиналния тракт;
• незрялост на локалния имунитет.

Некротизиращият ентероколит засяга близо 10% от недоносените, които тежат по-малко от 1500 грама. Смъртността е 50% или повече в зависимост от тежестта на заболяването. Бавното ентерално хранене профиликатира появата на некротизиращ ентероколит при недоносените бебета.

Основният патгенетичен механизъм на некротизиращия ентероколит е недостатъчното кръвоснабдяване на червата на плода вътреутробно, при което червата не получават достатъчно количество кислород. Други причини са: приложение на хиперосмоларни разтвори, бактериална инфекция на червата, нарушена имунна система на плода.

Клиничната картина се проявява скоро след раждането. При доносените бебета средната възраст на появата на заболяването е 1-3 ден, но може да се прояви и по-късно - на едномесечна възраст. Клиничните прояви могат да бъдат едва забележими и могат да включват един или повече от следните симптоми:

• повръщане;
• диария;
• забавено изпразване на стомаха;
• подуване на корема;
• спиране на чревния пасаж;
• еритем на коремната стена (в напреднал стадий);
• поява на кръв в изпражненията.

Системните симптоми са неспецифични и могат да включват комбинация от следните прояви:

• апнея;
• летаргия;
• намалена периферна перфузия;
• шок (в напреднал стадий на заболяването);
• сърдечно-съдов колапс;
• хеморагична диатеза (консумативна коагулопатия).

При правилно и бързо лечение заболяването се ограничава, но е възможно и свръхостро протичане, при което се стига до чревна перфорация и перитонит в рамките на 12 часа.

Диагнозата некротизиращ ентероколит у плода и новороденото се поставя на базата на:

• анамнестични данни за недоносеност, възраст на новороденото между 3-15 дни, изкуствено  ентерално хранене и други;
• симптоми от страна на гастро-интестиналния тракт;
• физикално изследване;
• инструментални изследвания (рентгенография, ехография и други).

Лабораторните изследвания също имат значение за поставянето на диагнозата. Умерената до тежка неутропения говори за септично състояние. Може да има промяна в стойностите на хемоглобина и хематокрита при загуба на кръв с изпражненията. Ниски нива на серумните бикарбонати се наблюдават при бебета с лоша тъканна перфузия, сепсис и некроза на червата.

На рентгенографията се виждат разширени чревни бримки, удебелени стени на червата и абнормни газови колекции (при перфорация).

Първоначалното лечението се състои в:

• спиране на ентералното хранене;
• поставяне на назогастрална сонда за евакуация на стомашното съдържимо - преминава се към тотално парентерално хранене;
• поддържане на водно-електролитния баланс;
• влива се прясна плазма или тромбоцитна маса при необходимост;
• при инфекция се включват антибиотици - Ампицилин, Гентамицин, Метронидазол.

Основната индикация за оперативно лечение на некротизиращия ентероколит е перфорацията или некрозата на червото. Другите индикации са:

• зачервяване в коремната стена;
• газ в порталната вена;
• влошаване на състоянието.

Прогнозата при некротизиращ ентероколит у плода и новороденото е сериозна и зависи от ранното поставяне на диагноза и своевременното лечение.