Поставяне и регулиране на средства за контрол върху състоянието на съдовете МКБ Z45.2

Рубриката поставяне и регулиране на средства за контрол върху състоянието на съдовете включва всички етапи от подготовката до поставянето на интравенозни катетри. Те могат да се поставят на периферен съд, обикновено на вени на предмишницата или на централен венозен съд.

Устройствата за венозен достъп най-често се използват за прилагане на лекарства (антибиотици, химиотерапевтични лекарства, други лекарства), на течности и хранителни съединения, преливане на кръвни продукти, кръвни тестове за диагностични изследвания.

Устройствата за венозен достъп осигуряват няколко предимства пред обикновените манипулации на венозните пътища, които обикновено се поставят в малките вени на ръката. Те избягват проблеми, възникващи по времето на прилагането на силни лекарства през малки вени, а именно дразнене на венозния съд или кръвни съсиреци.

Централен венозен катетър

С централно венозно устройство също се избягват възпалението и белезите, които могат да се появят, на мястото на проникване на иглата. Устройствата за централен венозен достъп могат да бъдат поставени по няколко начина. Катетрите се въвеждат чрез тунелиране под кожата в подключичната или югуларна вена (разположена в шията). Частта от катетъра, където се прилагат лекарства или се изтегля кръв, остава извън кожата.

За разлика от катетрите, които излизат от кожата, портовете (отвори) се поставят напълно под кожата. Взима се кръв или се доставят лекарства чрез поставяне на малка игла през кожата в порта.

С централно венозно устройство се достига до централната венозна система чрез горната или долна куха вена. Предимствата на централния венозен катетър пред периферния са:

• стабилност — може да остане за няколко седмици
• безопасност — иритативния ефект на някои лекарства върху кръвоносните съдове се избягва
• взимане на кръв — става по-лесно
• бърза хемодилуция — поради голямото количество кръв, минаващо през вената, лекарства или разтвори, които се поставят там, се разреждат и разпределят в тялото.

Периферни катетри

Периферно поставените катетри, за разлика от централните катетри и портове, не се поставят директно в централната вена. Поставят се във вена на ръката и се придвижват напред към по-голямата субключична вена.

Периферните канюли са най-често използваният тип венозно устройство, като се поставят за малки периоди от време (до 5 дни). Канюлата е гъвкава тръба, съдържаща игла, която може да бъде поставена във вени, най-често тези по дорзалната и централна повърхност на горните крайници.

Най-често използваните вени са метакарпални, цефални, базиларни. Възможно е да се използват вени на долните крайници, но се избягва при възрастни, поради повишен риск от тромбофлебит. Необходимо е да се направи предварителна оценка на вената, която ще се използва. Избягват се такива със синини, оклузии, възпаление или фиброза.

Канюлите трябва да са тънкостенни, за да осигурят най-голям вътрешен диаметър, без да увеличават външния диаметър. Използването на канюла с най-тънка стена намалява механичното триене върху стената на вената, което позволява да се увеличи приема на лекарства, течности и кръвни продукти и по този начин се намалява риска от химическо дразнене.

Съществува и друг вид катетър, който осигурява венозен достъп в голяма периферна вена, без да влиза в централната венозна система. Обикновено се въвежда във вена, разположена в областта на предкубиталната ямка на ръката и достига до вената на горната част на ръката.

Те се използват, когато пациентите нямат достъпни периферни вени или разполагат с малък брой здрави съдове за прилагане на терапия за по-дълъг период от време.

Поставянето и регулирането на средства за контрол върху състоянието на съдовете трябва да се извършва много прецизно, за да се избегнат някои усложнения, като: получаване на болезнен хематом (колекция от кръв), оток на мястото на убождане, пневмоторакс, хемоторакс, целулит, сепсис, венозна тромбоза, ендокардит. Ако се появят кръвни съсиреци, трябва да се приемат антикоагуланти. ако не се спазват правилата за стерилност и други.

Преди поставянето на катетъра, се слагат ръкавици за еднократна употреба. Върху табла се намират нужните инструменти — легенче за мръсните игли, памук, спирт за почистване на кожата, марли, система за еднократна употреба, банка за инфузията, абокат, левкопласт, спринцовка и хепаринизиран разтвор, с който се промива абоката, за да не се образуват тромби, ръкавици за еднократна употреба, есмарх, с който се пристяга ръката, за да се постави венозният катетър и статив, на който се закачат банките.

Начинът, по който се включва венозен източник, след като са приготвени всички необходими пособия, е следният:

• пациентът ляга;
• системата се отваря;
• банката се почиства със спирт, след което се поставя система в нея;
• над легенче се отваря кранчето и системата се обезвъздушава, след което се затваря;
• банката се окача на статива;
• ръката се стяга с есмарх;
• кожата се почиства със спирт;
• набелязва се вена и иглата се въвежда в нея;
• след това ръката се освобождава и се пуска системата;
• добре е иглата да се фиксира с лепенка, за да не се размести.

Превръзките, използвани за покриване на мястото на инцизия, трябва да са полупропускливи, за да може влагата да се изпарява и да се предотврати появата на инфекция или мацериране на кожата.