Вродена спондилолистеза МКБ Q76.2

Състоянието, при което се наблюдава приплъзване напред на прешлен от състава на гръбначния стълб, се нарича спондилолистеза. Най-често това се наблюдава в поясния отдел на гръбнака. Ако се размести (приплъзне) твърде много, прешленът може да притисне нерв, причинявайки болка. Думата спондилолистеза (spondylolisthesis) идва от гръцките думи spondylos, което означава "гръбначен стълб" и lithesis, което означава "да се приплъзне".

Познати са различни видове спондилолистеза. По-често срещаните видове са:

• Вродена спондилолистеза: Вродената спондилолистеза е резултат от анормално костно образуване. В този случай анормалното разположение на прешлените ги поставя в по-голям риск от "подхлъзване" и разместване. Вродената спондилолистеза е най-честата причина за болка в гърба при деца и подрастващи. Симптомите на това заболяване често започват по време на пубертета.
• Истмична спондилолистеза: Този тип възниква като резултат от друго заболяване наречено спондилолиза. Спондилолизата е състояние, което води до малки стрес фрактури в прешлените. В някои случаи, фрактурите отслабват костта до такава степен, че тя се "приплъзва" от мястото си.
• Дегенеративна спондилолистеза: Това е най-честата форма на тази малформация. С напредването на възрастта междупрешленните дискове (структурата между телата на прешлените) губят вода и се втвърдяват, което ги прави неспособни да се противопоставят на движението на гръбначните прешлени. Дегенеративната спондилолистеза най-често се среща след 40-годишна възраст.

По-рядко срещаните форми на спондилолистеза включват:

• Травматична спондилолистеза: причинява се след травма на гръбначния стълб
• Патологична спондилолистеза: причинява се от патологичен процес, засягащ целостта на гръбначния стълб - остеопороза или тумор
• Постоперативна спондилолистеза: следствие от операция на гръбначния стълб

Степента на вродена спондилолистеза се определя посредством рентгенологично изследване и според класификацията на H. Meyerding. Различават се четири степени:

• Първа степен - когато приплъзването не превишава 1/4 от предно-задния диаметър на по-долу лежащия прешлен
• Втора степен - когато не превишава 1/2
• Трета степен - не превишава 2/3
• Четвърта степен - когато разместването е повече от 3/4 до пълно спускане на прешлена отпред

Обикновено малформациите от първа и втора степен не изискват операция и се лекуват консервативно. При пациенти с признаци за спондилолистеза в трета или четвърта степен може да наложи хирургическа интервенция, ако са налице трайни и болезнени малформации на прешлените.

Болните се оплакват от болки в кръста, които могат да се разпространяват надолу, лесна умора, слабост на поясната област, особено при физическо натоварване. Видимо се установява увеличено изкривяване напред в областта на пояса (поясна лордоза) и изразени напречни кожни гънки. Бодилестият израстък (processus spinosus) на най-близко разположения прешлен изпъква, а под него се вижда ямка, получила се от хлътване на меките тъкани. При натиск върху бодилестия израстък на прешлена се усеща болка. Установява се ригидност (скованост) по хода на гръбначния стълб и гърба.

Спондилолистезата може също да причини спазми в задните бедрени мускули. Това може да принуди човекът да върви със ситни крачки и с леко свити колене. Ако разместеният прешлен притиска нерв, болката може да се разпространи по крака до ходилото.

Диагнозата се уточнява с рентгенова снимка, като особено показателна е профилната проекция. Други допълнителни образни изследвания като компютър-томографско изследване или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) също могат да се извършат, за да се придобие по-добра представа за вродената аномалия.

Лечението на спондилолистезата зависи от фактори като:

• възраст
• общо здравословно състояние на пациента
• степен на "приплъзване"
• тежест на симптомите

Лечението най-често е консервативно, включващо почивка, медикаменти и упражнения. По-тежката спондилолистеза може да изисква хирургична операция.

При консервативното лечение пациентът трябва да вземе почивка от спортните и други дейности, докато болката постепенно намалее. За облекчаване на болката и възпалението се препоръчва прием на нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС). По-силни лекарства могат да бъдат предписани, ако НСПВС не осигуряват облекчение. Епидуралните стероидни инжекции, при които лекарството се поставя директно в междупрешленното пространство около гръбначния стълб, също могат да помогнат за намаляване на възпалението и облекчаване на болката.

Упражненията за стабилизиране са основата на физиотерапевтичното лечение. Тези упражнения подсилват коремните и/или гръбначните мускули, като минимизират костното движение на гръбначния стълб. Обикновено, за постигане на клинично подобрение са необходими 8 до 12 седмици интензивно ежедневно лечение със стабилизационни упражнения.

Хирургична намеса може да е необходима, ако прешлените продължават да се приплъзват един спрямо друг или ако болката не се облекчи чрез консервативно лечение и започва да възпрепятсва ежедневните дейности. Основните цели на операцията са:

• облекчаване на болката, свързана с раздразнен и възпален нерв
• стабилизиране на гръбнака
• връщането на гръбначния стълб към нормалната му функция и форма

По принцип консервативното лечение на леки случаи е успешно при около 80% от пациентите. Хирургичните операции са успешни при 85% до 90% от хората с тежка форма на спондилолистеза. Шансът болката да се завърне зависи от тежестта на заболяването. В случай на незначително разместване, когато костта не притиска нерв, вероятността пациентът отново да изпитва болки поради спондилолистезата е минимална.

• Спондилолиза

Друго заболяване, свързано със спондилолистезата е спондилолизата. Тези две заболявания са най-честите причини за болка в областта на гърба при деца и подрастващи. Спондилолизата е медицински термин за фрактура или дефект на прешлените, изграждащи гръбначния стълб. Тя се класифицира по следния начин:

• вродена
• истмична (стрес фрактура)
• дегенеративна
• травматична

Спондилолизата при деца и юноши най-често е резултат от деформация или фрактура на прешлени от състава на гръбначния стълб. Дефектът в прешлена нарушава неговата здравина и цялост, което може да бъде предпоставка за неговото разместване или "приплъзване" - спондилолистеза.

Много хора със спондилолиза нямат симптоми и дори не знаят, че страдат от това заболяване. Тази аномалия се среща в 5-6% от населението, но едва 10-15% от тези индивиди ще развият симптоми, което прави спондилолизата рядко срещано заболяване. Доста често при пациенти със спондилолиза се наблюдава и спондилолистеза. Все пак е възможно човек може да има спондилолиза, без да има спондилолистеза и обратното.

По-често е дете или подрастващ да има спондилолиза, без да има спондилолистеза, докато възрастни често се диагностицират със спондилолистисеза без спондилолиза. Въпреки че е объркващо, двете заболявания често се наблюдават в комбинация и лечението им често е едно и също.
Разликата е в това, че възрастните пациенти често се налага да бъдат лекувани хирургически, докато децата със спондилолиза или спондилолистеза рядко се нуждаят от операция, освен ако състоянието им не е тежко.

Точната причина за спондилолизата не е известна, въпреки че са идентифицирани някои от рисковите фактори. Спондилолизата е много по-често срещана при индивиди, практикуващи спортове, изискващи чести или трайни хиперекстензии на гръбначния стълб.
Тези спортове включват:

• гимнастика
• гмуркане
• борба
• вдигане на тежести
• други

Смята се, че повтарящата се травма в гръбначния стълб може да отслаби структурата на прешлена и това да доведе до спондилолиза.

Диагностиката и лечението на спондилолизата са същите като при спондилолистезата, а именно образни изследвания за диагностика и консервативно, физиотерапевтично или хирургическо лечение в зависимост от тежестта на увреждането и състоянието на пациента.