Тест за 2,3 дифосфоглицерат

Тест за 2,3 дифосфоглицерат (2,3 ДФГ) е кръвен тест, който се използва за оценка на еритроцитна недостатъчност като анемия или при увеличение на червените кръвни клетки наречено еритроцитоза. 2,3 ДФГ е субстанция, която се образува в еритроцитите (червените кръвни клетки) и контролира движението на кислород от червените кръвни клетки към тъканите в тялото.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Хемоглобинът е протеин в кръвта, който пренася кислород до тъканите използвайки 2,3 ДФГ. Колкото повече 2,3 дифосфоглицерат има в клетките, толкова повече кислород се доставя до тъканите. Съответно колкото по-малко е 2,3 ДФГ има в клетките толкова по-малко кислород се доставя.

Повишавайки количеството на 2,3 дифосфоглицерата тялото, първоначално реагира на липсата на кислород.

При някой хронични заболявания като анемия, обструктивни белодробни заболявания, кистична фиброза, вродени сърдечни заболявания, хипертиреоидизъм и др. нивото на 2,3 ДФГ е повишено поради повишената нужда на организма от кислород.

Пониженото ниво на 2,3 ДФГ може да е в резултат на липса на еритроцитни ензими като 2,3 ДФГ мутаза или 2,3 ДФГ фосфатаза, тъй като са необходими за образуването му. Липсата на 2,3 ДФГ, който да контролира движението на кислорода към тъканите, принуждава тялото да го компенсира като произвежда повече еритроцити. Мембраната на еритроцитите е отслабена, поради което се разрушават и хемолизират лесно. Това състояние е известно като несфероцитна хемолитична анемия.

Важно е определянето на 2,3 ДФГ при голямо кръвопреливане, защото съхраняваната кръв бързо губи 2,3 ДФГ и възможността му да доставя кислород. След хемотрансфузия (кръвопреливане) еритроцитите отново изгражда 2,3 ДФГ за около 24 часа докато се достигнат нормални нива и хемоглобина започне да изпълнява своята функция.

Необходима ли е предварителна подготовка?

За теста са необходими 5-10 ml кръв в епруветка с антикоагулант ЕДТА (етилендиаминтетраацетат) или хепарин. Пробата трябва да се замрази веднага след вземането и, за да се съхрани преди тестване. Желателно е пациентът да направи леки физически упражнения, преди да се вземе кръв. Упражненията повишават нуждите на организма от кислород, предизвиква се временно повишаване на нивото на 2,3-дифосфоглицерата.

Метод на провеждане на изследването:

Тест за 2,3 дифосфоглицерат се прави от кръвна проба. Еритроцитите се разделят от останалите клетки и течната част на кръвта (плазмата). След което, еритроцитите се измиват и лизират (разрушават). После се прибавя и ензимен реактив, който реагира с 2,3 ДФГ, който видимо променя цвета. Колкото по-голяма е промяната толкова по-високо е нивото на 2,3 ДФГ.

Какво ще усещате по време на изследването?

Убождане на мястото на венопункцията.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Посиняване може да се появи около мястото на венепункцията. Натиск върху мястото след вземане на пробата може да редуцира посиняването.

Резултати от проведеното изследване:

При нормални стойности на хемоглобина Hb 120-160 g/l, 2.3 БФГ е 4.54 ± 0.57 mmol/l.

• Хипертиреоидизъм: Hb 137±14 g/l, 2.3 БФГ 5.66 ± 0.69 mmol/l
• Желязо дефицитна анемия: Hb 100±17g/l, 2.3 БФГ 5.79 ± 1.02 mmol/l
• Хронично респираторно заболяване с хипоксия: Hb 164±22g/l, 2.3 БФГ 5.29 ± 1.13 mmol/l

Кога не трябва да провеждате изследването?

Прекалено голямо физическо натоварване може да доведе до прекалено високи нива на 2,3адифосфоглицерат, преди да се вземе кръвна проба за теста, което може да даде фалшиво повишени резултати. Излишно е да се провежда теста веднага след кръвопреливане, тъй като са необходими около 24 часа на хемоглобина да възстанови нормалните нива на 2,3-дифосфоглицерат.