Други вродени аномалии на мъжките полови органи ( НА ТЕСТИСА И СЕМЕПРОВОДА) МКБ Q55

Мъжката и женската полови системи имат еднакво развитие и водят началото си от едни и същи първични структури. В началото на вътреутробното развитие на бебето (до около 8-та гестационна седмица) полът все още е неопределен. Между 12-16 гестационна седмица се осъществява процеса на диференциация на половите органи. Първо се диференцират тестисите и под въздействието на хормоните, отделяни от тях се развиват мъжките полови органи.

Този ранен етап в ембрионалното развитие на бебето може да се наруши под влиянието на различни едно- и екзогенни фактори. Това може да доведе до появата на вродени аномалии на половата система на детето. Към рисковите фактори спадат:

• генетична обремененост;
• от страна на майката – заболявания като диабет, особено при недобър контрол;
• екзогенни фактори – токсични за бебето вещества, метали, лекарства, прием на алкохол, тютюнопушене и други.

Рубриката други вродени аномалии на мъжките полови органи включва:

• Липса и аплазия на тестиса МКБ Q55.0
• Хипоплазия на тестиса и скротума Q55.1
• Други вродени аномалии на тестисите и скротума Q55.2
• Атрезия на vas deferens Q55.3
• Други вродени аномалии на vas deferens, епидидима, семенните мехурчета и простатата Q55.4
• Вродена липса и аплазия на половия член Q55.5
• Други вродени аномалии на половия член Q55.6
• Други уточнени вродени аномалии на мъжките полови органи Q55.8
• Вродена аномалия на мъжките полови органи, неуточнена Q55.9

Най-тежките от изброените по-горе малформации са вродената липса на някой от половите органи. Обикновено тези аномалии са свързани с някои синдроми и малформации на други органи и системи. В тези случаи пациентите не могат да изпълняват своята репродуктивна функция. Изключение правят случаите при агенезията на един от чифтните органи (например липса на един тестис), тогава другият може да компенсира липсата.

Диагнозата на вродените дефекти на мъжките полови органи се поставя основно чрез:

• обстоен преглед на новороденото;
• ехографско изследване;
• венозна урография;
• при необходимост компютърна томография;
• изследване на хормоналните нива.

Някои от вродените аномалии са видими още с раждането на бебето като: агенезията и хипоплазията на тестисите, половия член, деформации, изкривяване, сраствания на пениса и т.н. Други малформации се диагностицират едва, когато момчето навлезе в пубертета или още по-късно при появата на репродуктивни проблеми.

Лечението зависи от това, кои полови органи са засегнати и каква е тежестта на тяхното увреждане. Повечето аномалии се коригират оперативно. При наличие на ендокринна причина за тези аномалии, добри резултати дава хормоналната терапия.