Други вродени аномалии на тестисите и скротума МКБ Q55.2

В рубриката други вродени аномалии на тестисите и скротума се включват различни вродени малформации на тестисите и скротума, полиорхидизъм (наличие на повече от два тестиса), прибиращ се тестис (асансьорен) и други.

Вродените аномалии на тестиса и скротума могат да възникнат при нарушаване на ембрионалното развитие на бебето. При някои от малформациите има генетична предразположеност. Възможно е различни екзогенни (външни) въздействия да повлияят развитието на половата система на бебето. Такива са излагането на бременната на вредни въздействия, йонизационни лъчения, прием на наркотични вещества от нея, алкохол, тютюнопушене и други.

Полиорхидизмът (добавъчен тестис) е състояние, при което пациентът има повече от два тестиса. Могат да се наблюдават три и рядко повече тестиси. Добавъчният тестис обикновено е недоразвит и се разполага близо до нормалния. Препоръчва се неговото оперативно отстраняване, тъй като е повишен склонността към малигнено израждане.

Прибиращият се тестис или още се нарича асансьорен се характеризира с временно качване на тестиса в ингвиналния канал. Обикновено причината за това е включването на кремастерния рефлекс, който води до прибиране на иначе нормалния тестис от скротума в ингвиналния канал. Важно е това състояние да се разграничи от крипторхизма. При последния тестисът е трайно задържан в коремната кухина или ингвиналния канал. Възможно е да се спусне до края на първата годинка на детето, затова обикновено се изчаква преди да се премине към оперативна корекция.

Към други вродени аномалии на тестисите и скротума спадат различни вродени малформации на кожната торбичка, в която се разполага тестисът. Честотата на аномалиите, засягащи скротума е ниска. Причината за тяхната поява често остава неизяснена. Такива вродени малформации са:

• липсата на скротум;
• агенезията;
• разделен на две скротум;
• цепка на скротума;
• вродени кисти и други.

Скроталната агенезия се среща много рядко. Обикновено има фамилна обремененост за този дефект. Лечението включва изграждането на неоскротум.

Разделянето на скротума е вроден дефект, при който се наблюдава дълбока цепка в срединната линия, която преминава през скротума. Тази аномалия се дължи на несливане на лабиоскроталните гънки и често се асоциира с пеноскротална хипоспадия.

Диагнозата се поставя чрез преглед на бебето, правят се някои апаратни изследвания (ехография, компютърна томография, ЯМР и други), изследват се хормоните, за да се изключи по-сериозно засягане на тестикуларната функция.

Лечението на други вродени аномалии на тестисите и скротума зависи от вида на дефекта. Обикновено се извършва оперативна корекция на малформациите. Ако е засегната функцията на тестисите се прилага хормонална терапия.