Други изменения на кожата и кожните придатъци, характерни за плода и новороденото МКБ P83

Измененията на кожата и нейните придатъци при новороденото биват физиологични и патологични. След като се роди новороденото претърпява редица промени, които са му необходими за приспособяване към извънматочен живот. При увредени деца тези адаптационни прояви протичат по-тежко, траят по-дълго и могат да доведат до усложнения.

Категорията други изменения на кожата и кожните придатъци, характерни за плода и новороденото, включва следните рубрики:

• Склерем на новородено МКБ P83.0
• Неонатален токсичен еритем МКБ P83.1
• Фетален хидропс, несвързан с хемолитична болест МКБ P83.2
• Други и неуточнени отоци, характерни за плода и новороденото МКБ P83.3
• Подуване на млечните жлези у новородено МКБ P83.4
• Вродено хидроцеле МКБ P83.5
• Пъпен полип у новородено МКБ P83.6
• Други уточнени изменения на кожата и кожните придатъци, характерни за плода и новороденото МКБ P83.8
• Изменение на кожата и кожните придатъци, характерно за плода и новороденото, неуточнено МКБ P83.9

Склеремът при новороденото представлява генерализирани твърди отоци, които ограничават движенията на бебето, кожата е бледа и лъскава. Среща се по-често при недоносени, при бебета с родова травма или при новородени с някаква инфекция. Много често склерема може да е първата изява на започваща инфекция.

Неонаталният токсичен еритем е доброкачествен макуло-папулозен обрив, който се наблюдава обикновено при здрави бебета. Появява се 2-3 дни след раждането и изчезва спонтанно след около 2 седмици. Обривните единици са с блед център и периферно зачервяване. Засяга се лицето, тялото и крайниците на бебето.

Феталният хидропс представлява много тежко състояние в неонаталния период, при което настъпват масивни отоци по цялото тяло. Феталният хидропс бива два вида: имунен и неимунен. Имунният фетален хидропс се дължи на имунен конфликт между майката и детето, в резултат на което настъпва хемолиза на еритроцитите. Вторият тип фетален хидропс не е свързан с имунен конфликт в организма на детето, а по-скоро с нарушен баланс в  разпределението на течности в резултат на различни заболявания или усложнения.

Най-честата причина за увеличаване на млечните жлези на новороденото е хормоналната криза в неонаталния период. Това е физиологична реакция в резултат на намаляване на нивото на естрогена в края на бременността. Това води до освобождаване на пролактин от хипофизата и нарастване на млечните жлези на бебето.

Вроденото хидроцеле е често срещан дефект при мъжкия пол. То представлява натрупване на водниста течност около единия или двата тестиса. Води до оток на скротума или в областта на слабините. Хидроцелето може да бъде комуникиращо и некомуникиращо. Скротумът е уголемен, неболезнен, с изгладени гънки, без промяна в цвета на кожата.

Пъпният полип у новороденото представлява аномалия, при която има остатък от омфаломезенетриалния канал. По време на раждането обикновено този канал се затваря, но понякога ембрионалната комуникация може да се запази като лезия на пъпа, която се нарича омфаломезенетриален остатък.

Други изменения на кожата и кожните придатъци, които могат да се наблюдават при новороденото, са:

• синдром на бронзовата кожа;
• склеродермия на новороденото;
• уртикария на новороденото.

Синдромът на бронзовата кожа е състояние, при което се наблюдава сиво-кафява пигментация на кожата на бебето и неговите лигавици. Състоянието се наблюдава след провеждането на фототерапия. Засяга се кожата на корема, гърба, гърдите, крайниците.

Склеродермията при новороденото най-често е локализирана. Може да обхваща гърба, главата, крайниците като кожата в засегнатите зони е удебелена и блестяща, може да има промяна в цвета на кожата.

Уртикарията на новороденото представлява появата на различно големи сърбящи плаки, надигнати над кожата, които могат да засегнат всяка част от тялото на бебето. Обривът е бързопреходен, отделните обривни единици могат да се променят по форма и големина.

Диагнозата се поставя чрез: подробни анамнестични данни, физикален преглед на новороденото, имунологични изследвания при необходимост, лабораторни, инструментални изследвания.

Лечението на други изменения на кожата и кожните придатъци, характерни за плода и новороденото, зависи от съответното нарушение. При някои от изброените по-горе състояния като токсичен еритем на новороденото, подуване на млечните жлези, не се налага лечение, тъй като претърпяват спонтанно обратно развитие. При други патологични състояния като пъпен полип и вродено хидроцеле лечението е основно оперативно. При склеродермията се прилагат локални медикаменти, системно противовъзпалителни препарати, кортикостероиди и други. Уртикарията се лекува основно с антихистамини и кортикостероиди.