Велосипедист, пострадал при транспортна злополука без сблъскване МКБ V18

Велосипедът се определя като немоторно превозно средство на две колела, придвижващо се посредством мускулната сила на водача чрез педали на краката.

Велосипедът се съставлява от следните части: кормило и седалка, задно и предно колело, рамка, спирачки и верига, педали.

Велосипедите са няколко типа от гледна точка на вида им на употреба - например планински, градски, пистов и др.

Градове на много държави са снабдени с велоалеи, които са направени за каране на велосипед. Обикновено се намират в най-дясната част на платното и се отличават със специална маркировка.

Човекът, управляващ велосипеда, се нарича велосипедист или колоездач. По закон трябва да има светлоотразителна жилетка и звънец.

Причините за произшествието на велосипедист, пострадал при транспортна злополука без сблъскване, са падане или събаряне от велосипеда и евентуално следващо преобръщане.

Често падането без сблъсък се дължи на загуба на равновесие. Тя представлява нарушаване на взаимодействието между ЦНС и скелетната мускулатура по време на движение.

Загубата на равновесие се дължи на различни причини: болести, свързани с ЦНС като хематом, тумор, енцефалит; употреба на алкохол, наркотици; високо или ниско кръвно налягане; заболявания на вестибуларната система и др.

Степента и обширността на травматичните увреждания на велосипедист, пострадал при транспортна злополука без сблъскване, могат да варират в зависимост от: скоростта на движение на велосипеда, особеностите на конструкцията на велосипеда и предназначението му (градски, планински и др.), теренните особености на произшествието, наличието на предпазна каска и др.

Външните увреждания се характеризират с охлузвания и кръвонасядания по кожата, различни по големина разкъсно-контузни рани.

В резултат на падането на страничната част на главата се установяват пукнатини в слепоочните кости и субарахноидални кръвоизливи, сътресение и натъртване на мозъка.

Получават се характерни наранявания вследствие на действието на педалите и веригите по кожата. Те представляват ивицовидни охлузвания, които отразяват особеностите на действащите агенти.

При падането е възможно получаването на счупвания: на лопатката или ключицата; на ребра; на кости на крайниците.

При последващо преобръщане могат да се образуват по-тежки фрактури, както и скъсване на ставните връзки.

Ако велосипедистът е с предпазна каска, уврежданията са локализирани в шийната област на гръбначния стълб. В резултат на вбиване на каската в челната област на главата се наблюдава напречно широко ивицовидно охлузване, съпроводено в някои случаи с кръвонасядане, рязко отграничено от долната страна.

Възможни са разкъсвания на вътрешните органи в коремната и гръдна кухина вследствие сътресението на тялото.

Прочетете още информация за видовете травми:

• Вътречерепна травма
• Счупване на шийния отдел на гръбначния стълб
• Счупване на ребро (ребра), стернум и гръдната част от гръбначния стълб
• Травма на други и неуточнени органи на гръдната кухина
• Други и неуточнени травми на гръдния кош
• Счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза
• Счупване на ниво раменен пояс и мишница
• Счупване на костите на предмишницата
• Счупване на бедрената кост
• Счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена