Друг уточнен вид последваща ортопедична помощ МКБ Z47.8

В тази рубрика друг уточнен вид последваща ортопедична помощ се разглежда смяна, проверка и отстраняване на външно фиксиращо устройство и гипсова или синтетична отливка.

Какво представляват гипсовите и синтетичните отливки?

Гипсовите отливки са поддържащи устройства, които се използват, за да се запази наранена кост на място, докато лекува. Шините не са толкова ограничаващи и нямат същата поддържаща роля.

Гипсовите отливки и шини се използват за лечение на счупени кости, наранени стави и сухожилия или след операция на тях. Целта на отливката или шината е да обездвижи костта или ставата, докато заздравее. Това помага да се ограничи движението и да се предпази зоната от по-нататъшни наранявания.

Лекарите понякога използват гипсови отливки и шини заедно. Например, първо могат да стабилизират фрактура с шина и да я заменят с отливка, след като първоначалният оток е спаднал. Други фрактури може да се нуждаят само от отливка или шина.

Предимствата на гипсовите отливка са, че са по евтини и по-лесно се правят. Недостатъците им са, че изискват повече грижи, трябва да се предпазват от намокряне, тъй като може да доведе до пропуквания. Друг недостатък е, че на гипса са му нужни няколко дни, за да се втвърди напълно.

Гипсовите отливки са и по-тежки и при деца не са най-подходящия метод. Поради тези причини, новите отливки се правят от синтетичен материал, наречен фибростъкло. То се накисва във вода и се увива около областта на няколко слоя. Фибростъклото изсъхва в рамките на няколко часа.

Обикновено гипсът остава за 6 седмици. През това време пациентът все пак трябва да посещава лекарят си, за да е сигурно, че костта зараства правилно.

Трябва да се потърси лекарска помощ при следните симптоми:

• висока температура
• изтръпване в пръстите
• подуване или промяна на цвета на пръстите
• усещане за парене, ужилване или постоянна болка под отливката
• усещане за прекомерна стегнатост или отпуснатост
• лоша миризма, идваща от отливката
• мехури, обрив, зачервена кожа около краищата или вътре в отливката

Отстраняване на отливката, чрез специален трион

След като областта заздравее, отливката се отстранява с помощта на специален трион. Вибрациите на триона разрушават отливката, а не въртящо се острие, така че да не се наранят тъканите. Пациентът никога не трябва да се опитва сам да свали гипса си.

Отливката трябва да се реже стабилно и гладко. Добре е да се разговаря с пациента по време на процедурата, така че вниманието му да бъде отклонено. Крайникът, който е гипсиран, трябва да се поддържа от торби с пясък.

При гипсиран долен крайник пациентът лежи настрани, а при гипсиран горен крайник, може да е в седнало или легнало положение. Пациентът е покрит с бельо и позиционира крайника му по подходящ начин. Позицията на крайника може да бъде променена по време на процедурата.

За предпазване на кожата може да се постави пластмасова лента между гипса и крайника на пациента. Това ще предпази кожата допълнително от нараняване.

Премахване на отливката, чрез специални ножици

Гипсовата отливка може да бъде премахната и със специални гипсови ножици. Размерът на използваните ножици зависи от размера на отливката. Върху отливката се начертават линии, по които ще се среже.

Едното острие се поставя под гипса, успоредно на кожата, като дръжката се държи стабилно във вертикално положение. Другото острие прорязва отляво и отгоре, дръжката му трябва да е успоредна на линията на рязане в покой. Това е изходна позиция и ако остриетата са неправилно подравнени, долният нож ще се натисне в плътта, водейки до синини или дори разкъсвания.

След всяко рязане остриетата трябва да се подравнят, преди да бъде направен следващият разрез. Това предотвратява набръчкването на кожата. Ножиците се изваждат след всеки четири или шест разреза.

Никога не трябва да се режат ъглите. Винаги трябва да се изваждат остриетата и да се започва от противоположния край на линията, за да се срещне края на вече направения разрез.

Лактите се държат относително неподвижно и се прилага силата на рязане от раменния пояс и гръдния мускул. Това дава по-контролирана мощност и спестява енергия.

Премахване на гипсова отливка с електрическа резачка

Електрическата резачка трябва да се използва само за рязане на напълно подплатени отливки. Когато се използва електрическа резачка, се спазват следните правила:

• Не трябва да се поставя напрежение върху кабела и той трябва да е достатъчно дълъг
• Кабелът не се доближава до режещото острие.
• Ръцете на оператора да са сухи.

Пациентът трябва да е спокоен, обяснява му се, че режещото острие работи чрез трептене и реже само твърди материали. Острието става горещо, когато се използва, и рязането трябва да бъде спряно, ако пациентът почувства парене. Рязането започва с ниско налягане от уреда.

Острието се поставя в началото на отправната точка, оказвайте леко натиск и плавно се премества резачката по линията. За намаляване на налягането се прилагат непрекъснати, но нежни движения от страна на китката.

Усложнения по време на отстраняването на отливката

1. Нараняване на кожата
2. Подуване на крайника след отстраняване на отливка. Отокът на крайниците след отстраняване на отливки е често срещан проблем.
3. След премахване на отливката или шината е възможно да има известна скованост и слабост в крайника. Това се подобрява с времето. Понякога е необходима физиотерапия, за да помогне с възстановяването. Физиотерапията включва упражнения за подобряване на мускулната сила, подвижността на ставите и баланса.
4. Може да се напипа бучка на мястото на счупването. Това е новата кост, която в крайна сметка ще придобие формата на първоначална.

Отстраняване на външно фиксиращо устройство

В рубриката друг уточнен вид последваща ортопедична помощ се включва и външно фиксиращо устройство. Може да се използва външно фиксиращо устройство за поддържане и стабилизиране на счупени кости. Устройството може да се регулира външно, за да се гарантира, че костите остават в оптимално положение по време на лечебния процес. Това устройство се използва често при деца и когато кожата над фрактурата е била повредена.

Първият етап в отстраняването на външното фиксиращо устройство е разхлабване на прътовете в рамката. Целта на това е да се тества костта, за да се види дали е достатъчно издръжлива, за да може да поеме теглото на тялото. Разхлабването на рамката и освобождаването на напрежението водят до неудобство в началото.

Важно е да се посещава физиотерапевт и да се изпълняват ежедневните упражненията. Пациентът не трябва да има нуждата от допълнителни помощни средства за ходене. Ако обаче усети, че подвижността му се е влошила или изпитва много силна болка при движение, трябва да посети ортопедът си.

Премахването на прътовете е вторият етап. Отстраняването им позволява повече мобилност във външен фиксатор при движение. Местата, където са се намирали пиновете могат да се възпалят, поради повечето движение и по-малката стабилност във външния фиксатор.

Екипът по отстраняване поставя няколко връзки, за да предотврати пръстените от люлеене. Понякога, за да му е по-комфортно на пациента докато спи, се налага да се постави обратно някой от прътовете. На сутринта се маха отново.

Ако се появи силна дълбока болка или промяна във формата на крайника, това може да е признак, че костта не е напълно заздравяла. В такъв случай, прътите се поставят обратно, докато заздравителния процес приключи.

Последният етап при отстраняването са направата на рентгенови снимки, за да се определи в какво състояние са костите. Ако всичко заздравява както трябва се маха външният фиксатор.

Преди процедурата се препоръчва пациентът да приема обезболяващи. Зоната се дезинфекцира. След премахването на устройството, се поставя превръзка, която да предпазва отворените рани, където са били пиновете. Трябва да се избягва натоварването на крака, дейности като бягане, скачане, докато физиотерапевтът прецени.