Реконвалесценция след лечение на счупване МКБ Z54.4

В рубриката реконвалесценция след лечение на счупване се разглежда възстановителният период след получена ортопедична травма. Важно е да се обърне специално внимание на психологическите фактори при възстановителният процес на различни ортопедични фрактури.

Разбирането на психологическите фактори, които могат да възпрепятстват възстановяването при различните фрактури е важно за всички професионалисти, участващи в рехабилитацията. Психолозите могат да предоставят консултации и подкрепа на персонала, работещ във физическата рехабилитация и да работят директно със случаи, в които има различни видове усложнения.

Фрактурите могат да се появят при хора на всяка възраст, но по-често се срещат при възрастни хора и деца.

При хората в напреднала възраст комбинацията от остеопороза (намалена костна плътност) и повишена честота на падане означава, че броят на счупените кости се увеличава с възрастта, като жените страдат по-често от фрактури, отколкото мъжете - това е така, защото хормоналните промени по време на менопаузата увеличават честотата на остеопорозата.

Важно е да се проследяват определени параметри по време на реконвалесцентният период - измервания на движението на мускулите и функцията им (извършват се с помощта на мускулен динамометър на три, шест и 12 месеца след нараняването). Реконвалесценция след лечение на счупване е значително по-бавно при пациенти на възраст над 40 години.

Рехабилитация след фрактура

След зарастване на контузията, пациентът преминава през рехабилитация, за да възвърне напълно обхвата си на движение в ранената зона. Лекарят разработва персонализирана програма за рехабилитация въз основа на тежестта на нараняването и мястото, където се намира.

Тази програма включва разтягания, различни упражнения и други методи за физическа терапия, които да помогнат на мускулите да възвърнат гъвкавостта и силата си. Времето за възстановяване варира при всеки пациент.

Обикновено счупена кост на ръката или крака изисква 4-6 седмици престой в гипс или шина, понякога се налага използването и на вътрешно фиксиращо устройство. Така костите се връщат на местата си, както е било преди да се счупят.

През това време крайникът е обездвижен, губи мускулна маса, ставен обхват на движение и най-вероятно пациентът ще изпитва болка и скованост в зоната. Физиотерапията може да помогне за ускоряване на възстановяването чрез намаляване на болката и подуването, възстановяване на мускулната функция и нормалният ставен обхват на движение.

Обикновено след 2 седмици започва ранната физиотерапия, но не за всеки пациент е толкова скоро. Включва внимателни пасивни движения, за да се възстанови нормалния обхват на движение около мястото на фрактурата и засегнатите стави.

Други ранни цели на физиотерапията на този етап са контролиране на болката и подуването. Мобилизирането на меките тъкани на околните мускули и сухожилия увеличава притока на кръв към зоната и помага за намаляване на подуването, подпомага разграждането на цикатрикса (нова съединителна тъкан на мястото на фрактурата).

След 3-4 седмици пациентът започва да играе по-активна роля във възстановяването си и да прави някои активно подпомагани упражнения и някои леки усилващи физически дейности, в зависимост от нивото на болката.

Това е за възстановяване на мускулите, които ще са отслабнали по сила и размер, поради обездвижването. На този етап могат да бъдат въведени някои методи на електротерапия, като част от плана за лечение.

До 4-6 седмици счупената кост заздравява, но ще продължи да се укрепва месеци наред. Физиотерапията на този етап се фокусира върху възстановяване на функцията на увредените мускули, кости и стави до предишното им ниво. Това включва комбинация от по-интензивни техники за мануална терапия и домашен план за упражнения за възстановяване на мускулите.

Ранното лечение с физиотерапия е изключително важно за осигуряването на пълно възстановяване и наистина ще помогне да се намали болката и дискомфорта от неподвижността.

Първата среща обикновено се резервира за седмица или 2 след изписването на пациента от болницата. Тежките фрактури обикновено заздравяват в рамките на 3 до 6 месеца, но може да изискват последващи контролни прегледи на всеки няколко месеца в продължение на година или повече. Допълнителни контролни рентгенографии се назначават, за да се провери колко добре зараства костта.

Възможни усложнения

За повечето хора счупената кост заздравява до няколко месеца и няма да има други проблеми, но понякога могат да възникнат усложнения. Повреда около фрактурата може да възникне по време на първоначалното нараняване или по време на операцията:

1. Нараняване на мускули, нерви или кръвоносни съдове — това може да доведе до загуба на движение или усещане, или може да повлияе на кръвоснабдяването на крайника.
2. Костна инфекция — може значително да забави оздравяването на костта и съседните тъкани и често изисква лечение с антибиотици, операция или и двете.
3. Понякога може да се наложи допълнителна операция, ако костта не зарасне правилно. Това може да се случи, ако костта не се подравни както трябва по време на операцията, ако се постави прекалено голяма тежест върху костта, преди тя да зарасне, фрактурата е тежка или пациентът има придружаващи заболявания.

Помощни средства

В периода на реконвалесценция след лечение на счупване, може да се наложи да се използва адаптивно оборудване за изпълнение на ежедневните задачи, като например:

• Душ столове или пейки — наличието на пейка под душа позволява на човек да седи, докато се къпе. Това може да бъде полезно за някой, който има затруднения с придвижването.
• Регулируеми столове — Седенето и изправянето от стол е по-лесно, когато седалката на стола е повдигната. За човек, който е счупил кост на долните крайници, повдигнатите възглавници на стола могат да помогнат за това.
• Проходилки, протези или бастуни.