Други вродени аномалии на vas deferens, епидидима, семенните мехурчета и простатата МКБ Q55.4

По време на вътреутробното развитие на бебето под въздействието на редица ендогенни и екзогенни фактори могат да възникнат различни аномалии на половата система. Рисковите фактори могат да бъдат:

• генетични;
• хромозомни аномалии;
• свързани с вредности на бременната – алкохол, тютюнопушене, наркотични вещества;
• вирусни инфекции и други.

Рубриката други вродени аномалии на vas deferens, епидидима, семенните мехурчета и простатата включва малформации, които засягат репродуктивната система и могат да причинят трайното й увреждане.

Семепроводът или още vas deferens е част от репродуктивната система на мъжа. Той изпълнява важна транспортна функция. За анатомията му научете повече тук.

Липсата на vas deferens е аномалия, която може да бъде едностранна или двустранна. Най-често се асоциира със заболяването кистична фиброза (муковисцидоза), а в малък процент от случаите се свързва с едностранна бъбречна агенезия. В 98% от случаите на болни от муковисцидоза се установява липса на vas deferens.

Епидидимът (надсеменник) е с червеобразна форма и се разполага върху задния ръб на семенника. Има дължина около7-8 см и се състои от три части: глава, тяло и опашка.

Аномалиите на епидидима в повечето случаи се асоциират с крипторхизъм. Дефектите могат да включват липса, агенезия (неразвитие), хипоплазия (непълно развитие), киста на епидидима. Епидидималната киста (сперматоцеле) представлява пълна с течност формация, която е безболезнена. Може да се палпира като гладка, малка бучка в скротума на върха на тестиса. Причината за тази аномалия е неизвестен. Често може да се дължи на запушване на каналчетата, които носят сперматозоидите от тестисите.

Клиничната картина може да включва болка, подуване или зачервяване на скротума, чувство за натиск и дискомфорт в основата на пениса.

Семенните мехурчета са чифтен орган, който има жлезиста структура и се разполагат зад пикочния мехур в долната му част. Повече за анатомията му прочетете при: семенно мехурче (vesicula seminalis).

Могат да се наблюдават различни вродени аномалии и на семенните мехурчета, семенната връв, екулационния канал, които водят до нарушаване на половата функция. Към вродените малформации на семенните мехурчета принадлежат:

• агенезия;
• дупликация;
• хипоплазия на семенните мехурчета;
• ектопия (абнормна позиция);
• нарушения в структурата им (дивертикули, кисти, комуникация с уретера и други).

Агенезията и кистозните аномалии са най-често срещаните малформации. Често са съчетани с дефекти на отделителната система. Това се дължи тясната връзка между репродуктивната и отделителната система.

Простатната жлеза е с форма на кестен и се разполага под пикочния мехур. Тя обхваща началото на пикочния канал. Тежи приблизително и има следните Размерите и са около 3 см височина, 2 см дебелина и ширина около 4 см. Теглото й е около 20-25 грама. Простата е изградена от жлезна и мускулна част. Основната й функция е секреторна. Повече за устройството й можете да прочетете при: простатна жлеза (glandula prostata).

Липсата и агенезията на простатната жлеза е вродена аномалия, при която простатата е неразвита. Това е тежък и рядко срещан дефект. Аплазията е неправилно развитие на жлезата, а хипоплазията е непълното й развитие. По-често срещана аномалия е хипоплазията в сравнение с агенезията на простатата. Не пълното развитие на простатната жлеза може да засегне част от нея или цялата жлеза т.е. да бъде частична или пълна. Обикновено тези аномалии се наблюдават при недоносени бебета и често са съчетана с други малформации на пикочо-половата система като крипторхизъм, агенезия на бъбрек, липса на семенни мехурчета и други.

Клиничната картина при вродените аномалии на простатата включва нарушена функция на половата и отделителната система. Пациентите се оплакват от липса на потентност, също могат да имат смущения в уринирането. Най-тежкото последствие от вродените аномалии на простатната жлеза е безплодието.

Диагнозата на други вродени аномалии на vas deferens, епидидима, семенните мехурчета и простатата се поставя на базата на:

• клиничната картина;
• физикалния преглед;
• инструменталните методики – ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс на таза.

Лечението зависи от тежестта на аномалията и от това, кои структури от половата система са засегнати. В някои случаи дефектите не изискват терапия, тъй като не водят до трайни нарушения на половата функция, в други се предприема оперативна корекция, а в трети – хормонално лечение.