Шийно ребро МКБ Q76.5

По време на ембрионалното развитие на гръбначния стълб се оформят 29 чифта ребра, от които 12 чифта оформят гръдния кош, а останалите претърпяват обратно развитие. В шийния дял тази редукция започва отгоре - надолу, и ако не настъпи докрай в долния сегмент на шийния дял, се оформят един или два чифта добавъчни ребра.

Шийното ребро представлява вродена аномалия, която се изразява в наличието на допълнително ребро, произхождащо най-често от седми шиен прешлен на гръбначния стълб, но също може да се наблюдава развитие от пети или шести шиен прешлен. Предполага се, че това заболяване се проявява при 0,2% до 0,5% от населението. Хората може да имат т.нар. шийно ребро едностранно, но по-често се наблюдава от двете страни.

В повечето случаи тази аномалия протича безсимптомно. Оплакванията обикновено се появяват в зряла възраст, най-често случайно, при професии, свързани повече с напрежение на горните крайници или тежка физическа работа. Размерите на шийното ребро могат да варират от няколко сантиметра, до напълно развито ребро. Когато дължината на добавъчното ребро е до 5 см оплаквания по-рядко се наблюдават. Проявите на заболяването са болки, дискомфорт и парестезии ("мравучкане", парене) по хода на лакътния нерв (n. ulnaris), дължащи се на контакт между добавъчното шийно ребро и преминаващият до него мишнично сплетение (plexus brachialis). Болката се засилва при напрежение и е тъпа и пронизваща. Болните съобщават, че често изпускат предмети, ръката им отмалява, става студена, установява се акроцианоза (трайно посиняване на кожата на крайниците), намалена болкова сетивност и вегетативни промени.

Наличието на шийно ребро може да предизвика форма на т.нар. компресионен костоклавикуларен синдром или скаленус синдром, поради притискане на мишничното сплетение (plexus brachialis) или подключичната артерия (a.subclavia). Компресионният костоклавикуларен синдром на гръдния кош е причина за болка, слабост, подуване, изтръпване и чувство за студ в областта на главата, рамото и горните крайници. Това се дължи на сложни механизми, включващи мускулна дисфункция и компресия на нервите. При притискане на мишничното сплетение се наблюдава характерната слабост и чувство за болка в ръката и главата, а при притискане на подключичната артерия се наблюдава положителен тест на Адсон, както и подуване, изтръпване и болка на пръстите или ръцете.

Тестът на Адсон може да се извърши с пациента в седнало или изправено положение, като лакътя на изследвания е напълно изпънат.
Процедура:
Ръката на пациента се отвежда на 30 градуса от тялото, като е максимално изпъната в лакътната става.
Лекарят палпира пулса по радиалната артерия чрез държане на китката на пациента.
След това пациентът изпъва врата си, насочвайки главата си към симптоматичното рамо, като бива помолен да задържи дишането си.
Лекарят сравнява се усещането за пулс по радиалната артерия.
Тестът е положителен, ако има значително отслабване или изчезване на радиалния пулс.

Компресионният костоклавикуларен синдром обхваща широк спектър от прояви, дължащи се на притискането на кръвоносни съдове или нервни снопчета. При това състояние се манифестират в голям процент неврологичните и не толкова венозните или артериални симптоми, затова се говори много по-често за този синдром в неврологията. Причина за възникването му могат да бъдат травми, вродени заболявания и аномалии, тумори или бременност.

Наличието му се доказва чрез доплерова сонография на кръвоносните съдове на ръката, компютърно-томографско изследване или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

В повечето случаи на този синдром се използва консервативно лечение и не се налага операция, особено ако пациентът бъде диагностициран в ранен етап от заболяването си. Лечението се състои от физиотерапия, топлинни процедури, приемане на противовъзпалителни и болкоуспокоителни лекарства. В случаи, при които консервативното лечение не помага се налага оперативно такова, при което се премахват стълбестите мускули (mm.scaleni), първото ребро или шийното ребро, за да се освободи напрежението.

Палпаторно може да се опипа шийно ребро като подутина в надключичната ямка. При рентгенологично или компютърно томографско изследване също може да се визуализира шийното ребро, като най-често това явление се изобразява едностранно или двустранно.

Поставянето на диагнозата шийно ребро е рядко явление и затова може да се обърка с друго заболяване. В диференциално диагностично отношение трябва да се мисли за шийна остеохондроза (разрушаване на междупрешленните дискове в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб), дискова херния(разкъсване на външния фиброзен пръстен на междупрешленните дискове, изграждащи гръбначния стълб), периартрити (възпаление на раменната става порати претоварване или травма), плексити (възпалително изменение на нервното сплетение в раменната област), различни видове артрити (възпаление) на раменната става. Това показва, че поставянето на точна диагноза на шийно ребро е трудно.

При по-незначителни оплаквания се опитва консервативно лечение: физиотерапия, топлинни процедури, аналгетици, витамини. При упорити случаи се прибягва до оперативно лечение и отстраняването на аномалията.