Неонатален токсичен еритем МКБ P83.1

При около 30 % от новородените се наблюдава така наречения неонатален токсичен еритем (еrythema toxicum neonatorum). Това е доброкачествен обрив, който се наблюдава основно при здрави новородени, има спонтанно обратно развитие и не води до трайни увреждания на бебето. Състоянието се проявява през първите 48 часа след раждането. Установено е по-честото засягане на мъжкия пол, изключение правят, родените от първа бременност момичета. В този случай при тях се среща повече това състояние. Честотата на неонаталния токсичен еритем се покачва с увеличаване на гестационната възраст и теглото при раждане на бебето.

При новородени с токсичен еритем се откриват повишени нива на имунологичните и възпалителните медиатори (интерлевкин 1 и 8, хемотактични фактори, азотен оксид и неговите изоформи), което показва, че състоянието се дължи на имунологична реакция. Освен това токсичният еритем рядко се среща при недоносени деца, затова се предполага, че за тази реакция е необходима имунологично зряла кожа. Предполага се, че токсичният еритем е резултат от високото белтъчно съдържание на майчината коластра. В полза на тази генеза е и еволюцията на обрива, който изчезва след третия ден, когато коластрата се заменя от зрялата кърма. Тя е с по-ниско белтъчно съдържание.

Клиничната картина при неонатален токсичен еритем включва макуло-папулозен обрив, който засяга лицето, тялото и крайниците на новороденото. Появява се към второ-трето денонощие. Обривните единици са с блед център и периферно зачервяване. Обривът леко проминира (изпъква) над нивото на кожата. Често в центъра се формира везикула (мехурче), която при наслояване на вторична стафилококова инфекция може да премине в пиодермия.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната изява и физикалния преглед. От лабораторните изследвания може да се установи еозинофилия и левкопения.

Лечение в повечето случаи не се налага. Когато обривът е по-обилен, се прилагат противоалергични лекарства – калциев глюконат 10% и урбазон.