Лице без допълнително уточнение, намиращо се в лек автомобил и пострадало при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука МКБ V49.2

Степента на нараняванията на лице без допълнително уточнение, намиращо се в лек автомобил и пострадало при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука, се определят от: скоростта на движение на двете моторни превозни средства и техните особености; употребата на колани; особеностите на кабината на лекия автомобил; обстоятелствата, при които е станало непътното произшествие и др.

Лекият автомобил представлява моторно четириколесно превозно средство, служещо за превоз на хора и товар.

Проектирането на днешните автомобили е насочено към създаване на по-голяма безопасност, комфорт и ефективност. За постигането на тези цели спомага аеродинамичната форма на автомобилите, пригодена за намаляване на въздушното съпротивление, електронните системи и двигатели с минимален разход на гориво.

Леките автомобили се различават по своята форма и предназначение - хечбек, седан, спортни, състезателни, многоместни, специални (предназначени за специфични дейности, например военни автомобили, на противопожарната охрана и др.).

В днешно време автомобилите са най-предпочитания транспорт - броят им в света е около 600 милиона с тенденция за постоянно увеличаване. Този факт се обуславя от редица предимства на този вид превоз.

Леките автомобили са по-бърз и удобен начин на придвижване отколкото други видове моторизиран транспорт, не се влияят от атмосферни условия и дължината на разстоянията, нямат проблем с извозването на повече от един пътник и багаж както колоезденето например. Осигуряват по-голяма безопасност чрез специални съоръжения като например предпазни колани и въздушни възглавници.

Предпазните колани редуцират с около 30% броя на загиналите, на тежко и леко ранените. Те са изключително ефективни при инциденти в градски условия, когато скоростта е под 60 км/h и не се получава деформация на купето. В тези случаи коланите предотвратяват множество средни и тежки увреждания - удари на главата в стъклото, фрактури на гръдната кост и ребрата при удар във волана, черепномозъчни травми. Те предпазват от травми в доста голям процент от случаите при преобръщане на колата на равен терен.

При съвременните автомобили въздушните възглавници при инциденти не се активират, ако не са закопчани предпазните колани.

Статистиката сочи, че при пострадали, употребили обезопасителни колани, почти не са регистрирани травми в основата на черепа, които са и главната причина за летален изход при жертви, неизползвали колани.

Важен допълнителен елемент е наличието на предпазни възглавници на облегалките на предните седалки, които предпазват от "камшичен удар".

Купуването и поддръжката на един лек автомобил поглъща големи разходи (например за гориво, ремонти, пътни такси, застраховки), което е основен минус при този вид транспорт. При употребата на леките автомобили стоят и проблемите със задръстванията и намирането на места за паркиране.

Травмите на лице без допълнително уточнение, намиращо се в лек автомобил и пострадало при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука, се локализират най-често по главата, крайниците и предната част на тялото.

При сблъскване на лек автомобил ударът на главата в стъкло, рамката отгоре или тавана на колата предизвиква множество порезни рани по главата, лицето и горните крайници. Нерядко този удар се съпровожда със закрити травми на главата, увреждане на мозъка или фрактури на костите на черепа.

Мозъчната травма предизвиква временни или трайни увреждания на мозъка. Симптомите може да включват главоболие и световъртеж, загуба на паметта, нарушения в зрението, припадъци, липса на концентрация и др. Поставянето на диагнозата се извършва посредством ЯМР или компютърна томография.

Нараняванията на лицето се характеризират с кръвонасядания, охлузвания и различни по големина разкъсно-контузни рани.

Уврежданията на врата може да бъдат т.нар. камшичест удар или фрактури на прешлени.

Камшичният удар се определя като наранявания на меките тъкани като сухожилия, мускули, нерви. Болният се оплаква от болки във врата и горните крайници, ограничена подвижност на врата, мускулната отпадналост и изтръпване на горните крайници, главоболие, виене на свят, постоянна умора, шум в ушите и др. Лечението включва медикаменти и кинезитерапия.

Най-честите травми на гърба са увреждания и счупвания на прешлени.

Нараняванията на вътрешните органи варират в зависимост от тежестта на инцидента - кръвонасядания, откъсвания, разкъсвания поради счупени ребра.

При горните и долни крайници може да се установят фрактури и разкъсване на ставни съчленения.