Лице, намиращо се в лек автомобил и пострадало при друга и неуточнена транспортна злополука МКБ V49

Обширността на травматичните наранявания на лице, намиращо се в лек автомобил и пострадало при друга и неуточнена транспортна злополука, се обуславят от: особеностите на кабината на автомобила и на структурата му; скоростта на движение на превозното средство; условията, при които е възникнала транспортната злополука и др.

Лекият автомобил е моторно превозно средство на четири колела с основна дейност транспорт на пътници и товар.

Според формата и предназначението си автомобилите се разделят на няколко вида - спортни, състезателни, хечбек, седан, многоместни, специализирани автомобили и т.н.

Производителите на днешните автомобили си поставят за цел усъвършенстване на ефективността, безопасността и комфорта на машината. Създават се автомобили с електронни системи и двигатели с минимален разход на гориво. Формата на автомобилите е аеродинамична с цел намаляване на въздушното съпротивление.

Около 600 милиона са автомобилите в света, с тенденция за постоянното нарастване на броя им.

Редица предимства на автомобилите обуславят масовата им употреба. Колите са бърз и удобен транспорт и не изпитват затруднения при превоз на няколко пътника и товар в сравнение с други видове транспорт. Осигуряват по-голяма безопасност при злополуки, не се влияят от разстояния и атмосферни условия както при колоезденето.

Основен недостатък при използването на автомобили е наличието на големи разходи: за гориво, за ремонт и части, за пътни такси и застраховки и др. Големи проблеми се оказват градските задръствания и намирането на паркоместа.

Уврежданията на лице, намиращо се в лек автомобил и пострадало при друга и неуточнена транспортна злополука, могат да бъдат различни на брой, засягащи почти всяка част от тялото в зависимост от обстоятелствата на катастрофата, като най-често се засягат главата, врата, горните и долните крайници.

При злополука едни от най-честите наранявания, получили шофьора и пътниците, са затворени травми на главата, които може да варират от леко сътресение до травматично увреждане на мозъка.

Мозъчната травма може да доведе до постоянно или временно увреждане на функциите на мозъка. Черепни фрактури, хематоми, увреждане на нерви са свързани с такава мозъчна травма.

Последствията от мозъчна травма могат да бъдат припадъци, главоболие, виене на свят, липса на концентрация, загуба на паметта, депресия или тревожност.

За диагностициране на мозъчната травма се използва компютърна томография или ЯМР.

Нараняванията на врата може да варират в по-леки форми като камшичен удар и напрежение във врата до по-тежки увреждания на дисковете на прешлените.

Камшичният удар е резултат от рязка флексия, екстензия или ротация. Предизвиква наранявания на меките тъкани като сухожилия, мускули, нерви.

Симптоматиката на камшичестия удар е свързана с болка в шията и ограничена подвижност; болка, изтръпване и мускулна слабост на горните крайници; главоболие и световъртеж; шум в ушите; нарушения в зрението; постоянна умора; изострени вегетативни реакции.

Диагностицирането се извършва чрез образна диагностика, лечението е комбинирано - медикаментозно и кинезитерапия.

Нараняванията на лицето може да включват охлузвания и кръвонасядания, различни по обширност разкъсно-контузни рани, травми на челюстта и произтичащи от това сериозно стоматологични проблеми.

Травмите на гърба най-често са свързани с увреждания или фрактури на прешлените.

Уврежданията на костите на горните и долните крайници се изразяват с фрактури и разкъсване на ставни връзки.

Вътрешните органи могат да претърпят в зависимост от тежестта ба злополуката частично или пълно разкъсване и откъсване, наранявания вследствие на счупени ребра.